Премини към съдържанието

Anita Hristova Trifonova

83 прегледа

 

Ураган бушува в мен,
ти със мен си тъй студен
и вълни реват, заливат
моята душа, измиват
спомени и чувства, мисли
и се раждат сълзи бистри.
В тях аз искам да удавя
болката си и страха,
и дано така узная
в кой вината е, чий е греха.

7 юни 2019.,Плевен

Анита  Христова  Трифонова

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      За нашите деца с коронавирус в мисълта - поезия А.Х.Т.sekirata cekupama 
      С маска или не
      вирусът изкуствен е,
      а за малкото дете
      последствията са после.
      Есента ще коронясаме
      и пак тъй ще я втасаме
      с менте ваксини и лекарства.
      Празни приказки приказва
      някой и ни се подмазва!
      И до днес така я караме
      с вирус лягаме и ставаме!

       
      поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от Анита Христова Трифонова
      Болката със сила ще прегърна,
      ще се изсмея, няма да се върна!
      Фалша ме раздира, пуска кръв!
      Не ставам аз за някои стръв.
      Не съм шаранче, сом, таранка,
      не съм дори тигрица, самка.
      Човек съм аз със многоточие.
      Не слагам точка. В прочее…



      поезия А.Х.Т.  sekirata cekupama





       
       
       
      МНОГОТОЧИЕ… 
       
       

       


      „Ето, аз ви провождам като овци между вълци;


      бъдете прочее разумни като змиите,


      и незлобиви като гълъбите”.
    • от Anita Hristova Trifonova
      Птичи глас разнася се в простора,
      слънцето се смее, кани всички хора
      градовете прашни за ден да напуснат
      в планина с наслада души да разпуснат.
      Вятърът  полюшва клоните в гората
      и сякаш си шепнат със любов листата
      приказка любима за една страна-
      красива,желана,Родина една!
      Върхове високи,била и бърда
      аз ще тръгна смело с Вас да покоря!
      Сред тая природа дивна,чудна на света
      и до болка свидна искам да умра!
       
       поезия А.Х.Т.sekirata cekupama



       
       
       
    • от Анита Христова Трифонова
      Латинки разни и калинки
      превзеха сайтове, глогинки
      раздават те на неграмотни,
      слугуват на хора имотни.
      Лъжа,фасада,дограма,
      ментета, фалш и реклама,
      това крепи ги в виртуала.
      Всяка от тях е взела дала.
      Изчерпани с души пияни
      правят се на партизани,
      но в ръце властта държат,
      поезията масакрят!
      Разбира се,че имат вожд-
      загубен, тъп, пробит галош.
      С комплименти те го славят
      и мислят,че добро му правят.
      Какво е мафията днес
      в държавата ни без прогрес?
      Поезията ни остарява,
      модерната  е просто плява!





       
      Поезията във виртуала -поезия авторово А.Х.Т. sekirata cekupama 
    • от Анита Христова Трифонова
      ТАКАВА ЖЕНА НЕ УМИРА
       
      Погледът премрежен.
      Гледаше някак си във сиво,
      но не в мъгла.
      Мъгла  бе в твоята душа.
      И студ. И глад. Душевен глад.
      Нейната усмивка тъй чаровна
      на някои се стори тъй греховна.
      Не е тя облак буреносен ,
      нито пък вирус смъртоносен.
      Не е  и плачеща върба,
      нито пък момина сълза.
      Може би розата с бодли
      е тя за чуждите очи,
      за хората с езици зли.
      Но стига с тез цветя.
      Тя просто е жена.
      Жена не толкова красива
      и не дотам свенлива.
      Жена която търси  и намира.
      Жена която често се нервира,
      не позира.
      Жена която бори се, не се предава,
      не се продава.
      Тя уважение и обич заслужава.
      Жена душевно силна, страстна,
      дори опасна.
      В живота си тя нищо не планира,
      не копира.
      Такава жена не умира!
       
      Такава жена не умира - авторово поезия А.Х.Т. sekirata cekupama 
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване