Премини към съдържанието
  • публикации
    237
  • коментари
    85
  • прегледи
    10613

И Н ТИ М Н О

Ти си тук. Изпълваш цяла стая

със мълчание и красота.

Времето бележи вече края

на една изгубена мечта.

 

Ти се върна. Своят път намери

и разбра, че твоят път съм аз.

Другото са някакви химери.

Двама сме, в най-хубавия час.

 

Нямам думи. Думите не стигат

и държа аз твоята ръка.

А звездите сами тук пристигат,

без да ги привикваш по една.

 

8 декември 2018г., София

Росица  КОПУКОВА



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.