Премини към съдържанието
  • публикации
    407
  • коментари
    110
  • прегледи
    13136

Н Я К Ъ Д Е

 

 

И някъде, по снежната пъртина
със мен пътува бяла Любовта,
тя никога от мене не замина...
и винаги явяваше се тя.

Тя издържа на всичките сезони,
бе мощна като преспи снегове,
за нея някои сълзици ронят,
защото трупат тежки грехове.

Аз нямам с нея никакви проблеми,
към нея нямам никакви вини.
Единствено натрапници големи
топя ги като с парещи води.

По улеи ненужни ги разливам.
А с любовта сме във една шейна.
Звънят звънчета. Музика за утре.
И пеем песента на вечността!

29 ноември 2018г., София
Росица КОПУКОВА



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...