• публикации
    151
  • коментари
    22
  • прегледи
    16683

***

vboychev

111 прегледа

- Ти пак си сам ?! - ме питат очите ти

от черно-бялата (вече пожълтяла) снимка,

предвидливо скрита зад изтъркано стъкло

и едва доловима усмивка танцува,

сякаш казал си шега.

- Да, казвам - сам съм,

като герой от стар беззвучен филм,

когото всички обичат и който уж всички

разсмива...

Усмивката ти сякаш вече е горчива

и около бръчките челото ти е някак по-сиво,

някак непривично за лицето ти...

Прогонвам вяло кацналата

върху устните ти пеперуда

и пак тъй вяло - изтърваната сълза.

- А ти... не си ли ?! - питам - уж да има за какво да си говорим.

- Не, синко, не, не съм!

Очите ти треперят и сякаш чувам пулс по слепоочията...

- Но как бих искал тук, до теб,

да мога сам поне за миг със себе си

да поговоря, с розите до нечий гроб,

с кръстовете, с гаргите дори...

Главата си, без да усетя, свел съм

и без да виждам черно-белите очи,

гласът пробива тънките стени

на незавидната ми издържливост,

и болката ми иска да крещи,

ръцете ми да стискат нещо остро,

краката ми да бягат, да избягат...

Пак вяло пеперудата прогонвам,

а за сълзите - вече ме е срам...

Очите ти питат ли, питат...

-Ти пак си сам? Ти пак си сам?...




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход