Премини към съдържанието
  • публикации
    755
  • коментари
    27
  • прегледи
    2490

БАЛКАНДЖИЯТА

Интернет приказка ще ви разкажа, няма да лъжа, няма да мажа. Обичам истинските хора, за тях да се раздавам нямам спиране, умора .

Животът му беше интересен. В действителност самият той се чудеше какво правеше в интернета. Може би заради снимките или заради...E, тя беше като всичките останали , но все пак имаше нещо по различно в нея, което самият той не знаеше какво е . Но го влечеше. Беззащитна беше, дали пък това не беше. Сама срещу цяла глутница вълци и вълчици. Правеше му удоволствие да я защитава понякога само той, когато всички най вече жени я нападаха. Показваше мъжкото в себе си. Иначе беше се застраховал, за да няма неприятности в къщи. Маса снимки беше поместил в интернета , та и на внуците си. Профилът му нямаше нищо общо с онези съмнителни профили, които отбягваше и то не защото не му харесваха. Все пак беше мъж и то какъв. Харесваха му, но не можеше да го показва дори във виртуала. Знаеше че това е измама , не е самият живот. Оптическа ли? Кой го каза ? Нима измама не е самият живот ? Той знаеше, беше пострадал на живо от такава една "измама", една жена, която му разби сърцето. Надяваше се да я срещне дори и анонимно, скрито се надяваше, макар че я ненавиждаше до болка, но обичаше все още.
И сега се ровеше по сайтовете и се чудеше какво прави там. Беше си избрал две три женици за  приятелки и едната от тях му беше най симпатична. Каквато и да я наричаха той си имаше мнение за нея, мнение че наистина е много по различна от останалите сладникави женички. Знаеше че няма да издържи приятелството му с нея, но се надяваше,че тя поне ще се държи по прилично. А тя нямаше спирачки във нищо, виртуал е в крайна сметка пък и уж демократичен интернет. Толкоз. Беше му симпатична, но...пак това но и това мъжко его. Не, не беше влюбен, нямаше как . Това е интернет пък и той е семеен. Той обичаше онази другата, която от години не беше виждал и го бе зарязала заради глупости. Казаха му , че е в интернета и така се започна .Та и сега седеше пред компютъра, буквите и картинките му скачаха пред очите,  взираше се. Търсеше нещо, търсеше нея. Но тя беше изчезнала в света на анонимното и той оставаше само с надеждата на живо да я види, да му се обади.
Пак бяха подгонили неговата приятелка, която защитаваше в интернета. Той разбираше от тези неща. Мъжете заради други мъже, а жените от завист и злоба. Имаше на какво да и се завижда, дори само на силният дух. Голяма патриотка и националистка - това най много го привличаше в нея. Писмата на лични не спираха. Повечето жени му пишеха, негови интернет приятелки. Продължаваха да настояват да зареже тази своя любимка. Знаеше че не само него натискаха, защото женицата бе останала почти без интернет приятели. Беше му писнало от интриги и далавери в сайтовете, но продължаваше да влиза. Насета , Васета...не го оставяха на мира и все семейни жени, да им се не начудиш.
-Айде, отрежи тази откачалка ! Изтрий я от приятели. Какво и харесваш толкова? Трябва да остане сама и да клекне, стига се е зверила на целият свят.
Имаха предвид себе си за целият свят. Надпреварваха се да му пускат коментари дори и то какви - многозначителни. Обещаваха му услуги и какво ли не . Жени. Страшна напаст са това жените. Балканджия беше, със силен и здрав дух, но им се поддаваше и поддаде. Човек е все пак и той душа носи. Още повече че защитава въпросната, заради която си имаше напоследък много неприятности в не един сайт дори с админите. А той разбираше от компютри - много. Живо се интересуваше от нея - бунтарката и непокорната , но с нея печелеше много врагове. Не я обичаше, само я харесваше . Поне така си мислеше. На нея явно и беше писнало от този колективен натиск в интернета и съвсем започна да ги плещи, и върши по инерция. Засегна и него. Дали пък не нарочно, че да изпробва приятелството му. Беше умна, много умна и го правеше някак си с финес и оправдано. Заболя го. Той винаги я защитаваше. Не вярваше, че това са хакерски и админски трикове. Не, не вярваше. Засегна го и то много, него - истинският и верен интернет приятел. Ама дали наистина и беше верен ? Самият той знаеше че не. В последно време дори си чатеше с няколко жени, които бълваха огън и жупел срещу нея . Нещо се обърна. Той ли се поддаде, външна намеса ли имаше, но нещата не вървяха. Една вечер му писна и реши да послуша една от обожателките си. Удари приятелката си там, където я най боли. Само една снимчица пусна и то там, където не трябваше, и когато не трябваше. Да я срине. Той самият не можеше да се познае. Нима ревност бе това и защо? Той не бе виждал тази жена, но...имаше чувство че я познава от години. Не, не го направи от злоба, не искаше да повярва , че е от злоба, за да угоди на лешоядите. Но го стори. Само това направи и излезна от интернета. Седна на масата и започна да се налива с бира. Пусто му беше, празно. Имаше всичко - жена, деца, внуци...но душата му беше празна. Онази първата ли го бе изпила, питаше се и нямаше отговор. Вече не се надяваше да се появи, да го потърси. Всичките видове спортове не му помагаха. Тъпо и все по тъпо му ставаше и бе решил да подари компютъра си. Имаше на кого. Народ беден, гладен, но знаеше че и това няма да му помогне. Обичаше внуците си иначе отдавна би заминал далече, далече от тук. Обичаше и България, и то много, но повече обичаше себе си. Това го накара -себелюбието и гордостта да нарани най вярната си приятелка в интернета. Тя е силна и това ще понесе, това го знаеше, но защо и той, и той стана, като другите ? Или просто си е бил такъв ? Той не и завиждаше, не злобееше, той просто много обичаше себе си. Пълно беше с такива в живота и в интернета, но той се тормозеше вече след като свърши тази глупост. В крайна сметка изложи себе си, не само пред нея ами пред всички.Тези които го насъскваха срещу нея, кефеха се , скрито му се присмиваха. Всъщност какво толкова е станало ? Интернет интриги .
Ами сега в живота как да я кара, как да продължи ? Не искаше да се мърси, а продължаваше да гази в тинята. С мазнене, с туй онуй доста му влезнаха под кожата . Той вече не беше той, не беше оня който познаваше. Защо се поддава на лицемерните, на мазните хора, защо им позволи да го опознаят ? Питаше се. Природа българска навярно. А беше истински българин, балканджия. В Балкана се е родил, отрасъл, живял...И той , и той щом не издържа какво остана за ония градски хлапетии, столични гевезета, мъжлета...
Изпразни последната чаша бира и положи глава на масата.
-Ставай. Цяла нощ пиеш и тук на масата си заспал ! Що бе ? Какво ти липсва ? Всичко си имаш .
И мене гламавата излъга , ама нали те обичам те търпя .
Съпругата му беснееше около него , фучеше... Тя усещаше че нещо не е наред в душата му , в която явно се бореха разни чувства. Познаваше го много добре, малко ли години живя с него. Помогна му да стане от стола и да си измие лицето. Спря да крещи, виждаше че няма смисъл. Очите му блуждаеха , търсеха нещо , нещото...Тя знаеше, че не е от бирата. О, не! Видя и сълзи. Това вече беше прекалено много за нея . Той никога не плачеше . Пък и нямаше за какво . Всичко им е вървяла по мед и масло . Но явно фасада . Вътре в душата му е било друго . Петдесет годишна Цена се чудеше за къде е ? Нямаха проблеми, имаха си всичко. Едва днес разбра, че той страда. Страда, а е с нея. Той се надигна леко от леглото , изгледа я някак си странно и изрева, като ранено животно. Цена го остави и се качи на вторият етаж на къщата. Не можа да издържи и заплака. Сега беше нейният ред. Плачеше, но това не и пречеше за броени минути да напълни един сак с най нужните си дрехи и вещи. Така бе научена от майка си. Да бяга, да бяга когато види проблем. Той крепеше семейството, той...Но беше...Сега тя реши , че ще го напусне и къщата , и всичко което както казваха клюкарите не е за оставяне. Той я уважаваше , но дали я обичаше ? Нейни приятелки колко бой ядяха от мъжете си и тя ги съжаляваше , а сега тя е за съжаление. Сама ли се вкарваше във филм, но едва ли. Сети се за проблемите в леглото със съпруга си на младини и как случайно зачена от него първият път. Как и бъркаше името в началото с това на някоя си Нели. И досега не разбра коя е тя. Мина през задният вход и се изниза от къщата, като крадец . Излезе на пътя и махна на първата кола . Молеше се да не е някой познат. Размина и се. Беше младеж .
- Къде да те карам, лельо ?
- Направо карай па ще видим . Стига вече завои . 

05 април 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...