Премини към съдържанието
  • публикации
    813
  • коментари
    39
  • прегледи
    3251

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО СЕЧИВО

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО СЕЧИВО - само на края на гората захвърлено останало само. Малцина го използвали, повечето използвали чужда съвременна техника. Така си въобразявали, че качество давали. Нямало кой да изкопае една дупка и да погребе това желязо. Ден и нощ ги мъчела тази мисъл. Но имало и едно нещо по страшно, което ги убивало всеки ден. Не можели нощите да спят. Те хвърляли толкова много пари за чуждото, модерното, а нищо не ставало. Повечето хора не разбирали от такава сложна чужда техника. Питали се тези няколко заблудени и още доста около тях как може това желязо да има толкова много сила, здравина и неуморност. Как може хората да допират до него и да избягват чуждата модерна техника. Откъде вадело това чувство, тази страст и топлина. Нямало спиране. Не могли да се примирят. Сечивото е самобитно, българско. И това дразнело. Решили накрая да измислят хитрина. Наклепали го с ....на. Намерили се добри хора и го изчистили, лъснали. Стоплили душата на сечивото и то блеснало с по голяма сила. Тогава решили, че трябва да се отърват директно от него. Не знаели колко години живее едно желязо в пръстта, но решили и започнали да копаят трап. Сечивото било добродушно и не очаквало чак такава силна злоба, че да посегнат на живота му. Но освен , че била силна злобата не идвала само от едно две места. Разбрало сечивото, че гората е продадена и в нея влизат всякакви. Разбрало, че ще бъде закопано живо. Топлата му душа щяла да изстива в пръстта. Опитало се да плаче, но се сетило, че може да ръждяса. Намерило сили в себе си и си откъснало старата дървена дръжка. Не му трябвала. Изместило се на юг и погледнало слънцето право в очите. Слънцето се усмихнало и го обляло със светлина и топлина. Сечивото все повече и повече лъщяло. Една сутрин го събудила пееща птица кацнала до него. То забелязало, че блести по по друг начин. Желязото в него станало стомана. Слънцето се усмихвало от небето и се радвало на сечивото, което блестяло с цялата си сила. Но хората, които го обичали били прогонени далече, много далече. Минал дървар и се спрял пред светещото от лъскавина сечиво. Занесъл го в къщи и му направил нова дръжка. Всеки ден излизайки в гората вземал със себе си сечивото.Толкова свикнал с него, че в къщи го поставял до леглото си. Първо в сънищата си, после в действителност дърварят забогатял. Забравил за сечивото и заминал в града. Подарил сечивото на един ковач. Ковачът се чудил какво да прави с него. Дожаляло му да го претопява и го скрил сред доста други стари сечива. Дошли години на мор и суша, беднотия и глад. Хората нямали пари и за хляб. Гората била близко, но нямало с какво да секат. Вносната модерна техника се потрошила, нямали пари да я поддържат. Намерили дърваря и заедно с него отишли при ковача. Помолили го да им даде сечивото. Ковачът се размислил и отсякъл-

-Когато сечивото ви вършеше работа вие го захвърлихте. Сега няма да ви го дам, защото знам, че ще го убиете. Извадил сечивото, лъснал го и то пак заблестяло. Излизал редовно в гората с него и така спасил семейството си от студа, който сковавал всичко наоколо. Лошите хора зъзнели и си спомняли за времето, когато се подиграли със сечивото. Плачели неутешимо, но вече било късно. Сечивото принадлежало на добрите, обичало тях.

03 април 2019., Плевен

Анита Христова Трифонова

images.jpg



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      10 декември   - Окол Плевен  (песента) А.Х.Т.  sekirata cekupama, Магдалена Морарова
      sekirata Okol Pleven topa puka
       
       
    • от Анита Христова Трифонова
      sekirata Dnes praznuvam imen den
      sekirata Chestit imen den

       


      sekirata Sveta Ana si chestitia
       


      sekirata Jivei za sebe si che starost  ide

      Името Ана означава благодат, милост.



      На 9 декември православната църква чества зачатие на св. Анна, майка на Богородица.
      Св. Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. 

      Според библейския разказ Анна и нейният съпруг Йоаким нямали деца близо 20 години. Те били посетени от ангел, който им съобщил, че ще бъдат дарени с наследник. 

      Анна обещала да посвети детето си на служба на Бог и на 3-годишна възраст Мария била отведена във Втория храм.

      Източноправославната църква приема св. Анна през VI век, като тя и Йоаким са наричани свети и праведни богоотци. В Римокатолическата църква едва през XIII век е приета Анна, а официално е канонизирана през 1854 г. 

      Българската православна църква отбелязва зачатието на св. Анна на 9 декември, а нейната смърт – на 25 юли.

      Народът почита деня и като празник на врачките. 

      Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии.

      През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.




       
      Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година и то за добър момък.
    • от Анита Христова Трифонова
      Честит Никулден! Честит имен ден, Ники! -авторово музика изпълнение А.Х.Т.sekirata cekupama


      ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
      ЖИВИ И ЗДРАВИ БЪДЕТЕ!
      С ЛЮБОВ ЗЛОТО ПОКОРЕТЕ!

      Честит имен ден и мама
      нищо, че я вече няма,
      от отвъдното те пази
      и душманите ти гази.
      Ти остана ми приятел
      и отличен мой слушател,
      мене ти не нагруби,
      нито хвърляш ми стрели
      отровни, завист, злоба
      няма в теб във късна доба
      или в ранен час.
      Ти насреща си за мен, за нас!

      НИКИ, ДА СИ ЖИВ И ЗДРАВ!
      Другото е лъжа.
      Такъв е живота.

      на Н.Г.Ф. от Анита Христова Трифонова sekirata cekupama
×
×
  • Добави ново...