http://soros2.blogspot.com/2009/08/xviii.html

Слуховете от Париж за "хартиеният успех" на Джон Лоу,

поощрили и английското правителство, самите банкери и търговски деятели към по-голям размах,

така че предложението на краля било прието сравнително добре. 

 

Джон Лоу от Париж, сам накупил акции за около 1.5 милиона лири, ползвайки подставени лица.

Слуховете само влошавали нещата, защото директорите на компанията, сами тлъсти акционери обещавали едва ли не планини от злато и сребро на наивниците. Разисквали се всякакви търговски слухове и небивалици като цаците сами започвали да си вярват,

че ше текат реки от злато,

въпреки, че

Испания нямала никакви намерение да допускали английски кораби в Америка. 

В март цените на акциите стигнали 380 лири, април 400 и продължавали да се качват.

 

 

Още повече 

от Париж почнали да пристигат лоши слухове за провала на Лоу във Франция(рухване на пирамидата).

За Робърт Уолпол и някой от лордовете било кристално ясно, че

събитията от Париж, най-вероятно ще се повторят и в Лондон.

 

На тези които предупреждавали за пирамидата

казвали да си затварят устата, да не всяват излишна паника и, че

 "Тук нещата са съвсем различни от тези там". 

 

 

Заедно с някой добри компании обаче се появили и всякакви мошеници.

Пръкнали се поне още 100, 200 компании и компанийки които предлагали като своя дейност какво ли не. 
Ето и някой от компаниите "бъбълс" търгуващи се в Лондон по време на големия борсов бум в 1720г.

Компания за превръщане на живака в ковък метал.

Компания за строеж на болници за извънбрачни деца.

Компания за строеж и използване на вечен двигател.

Компания за осигуряване трудова заетост на бедните.

Компания за дейност която щяла да бъде казана по-късно.

Компания за по-добро лечение на венерически болести и т. н.

Появила се дори компания която гарантирала много голяма изгода на всеки вложил пари в акациите и, но чиято дейност още била търговска тайна. 

При откриването на офиса и в Корнхил нейния притежател,

веднага бил атакуван от алчни инвеститори и за 4-5 часа успял да събере значителна сума с която още същата нощ напуснал благоразумно страната

 

 

Друг пък предлагал разрешителни (нещо като днешните депозитарни разписки) даващи право на притежателя им да си закупи акции. Компанията щяла да шие брезентови платна за военния флот.

Смешното в случая е обаче, че самите разрешителни са били най-обикновени карти за игра, обаче инвеститорите ги разграбили като топъл хляб.

Защо, вероятно и опитен психолог специализирал в лудница би се затруднил да отговори?!
 

 

Беше голямо тичане от едно кафене до друго за записване на акции, за подписване без да се проверяват проспектите.

Общото правило гласеше

" Дайте ни, за бога, да запишеми подпишем нещо, все едно какво!"  

 

всички били увлечени в спекулациите,

а ловки мошеници гребели с пълни шепи злато от наивниците.

 

 

Не малка част от новите компании били с поставени на чело видни и популярни личности които да привличат внимание.

Уелският принц сам участвал в машинациите начело на Уелската компания за добив на медна руда и слуховете говорели, че е спечелил между 40 000 и 60 000 лири с участието си.

Впрочем той проявил благоразумието

да изчезне от спекулациите с печалбата си, преди цялата тази история да се размирише. 
 

 

Директорите на компанията се притеснили, че новите дружества отнемат от така ценния свободен капитал и употребили натиск да се закрият всички мошенически компании, надявайки се свободния ресурс да се насочи към тях.  
На 11 юни крал Джордж I издал прокламация с която заклеймявал нароилите се компании с наясно предназначение като вредни за обществото. Директорите на подобни дружества били заплашени със съд. 

Хартиените пари все още била много и акциите след спада се качили, като на 24 юни 1720 година отбелязали пика си от над 1100-1150 лири, като после след известна консолидация първо плавно, а после по-бързо започнали да падат.

 

В разгара обаче, на борсовия измама

 било изчислено, че общата курсова стойност на акциите търгувани тогава в Англия

била някъде около 400-600 златни милиона лири(5 пъти повече от всички пари в брой в цяла Европа )

 

само в една малка част била покрита с пари 

 всичко останало е било един мехур на илюзии и очаквания.

 

Въпреки обещанията за тлъст дивидент от 30% който щял да се раздава на Коледа,

акциите падали, още повече се носели слухове, че много от директорите на компанията продават своите.
 

 

Много хора се запитали, щом дори компанията на Уелския принц е спряна, дали всички други акции на борсата струват нещо. 

 

 

Някой спекуланти теглили кредити заради акции фалирали на бързо, а банките раздавали кредити или ипотекирали имоти, почнали да се задъхват. Много банки фалирали, дори тези не участващи в машинациите поели негативите от кризата и даже Банк ъф Ингланд изпаднала за известно време в затруднения. 
Много хора загубили парите си до последното пени и потънали в дългове, а някой значителна част от тях. 
Придворния лекар на краля Хамилтън загубил около 80 000 лири,

поетът Александър Поуп загубил в спекулациите половината си богатство,

журналиста и писателя Даниел Дефо също имал сериозна загуба,

след която

започнал да пише за борсата като за свърталище на мошеници и до края на живота си заклеймявал борсовата търговия. 

 

Пред опасност от метеж парламентаристите решили да поработят, но още в първите дни дори на тях, обръгнали на всякакви далаверите, им се изправила косата. 

Цели страници от книжата на компанията за южните морета липсвали.

На други пък имало изтрити имена, а чиновници от компанията били затрили нарочно цели купища документи. 

 

 

Един от секретарите на компанията казал пред комисията

"Ако разкрия което знам, сцените ще изненадат цял свят" -

Естествено не го разкрил, но под краката на финансовия министър Джон Ейслейби запарило

и

той запрашил за Франция където малко преди това избягал вече и Найт счетоводителя на "Компанията за южните морета". 

 

Разследването в парламента не дало много големи резултати. Уви прекалено много хора били замесени, за да излезе цялата истина наяве.