Премини към съдържанието

ПО ПЪТЯ СВОЙ

 

Желязото кове се

доде е то горещо,

после късно ще е,

а може и зловещо

душата да завие.

Няма да сме ние.

Мрак ще ни обгърне,

зло ще ни погълне.

И някъде там под дъжда

със чадър в ръка,

ще поема пътя свой.

Ще знам.

Не си мой.

 

24 юни 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...