Премини към съдържанието
  • публикации
    10
  • коментари
    0
  • прегледи
    271

Мароко.....Шефшауен..четвърта част

Мароко... Шефшауен... любов и толерантност в синьо

 

В голямото европейско общежитие, явно дълго време още ще дреме една продължителна и голяма борба между човешката себичност и взаимната толерантност. В годините, когато излязох от розовите мигове на добре обгрижвано детство започнах да разбирам че на света има хора които мразят други хора само затова например, че са евреи. Пак с годините свикнах и даже си четях като приказки за приспиване легенди за Ционски мъдреци или злодеи, ортодоксални вярващи,  които искат да превземат света и през Средновековието майсторели мезета от християнски деца гарнирани с пюре от нахут, а кръвта им миксирана с канела ставала на превъзходен сок употребяван предимно на Песах. Ако някои от тия човешки продукти нагарчал го сиропирали. А си решил да изненадаш гостите си с някое агнешко с боровинков сос и това започва да звучи толкова неестествено и започват да те мислят че си друг човек. Подбрани откъси от такива бетселъри има не само в писмен вариант но и в устен, но аз съм твърде зает човек, за да мога да цитирам всичките глупости на които съм се наслушала и начела през годините. Човек някак си свиква с този примитивен антисемитизъм, върха в българската литература на който са писаниците небивалици на журналиста определил се като писател Георги Ифандиев. Започналият кариерата си като футболен коментатор в няколко български вестника, журналист, се отегчава в един момент от своята световна неизвестност и подхваща темата, която най се котира сред средите на тежките случаи на психично засегнатите на тема еврейски конспирации.

Няма да цитирам „произведението му”, което нито е исторически издържано откъм факти, нито има стойност на научен труд, защото нямам намерение да правя реклама на поредния умопобъркан индивид, който заработва стотинки от тема, която иначе превръща спасението на евреите от българския народ в лейбъл, важен толкова колкото киселото мляко и розовото масло. Щом като е нямало Холокост и е нямало лагери на смъртта, от кого всъщност са спасявани тогава българските евреи е въпрос с неповишена трудност, който може да зададем на пишман автора на пасквила в два тома и да превърнем тогава гордостта на българите в поредната красива историческа легенда.

Ако някой иска да види как на едно място могат да съжителстват хора от различни етноси и вероизповедания, то синята перла на Мароко Шефшауен, е това място. Евреи, араби, амазики, испанци - годините и вековете са прибавяли народи и цивилизации и се оказва, че Мароко е място където хората са живеели нелошо в интересна етническа симбиоза. В този процес любовта е била едно свързващо звено и главна причина да има толкова генно интересен народ по тези земи.

Малкото градче боядисано изцяло в различни нюанси на синьото се е сгушило между два планински върха, които местните оприличават на кози рога. От там идва и неговото име. Шефшауен го наричат арабите, амазиките му казват Шауен.

39716984680_9910b1dc21_c.jpg

]40812786364_8ea9458627_c.jpg[

26656317937_da08337409_c.jpg

Градчето е скритата перла на туризма в Мароко. Синият цвят му е зададен от еврейските бежанци от Испания. Прогонени от испанската Инквизиция, евреите намират тук прием и относително спокойствие в неспокоен и несигурен свят. Преди време една дама от един форум с претенции да има широка култура не знаеше, че съществува понятието криптоиудаизъм и че е имало две Инквизиции. Едната Папската Инквизиция Inquisiciуn Pontifica в Рим създадена да се бори с албигойския еретизъм и другата в Испания, чието начало е положено от кралица Изабел Кастилска. Целта на тази инквизиция е била да се бори срещу евреите, приели фиктивно християнската вяра наречени фалшиви конверси /нови християни/ или худаизанти.

В онези векове омразата срещу евреите е била заради техния просперитет в науката, икономиката, занаятите, финансите, заради високите длъжности, които заемали в кралския двор и обществото. Това в никакъв случай не се харесвало на тъй наречените заварени или стари християни. Църквата започнала упорита и подмолна борба срещу евреите и скоро успели да въвлекат в нея и кралското семейство. Проповедници обикаляли градовете и настройвали населението срещу евреите. Главният коз в борбата им срещу тях било предателството и убийството на Исус, в което обвинявали евреите. Този Исус, който Павел произвел от машиях в християнски бог и така положил началото на християнството.

Най-големият радетел и инициатор за създаването на Испанската инквизиция бил Приора на ордена на доминиканците в Севиля, Алонсо Охеда. За незнаещите буквалния превод на думата домини канес /domini canes/ е божиите кучета. Таен орден в християнската църква. Религиозна общност от най-безскрупулните фундаменталисти сред християните. Това е религиозен орден, който винаги е водил битки в сенките. Оръдие в ръцете на върлия фанатик Охеда става кралица Изабел. Надъханата и без това фанатична католичка, няма дълго да бъде убеждавана да създаде кървава Инквизиция и в Испания, въобразявайки си че се бори да спаси Христовата вяра и припознавайки като неин най-голям враг евреите. За първи път в Испания се назначава Главен Инквизитор, която длъжност заимстват по късно и от Папската инквизиция в Рим. Започнали убийства, гонения и отнемане на имуществото. Тези, които се съгласили да се откупят освен пари трябвало да сменят и вярата си. Останалите предпочели бягството. Едни поели към Европа и Османската империя, други през Гибралтар поели към Африка. Мароко била първата спирка по пътя на тези страдалци. До ден днешен на площадите в медините на мароканските градове, можете да срещнете и чуете разказвачи на приказки и истории. В медината на Шауен ще чуете историята за възникването на града и историята за боядисването на къщите и сградите му в синьо. Синият цвят е свещен за евреите и те боядисват с него къщите си - традиция, която прихващат и местните заварени обитатели и която става характерен белег на градчето. Синият цвят на евреите е това, което е запазила колективната памет на различните етноси, които днес населяват града. Къщите в медината са от преди няколко века и много от тях са населени и до днес.

 

Мисля, че вече никой не може да си представи къщите в този град да са боядисани в друг цвят. Тук спокойно човек може да забрави, че е турист. Хващаш някоя уличка и започваш обиколката на градчето. Където и да вървиш или ще се изкачиш към двата върха и крепостта или ще слезеш към новата част на града. При всички случаи обаче неизбежно минаваш през медината на Шауен. С тази най-често употребявана дума в Мароко се нарича старата част на градовете. Пристигнахме в Шауен, когато вече наближаваше обяд и не можахме да се насладим на спокойствието на утринните часове, когато градът още спи. Тогава е най-хубавото време да се разглежда.

41525948231_53d47aa8e9_c.jpg

После, когато туристите тръгнат на групи и местните започват да отварят магазините си, настава глъч, врява и пренаселеност. По принцип уличките в медините са тесни и трудно се разминават хора, представете си какво е когато трябва да се разминеш с магаре и теглена от него малка каручка със стока за някой магазин. На много места в медината ползването на магарешки впряг е забранено и функцията им се изпълнява от хора, които теглят денкове със стоки и багажи на чужденци, които преспиват в малките хостели на медината. Японски и китайски туристи явно преситени от лукса на съвремието предпочитат да нощуват в тях, мъкнейки със себе си по калдъръма куфари и чанти.

40666902174_c76f9a6333_c.jpg

Какво удоволствие обаче е когато се настаниш да отдъхнеш в някое от многобройните кафенета и да изпиеш чаша ментов чай или кафе с кардамон приготвено на жар. Излишно е да повтарям, че ние не се лишаваме от нищо, когато трябва да усетим с пълна сила традиционализма на страните, които посещаваме.

От пазарите и малките магазинчета може да се закупят традиционни битови изделия и бижута. Задължително е пазаренето. Всяка една страна от акта на покупко продажбата трябва да се пазари. Въпрос на престиж и умения. Бижутата и произведенията на народното творчество са най-колоритни при амазиките. Това в превод означава „свободни„ или „благородни хора„ и така предпочитат да се обръщат към тях и помежду си берберите. Вече писах защо в предишната част на пътеписите. Интересно е да се знае, че амазиките са наследници на една определена част от лингвистична група принадлежаща на хамитски и семитски езици. Според Библията наследниците на Хам и Сим синовете на Ной. Амазиките се делят на три езикови групи – масмуда, зенета и синая.

Голяма част от своето ювелирно изкуство, амазиките са усвоили от изгонените от Испания евреи сфарадим. Затова днес в малките магазинчета и бутици на амазигското изкуство, могат да се видят бижута с еврейски символи и дори еврейски религиозни предмети. Като менората на снимката.

41266956802_18e2c3aba9_c.jpg

40632707995_6537e8bb28_c.jpg

 

След обявяване на независимостта на Исраел, много евреи предприемат алия към новосъздадената държава и амазиките остават майстори на филиграна без конкуренция днес.

39571383630_0b513aa78b_c.jpg

40812769544_be3e38912a_c.jpg

40666951374_2e15713b34_c.jpg

Ръчно тъканите и бродирани изделия са правени от амазиките и аз не пропуснах да се снабдя с някои интересни неща. Огърлицата която си купих предизвиква интересни и любопитни погледи всеки път в който си я сложа като аксесоар към някои дрехи. Моето желано бижу обаче ме чакаше на друго място.

40812802954_7a9ae2ec98_c.jpg

 

]40632504865_19201fbbdc_c.jpg

 

Мароко винаги ще остане в емоциите, сетивата ,  спомените ни и най-важната част от него ще бъде неговата синя перла - Шефшауен.

 

Целувам те, Мароко..... следваща част

 

 

 

 


×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.