Премини към съдържанието

Анита Христова Трифонова

184 прегледа

 

-Хайде, взимай двете дамаджанки и тръгвай . Само по 2 литра е едната какво толкова. После ще обядваш.

-Мамо, гладна съм! Уморена съм! Днес ме изпитваха по всичко заради Васко –детето на класната. Но ти знаеш. Нали те викаха в училище. Той ме бие, аз трябваше да се отбранявам.

-Тръгвай на извора, че баща ти не може да пие друга вода, знаеш го. Имаме късмет, че живеем тук в планината.

Маня тръгна плачешком надолу по склона, но после я очакваше голям баир и то със пълните две дамаджанки. Бяха найлонови все пак , като от това, от което правеха домашните кутии в които майка и слагаше  храна за през деня на баща и , когато го изпращаше на работа сутрин. Но баща и се поболя и вече не ходеше на работа. Нямаха пари за операция, а лекарите казаха , че можело да стане рак. Знаеше, че ще срещне пак оня черния мъж до извора, но не каза на майка си . Мислеше си, че сама ще се оправи. Не беше циганин, а от онези , които надойдоха и се заселиха в България, че били прогонени от Родината си заради войната там.  Сякаш при нас не е имало много пъти война, тя учеше история и знаеше.  Този беше от тези преселници, мигранти им викаха.

-Ако ти помогна какво ще ми дадеш?

Маня се обърна и видя този същият, който тичаше подир нея.

-Остави ме, ще кажа на мама и тате! Досега мълчах, но сега ще кажа.

-Няма да има вече досега, моето момиче. Вече си голяма . В моята Родина на твоята възраст вече раждат. Ние затова сме тук , да Ви променим, да Ви научим на нашето, като вземем от Вас най доброто - Вашето. Хвана Маня за ръката и се опита да я опипа по задните части. Маня се изплаши, извика и побягна. За късмет отсреща идваше каруца. Дядо Симо слезе от нея и се развика:

-Остави детето, не стига , че Ви приехме в България и Ви храним, а и посягате на децата ни!

Маня беше на шестнадесет години, но нямаше приятел. В училище само един Лъчо я гонеше, но тя не го харесваше. Мъжът изгледа мръсно дядо Симо и се отдалечи.

-Малката, ще се видим пак.

Като се прибра в къщи Маня разказа всичко на майка си, която много се ядоса. Решиха с     баща и повече да не я пращат на извора. Мина доста време. Дойде лятото и Маня трябваше да работи нещо , за да помага на майка си. Освен на тютюна друго нямаше. Ставаше рано и лягаше рано, всеки ден беше като пребита, но се държеше заради болния си баща. Една сутрин и майка и не можа да стане, като че ли се беше разболяла, една такава восъчно жълта станала. Всичко легна на плещите на Маня, която се чудеше как ще издържи. Трябваше и да домакинства. Баща и започна да пие някакви отвари от билки вместо вода и беше по добре, но майка и…не. Трябваха пари за лекар и за майка и . Поиска от леля си, но тя и даде малко. Нямаше други близки. Появи се на улицата и черния мъж, в ръце държеше дебел , златен ланец и го размята  пред очите и. Щял да ги закара до града с майка и  да плати за лекар и лекарства ама…Маня изпищя и реши да иде при кмета. Нямаше вече къде другаде. Грешка или не, умна беше и отиде. И край… Черният мъж започна да и досажда и в къщи, да я заплашва, но никой не смееше да му направи нищо, да я защити. Държавата го защитаваше.  Маня усети накъде бият нещата и замина за града. Имаше приятелка, която с родителите си скоро се преместиха в града, която я обичаше. Изслуша я и с майка си я  заведоха в една кантора, така му викали. Маня нямаше как да работи и да гледа двамата си болни родители. Това я караше да си посегне на живота, но беше силна и се държеше. Уредиха сделката и бързо къщата беше продадена, напусна селото с баща си, а майка и влезна в болницата, то беше диспансер някакъв. Не  и даваха много дни живот. Маня нае квартира с две стаи и започна да работи в града в една шивашка фирма. Майка и я беше научила да шие много добре. Сама кроеше и шиеше дрехите си последната година. Нещата се уредиха донякъде, но майка и се влошаваше и една вечер я извикаха да си я прибере. Починала внезапно. Някаква болест като натравяне, но не и казаха от какво. Оставила бележка за Маня да бяга от черния човек, да се пази от него. Да не  казва на баща си нищо за бежанеца. Да не взима пари и злато от него. Маня очакваше това, защото този мъж беше се заканил  и не беше толкова млад. Закле се, че ще отмъсти за майка си и ще мълчи. Този нямаше как да не я потърси след смъртта на майка и. Така и стана. Но тя беше подредила нещата така, че приятелката и и родителите и  да видят и чуят всичко. Знаеше че държавата ще го защити ако и  на нея стори нещо , но Маня беше смело момиче и не от онези ,дето тичаха по мъже  за дрънкулки и  пари. На 112 бяха известени и черният мъж с много сложно име беше арестуван. Дори и такъв пак се заканваше. Но изглежда го пуснаха. Няма как, защитен е и то в Родината на Маня. Той  - бежанецът. Една вечер се прибра уморена не толкова, а доволна, че е отмъстила за майка си. Баща и както винаги спеше. Позвъни се на вратата, но Маня не отвори. Чу женски глас –непознат. Позамисли се и се реши да отвори. Черният мъж  нахлу  и  я обхвана така, че се опита да и запуши устата с кърпа воняща на нещо. Жената ,която беше с него беше много по черна и грозна, влезна и започна да тършува. Търсеше парите от продадената къща, си помисли Маня и реши , че сама трябва да се оправя, че няма правда, закони и държава. Квартирата и беше на шестия етаж в стар  жилищен блок в града и терасата беше с доста изгнила дървения. Беше тъмно, а улично осветление нямаше ,както навсякъде в по- малките градчета в България. Изкара го на терасата. Той вече я разсъбличаше. Тя се обърна  и се преметна през дървенията на терасата на съседния апартамент, а той увисна от другата страна. Дървото не издрържа, счупи се и той падна долу. Жената ,която беше с него побягна надолу по стълбите. Надяваше се да е жив и да се е закрепил на друга тераса. Но…имало Господ, след като няма държава. Черният мъж лежеше долу на плочките, а ризата му се белееше, друго не се виждаше. Дойде полицията. Черната жена беше избягала. По късно се разбра, че е хваната, но освободена. Ясно защо. Разкарваха Маня дълго по съдилища, разпити, но нищо. Беше си нещастен случай. Когато разбра , че баща и от силните сънотворни нищо не е разбрал, видял Маня се зарадва. Само той и бе останал, прегърна го здраво и целуна. По –късно смениха квартирата, а баща и оздравяваше по малко, но все пак не ставаше за работа каквато и да е . Момичето беше доволно. Отмъстило за смъртта на майка си. Има си  баща до нея. Това и стигаше, а работа ще си намери. Друга. Млада е . Може и да учи. Защо пък не. Моден дизайн.

проза А.Х.Т. sekiarta cekupama

http://bradva.bg/bg/article/article-59776#.XQz4vaIzbGg

http://www.bnews.bg/article/200900

e650935bd12a.jpg

21 юни 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      Накичила се като коледна елха, 
      провесила три пласта гуша,
      с боядисана, проскубана коса,
      от месеци не е била под душа!
      Не пее, свири, рими тя реди,
      но криви и разкрачени - горките,
      по цяла нощ си книжките брои
      и алчно кътка си парите!
      сатира  стихове А.Х.Т. sekirata cekupama 
       
       
       
       
       
       
       
       
       
    • от Анита Христова Трифонова
      Слави Трифонов.
      Wonder Дела Раи от блогови сараи - поезия, авторово - А.Х.Т. sekirata cekupama сатира
      Накичила се като коледна елха, 
      провесила три пласта гуша,
      с боядисана, проскубана коса,
      от месеци не е била под душа!
      Не пее, свири, рими тя реди,
      но криви и разкрачени - горките,
      по цяла нощ си книжките брои
      и алчно кътка си парите!
    • от Анита Христова Трифонова
      Моето прозрение за Боко е - в забвение
      Интелектуална недостатъчност показва Гербовото Деси!
      Диоретичен е  и Дани Митов!
      А "ТомиДжери" -Дончев
      пише се за крал,
      от тиквоча Боко не по-малко крал!
      Румен Христов тъкми се за МНР,
      спец е по люцернат "ъ"!
      Тиквоч оглежда се във огледалото
      в драматични пози, но махалото
      отмерва краят на Борисовото управление
      и го праща зад решетките в забвение!

      МОЕТО ПРОЗРЕНИЕ ЗА БОКО ЗАД РЕШЕТКИТЕ В ЗАБВЕНИЕ !


      Момчето си отива,
      но хич не му се отива!
      Атанасовата Деса-слива,
      фъфли, продължава да позира!
      Троловете герберски беснеят,
      моите песни ще пропеят!
      Ха ,ха...!
      стихове А.Х.Т. sekirata cekupama
       
      Бойко Борисов пее Все още съм замесен в играта(Шамара и Ванко 1)

       
    • от Анита Христова Трифонова
      Изпросена участ - но всеки си плаща един! Бумеранг ще има дори след мен.
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
      АЖЖЖЖЖЖЖ
       
       "Упрек" -А.Х.Т. sekirata cekupama 
       
       
    • от Анита Христова Трифонова
      Мафия българска гони Балканите  -поезия авторово А.Х.Т. sekirata cekupama
      Методи Андреев-Написах на премиера Бойко Борисов, че Ахмед Демир Доган е Capo di tutti capi* на Боса. Премиерът не ми отговори. Това каза пред Фрог нюз бившият депутат от ГЕРБ Методи Андреев. Вижте какъв есемес е пратил и на председателят на парламента Цвета Караянчева:
       Г-н Андреев, как ще коментирате грозните сцени, които се разиграха вчера пред летните Сараи на Ахмед Доган в  парка "Росенец"?
      Вчера се почувствах страшно унизен. Досега ме беше срам, че премиер на България е Бойко Борисов. Сега вече съм унизен, че премиер е Борисов. Унизено бе моето национално самочувствие на български гражданин на държава, която е член на ЕС и НАТО. С очите си всички видяхме грозната истина. Видяхме, че на Изток, България не граничи с Черно море, а  граничи с Ахмед Демир Доган. Разбрахме, че България е пробита държава. Държава, която не притежава и няма суверенна собственост и влияние върху собствения си черноморски бряг. Видяхме български граждани как не могат да стъпят на нашия български бряг, представляващ публична държавна собственост. Това означава, че държавата ни, ако някой си е мислел, че съществува, вчера тя приключи. Свърши надеждата на хората, че има българска прокуратура.
      Защо включваме в негативния списък и държавното обвинение?
      Защото ако имахме българска прокуратура, а не доганова, пеевска, руска, тя трябваше на секундата да се самосезира и да разследва защо български граждани не могат да стъпят на това парче от българската земя. Прокуратурата трябва да провери законно ли е направен този Сарай, законни ли са сделките и на какво основание е преграден общински път? Защо зам.-председателят на ГЕРБ и кмет на Бургас се прави на ударен с мокър парцал и обяснява, че това бил поземлен имот и незнам си какво.  Тоест имаме въпиющо беззаконие. В тази част от българската територия ние имаме суспендиране на българската Конституция. По същата логика защо ние българските граждани не можем да окупираме нашата си собствена българска територия и да я отнемем отново от тези мутри и гавази на Ахмед Доган?
      Видяхме, че на място отиде полиция. Смятате ли, че реакцията на униформения беше адекватна, като поиска личните карти само на Христо Иванов и хората му?
       С това се видя и унизителното положение на българското МВР. Полицаят искаше да се легитимира Христо Иванов. Ноторно известно е, че той е бил министър на правосъдието. Този полицай е длъжен да знае този факт и да го познава.  Този полицай не обърна никакво внимание на въоръжените мъже. Забележете, те бяха тежко въоръжени. Тези препаски, чантички, в тях има автомати "Узи". Полицаят не им обърна никакво внимание, все едно не съществуваха. Те нямаха отличителни знаци, баджове, униформи. Бяха облечени по един непринуден, мутренски начин. Този български полицай не намери в себе си достойнство да поиска тези гардове поне да се легитимират. Той постави в неравностойно положение българския гражданин Христо Иванов и гражданите, които охраняваха по неясна причина от други български граждани този част от плажа.  Трябваше към двете страни да се подходи по еднакъв начин - да поиска летимация на всички в спора.
      Как си обяснявате неговата едностранна активност?
      С това, че шефът на МВР Младен Маринов се спряга, че е заигравал с други отбори от бившите мутренски времена. Окончателно ме срази това как един от гардовете издърпа българското знаме и го захвърли като ненужен парцал на нашия общ български бряг. И забележете - от вчера има пълно мълчание на всички институции. Президентът мълчи, Бойко Борисов мълчи, Цвета Караянчева мълчи, няма да казвам как, защото не искам да влизам в стилистиката на премиера. След силния емоционален стрес, реших вчера да напиша есемес на Караянчева.
       Какво и написахте?
      Вярно, че сега е модерно да си казваме личната кореспонденция. Не обичам да го правя, но в този случай, аз ще го кажа, защото не получих отговор. Видях, че есемесът ми бе прочетен, в момента в който го пуснах на Караянчева.  Тя беше онлайн. Та аз й написах следното: "Държавата се управлява от Бос с мутренско, комунистическо и сикаджийско минало. А Капо ди тути капи т. е началник на Боса, е Ахмед Демир Доган от село Дръндар с отвратително десарско минало. И вие претендирате, че сте граждани за европейско развитие. Не, вие сте пионки на мутро-комунистическата мафия, завладяла държавата ни. Нали не можехте да понасяте ДПС? Ами като председател на НС  предизвикай съответната реакция на българския парламент за поругания ни трибагреник". Отговор няма. Но рано тази сутринта в 6,30, когато обича да става българският пример, му пратих есемес.
      На него пък какво написахте?
      И на него му написах това, което мисля. Понеже също нямам отговор, ще ви кажа какво съм пратил. Написах така: "Срамота! Ако министър председателят е Бос, какъв трябва да е Ахмед Демир Доган, след като неговите гавази са окупирали публична държавна собственост и на нашия български бряг си позволяват да поругават националното ни знаме? Явно в отнетата ни държава Доган е Капо ди тути капи. Т. е началник на Боса и затова му е позволено да се разпорежда с нашия български бряг.
      А защо не писахте и на президента, след като той също мълчи?
      Ако имах неговия номер, щях да му пратя. Но защо мълчи?  Не е достатъчно да се извиняваш, че една комисия решава кой да бъде охраняван. Президентът има ход. Той трябва да види тези охранители, дали са от НСО. И ако това е така, защо се държат като мутри? Защо тези гардове поругават флага ни? Най-малкото това обяснение дължи Румен Радев на обществото ни. Защото в крайна сметка той може да не влияе върху лицата, които се охраняват, но може да поиска тези гардове да бъдат осветени и уволнени заради начина, по който се държаха. В едно е права Татяна Дончева, че няма как да се справим с тази мафия, ако се разхождаме само по Ларгото. Искат се твърди действия на гражданското общество. Така както вчера сърбите показаха как се защитава гражданска територия. А ние тук трябва за защитим своята си територия. Случилото се вчера на "Росенец" е пробив на националната ни сигурност.
      Защо го определяте по този начин?
      Защото частен субект  владее част от нашата неприкосновена българска граница. И ние чакаме да влезем в Шенген. Е как ще влезем в Шенген, след като България е пробита държава?! И искам накрая да попитам: Къде са тези големи патриоти, коалиционни партньори на ГЕРБ? Къде е Валери Симеонов, Красимир Каракачанов. Къде е техният низвергнат другар Волен Сидеров? Нали те са  патриоти? Как те възприемат поругаването на свещената ни българска граница? Как възприемат факта, че на Изток България граничи не с Черно море, а с мутрите на Ахмед Демир Доган? Ще продължат ли да подкрепят ГЕРБ, която доведе България до нова национална катастрофа? Защото след огромната ширеща се корупция, виждаме национално предателство. Да позволиш частна фирма да окупира българска неприкосновена територия! Прокуратурата трябва да заведе дела с най-тежката част от НК спрямо виновните.
      Борисов отказва да коментира записи, снимки, сега и случилото се на "Росенец". Как си го обяснявате?
      Поведението на Борисов е нагло. Какво ще каже за записите и снимките, това си е негов проблем. Няма да приема за чиста монета неговия отговор, защото все пак той е заинтересована страна. Но когато става въпрос за национална сигурност, той е призван по Конституция да се погрижи за  сигурността на държавата. Тук няма място за каквото й да е политиканстване. Мълчанието на Борисов показва, че  е гузен.  Той знае много добре какво се случва и оттук нататък за нищо не трябва да му вярваме. Само твърди действия за изгонване на тези окупатори от българската неприкосновена територия мога да върнат отчасти срутилото се дорерие към европейските граждани за развитие на България.
      Интервю на Катя Илиева
      Слепци с ТЕЛК карат автомобили... това е най-малкото в тази абсурдан държава с този... народ и ХИЕНИ УПРАВЛЯВАЩИ!
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване