Понякога мислено си представям, края на нещо,на любовта, на живота.Въпросите ми се преплитат като паяжина, която ме обгръща с мистерия.Коя съм аз,какъв е живота ми и какъв би могъл да бъде.Неосъществени мечти, забравени трепети.Дали е краят на една любов или безцелно  лутане сред усмивки, безкрайни спорове,горещи целувки, пламенни погледи.Но ако всичко си  отиде безвъзвратно, ще помниш ли шепота в нощта,ще копнееш ли за нежност, ще очакваш ли тихите стъпки, приказните нощи, усмивките. Не зная...Но сега съм до теб и всички въпроси са излишни.Усещам дъха ти  прегръщам те и притихвам...Навън  нощта мистериозно ни обгръща , светлините на града осветяват празните улици, в очакване на пролетта, когато всичко пак ще се повтори,цветя ще пръскат уханието си, а хората влюбени ще се разхождат...