Премини към съдържанието
  • публикации
    389
  • коментари
    110
  • прегледи
    12983

ПО ПЪТ

 

 

Аз не спирам в живота, за да пиша измислени стихове,
аз ги пиша по път, както казва ми съвестта,
и не съм ветровей, разпилял се по утринни ридове,
и не съм нито тиха смълчана поляна с трева.

Аз съм просто едно отражение в делника,
по паважа вървя като всеки нормален човек,
който има желания земни, човечно премерени,
само той устоява във пътя ту лек, ту нелек.

Няма приказка тук за несметни богатства,
на която краят да бъде добър и щастлив,
всяка болка към друг се връща и всичко заграбено
ти напомня неистово, че си мъртъв, дори да си жив.

Аз съм този човек, който денем пътува в трамвая
и се труди така, както всеки се бори за хляб,
за строшени съдби жестоко се плаща накрая,
този свят е за всички и на всеки дължи благодат.

16 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...