Премини към съдържанието

Анита Христова Трифонова

138 прегледа

 Сподели

Самотна неразбрана 
такава ще остана. 
Глупци без идеали 
глас божий не разбрали, 
кадърните линчуват, 
с народа ни мърсуват. 
Глас искрен, благороден 
отправям към света 
и в птичи полет волен 
политам. Небеса! 
Летя към Милин камък, 
болка, спомен сладък 
раздира ми душата. 
Моя обич свята! 
Защо мълчи народът? 
Гърмят окови страшни, 
не чуй се глас народен. 
Слепци. Скотове прашни 
пътища пресичат, 
на гибел ни обричат. 
Над камък мил и гробен, 
народът ми поробен, 
болен и покорен, 
търпи, тегло влачи. 
Дете в майка плаче. 
Сган избрана мори 
душата, къса плът, 
сърцето ми се бори, 
спира за кой ли път. 
Търпи! -дочувам глас- 
спаси се в този час! 
Догма християнска 
и вяра поганска 
аз не признавам, 
вярна оставам 
на моя народ - 
болен и роб. 
Секира не знае, 
тегло, болка трае. 
Но аз не се спирам, 
живея, умирам 
за правда, свобода 
се боря, сека. 
Нека остана 
аз без глава. 
Ботев е в мен, 
с огън и плам 
горя нощ и ден. 
Обичам го! Знам, 
че мойта молитва 
ще чуе сега. 
За мен е единствен. 
Той е мойта душа! 
И нека върлуват 
безчестни, и зли, 
и нека ме тровят 
погледи зли. 
Вино ми дайте, 
ще пия за нас, 
ръка подайте, 
Ботев е с нас! 

08 май 2019., Плевен

Анита Христова Трифонова

HristoBotevIMP1.jpg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Сподели

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване