Премини към съдържанието
  • публикации
    277
  • коментари
    106
  • прегледи
    11968

С Т И Х О В Е Т Е

 

Изискват стиховете тишина
във времето, когато ги създаваш,
но няма аз да оценя жена,...
заради кухнята да ги предава.

Та те са част от личното ни "аз",
те са мечтата, те са бъднината,
красиви сме със вътрешния глас,
не просто с маската на суетата.

Те не издържат с пудра или грим,
в тях истината само свети вечно.
Животът се изнизва като дим,
стихът остава като път далечен

и като памет във безкрайността,
която назоваваме Вселена,
над битовизма, над дребнавостта
с поезия оставаме нетленни!

28 ноември 2018г., София
Росица КОПУКОВА



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване