Вечер,тихо пристъпвa самотна тъга,бавно притиснати влюбени вървят.Тъмата с нейните полусенки,забързани ,замислени...  
Помня те, с тихите ни стъпки в тъмната улица,с влетените ни ръце. 
Всеки от нас се стреми към онази врата ,нашата врата и нашият дом . 
Там ,където умората изчезва с топлината ,която ни обгръща. 
Там усмивките ни са истински ,а смехът --заразителен,там изчезва умората,а равнодушието ни е чуждо. 
В този топъл и светъл дом няма отегчение има  
споделяне ,има истина и нежност има любов и живот в любовта!