Премини към съдържанието
  • публикации
    239
  • коментари
    85
  • прегледи
    10698

Н Я К Ъ Д Е

 

 

И някъде, по снежната пъртина
със мен пътува бяла Любовта,
тя никога от мене не замина...
и винаги явяваше се тя.

Тя издържа на всичките сезони,
бе мощна като преспи снегове,
за нея някои сълзици ронят,
защото трупат тежки грехове.

Аз нямам с нея никакви проблеми,
към нея нямам никакви вини.
Единствено натрапници големи
топя ги като с парещи води.

По улеи ненужни ги разливам.
А с любовта сме във една шейна.
Звънят звънчета. Музика за утре.
И пеем песента на вечността!

29 ноември 2018г., София
Росица КОПУКОВА



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.