Премини към съдържанието
  • публикации
    151
  • коментари
    22
  • прегледи
    17330

Одесос

vboychev

119 прегледа

Когато тръгвам пак

по пътя си узрял

към вечно стария

сънуван град Одесос

се питам кой съм

и дали съм цял

и светлините

във очите ми къде са...

Къде е морското дете

което криех

в топлата си кожа

защо безумното море

изрязах от сърцето си

със ножа

със който

в брежните дървета

дълбаех

кораби

моряци

и нямаше

по цялата планета

по-светъл път

от лунната пътека...

Завръщам се...

Болят ме дните

на хората

във този град

не виждам

във очите им очите

на детството...

Градът е сляп...



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.