Премини към съдържанието

ТОВА НЕ Е МОЯТА БЪЛГАРИЯ

шоков удар покачване цените на хранителните стоки

както всичко друго,дори лекарствата жива отрова!

Скоро повишиха хляба най важното поне за пенсионерите и бедните-пълен с боя и глутен. На това му  се вика прочистване на населението от болните,бедните,пенсионерите-старите,а после идват наред и другите .Спасяват се засега само тези българи в чужбина да не кажа повече цигани  и турци там.Но докога и те….близко е до ума.Това си е жив ГЕНОЦИД на българите,България да я няма и ако я има да е населена НЕ С БЪЛГАРИ!На този фон на милиардери и милионери забягнали и покрили се в чужбина,а  и тези дето останаха тука  и си разменят топките и ударите ЗА СМЕТКА НА НАРОДА на този фон НАРОД БЕРЕ ДУША!За себе си няма да говоря към кои спадам,защото просто малко живот ми остава.А и както е тръгнало със здравната ни система ще ме уморят по рано.Но искам да споделя,че много ми е трудно да творя и да пиша особено розови неща при тази убийствена система,за този малодушен и търпелив народ  убиващ себе си и децата си! Системи разни,тактики,сценарий,режисури,партийки,които уж се конфронтират,мразят,а всъщност единствен техен конфликт е кой повече да крадне! Затова и бях писала някъде ,че е нужна президентска  България, тези всички партии-КАПУТ! Президента избран с референдум. И така някой ми бе писал ,че като разбирам от политика да му кажа за кого да гласува,като всичките са еднакви.Когато изборите са манипулирани НЯМА НУЖДА ОТ ГЛАСУВАНЕ,а и затова ги манипулират ,мръсна тактика.Значи не става с избори. Кога кучето пуска кокала,дори оглозган-сами си отговорете.

 

А колкото до мене тук и в интернета изобщо,СПИРАМ ДА ПОМЕСТВАМ ТВОРЧЕСТВОТО СИ, /радвайте се ,недоброжелатели./Може би известно време ще спра и да пиша изобщо при тези убийствени технологии,  като плюс другото в държавата „абсурдан“ и медиите. /радвайте се платени драскачи в интернета / . Затова  и умишлено вчера не отбелязах моят имен ден-св.Ана.

 

За каква поезия ще ми говорите,за какво изкуство при тези условия и при този бизнес с книжки и какво ли не?! Пишете си,четете се,коментирайте се сами себе си,надписвайте си гласове и тази първа сякаш е бащиния за някои.Все тая,не ме интересува .

980x551_1546957586.jpg

Не мога да приема затварянето на очите на този народ останал в България и пасуването на тези българи отвън.Къде са братя Балеви,Арабаджиеви,какво стана с убиеца на цяла къща с хора –род в Искър, а със Северин далаверата, а…..и още, и още…Значи който си плати си спасява кожата в чужбина ,много далече от Балканите,където са и парите на нашите политици. И ВСИЧКИ  СИ ТРАЯТ! ОК. Аз оставам безмълвна в ПЪЛЕН ШОК от ….всичко това!Не мога да приема това,не мога да се примиря, че съм част от този народ,не мога,не искам…та камо ли да творя за него! А УБИЙЦИТЕ И АПАШИТЕ…..така са намерили и няма да се спрат.

Да се надявам,че нещата  ще се променят дори и късно.

10.12.2018 Плевен



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      https://www.vbox7.com/play:ca2e99f47c
       
      Съединение на Източна Румелия с Княжество България 06 септември 2019 заря Пловдив

    • от Анита Христова Трифонова
      Ротшилд: “През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи! Публикувано на 23.08.2019  в България/Любопитно/Свят  
      https://bultimes.com/rotshild-prez-2030-godina-nyama-da-ima-nito-darzhava-balgariya-nito-zhivi-balgari/?fbclid=IwAR0aZZZVv5plTFYoSZt6vLCnYPved8ulaS3iioW73KNMKUA_y_9-VkaYGt8
      ”През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!” – Едмонд дьо Ротшилд
      Една вече изтрита статия в пловдивския в-к “Марица” на Татяна Томова.
      Същите заповеди са предадени на Дьорд Шорош от “Отровено общество” в присъствието на “самоудавения” израелски агент и приятел на Андрей Луканов – Роберт Максуел. Заради това той заплаща с живота си.
      Заповедта към Световното Правителство от началото на 90-те до днес се изпълнява стриктно. За нас – нечовешки Геноцид, за тях – премахване на последната преграда за НСР.
      Унищожението на ХОРата и омразната дума БългАрия – свещения божествен символ.
      Статията; Веселина Георгиева, баронеса Ротшилд, е родена през 1927 г. в София в заможно семейство. 20-годишна заминава за Франция, за да продължи образованието си в Парижкото училище по приложни изкуства в класа на проф. Катлен. Спускането на Желязната завеса превръща младата красавица в бежанка. Българката аранжира витрини, прави букети от сухи листа върху телена арматура. Веселина Георгиева се посвещава на скулптурата благодарение на учителя си Алберто Джакомети. През 1968 г., вече Лина Георгиева, прави самостоятелна изложба в амстердамската галерия “Еендт”. Голям почитател є бил Ърнест Хемингуей. Заразена от авантюристичния му дух, тя посещава Индия, Израел, Египет. “Живяла съм няколко живота. Но в края на краищата винаги се връщам към скулптурата”, казва Веселина. Българката непрекъснато се разкъсва между скучните чаени следобеди, ски-курорти и казина. Между “лудориите” й е и сродяването с прочутата фамилия Ротшилд.
      След развода с Веселина Георгиева до сетния си час Едмонд дьо Ротшилд остава смъртен враг на България. “През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!”. Тази зловеща прогноза той изрича през лятото на 1997 г. Скоро след това Едмонд дьо Ротшилд умира. Версията е самоубийство.
      Попитали Натан, син на основателя на Ротшилдовата династия, колко нации има в света. Само две ­еврейското семейство и другите, бил отговорът му. Главата на легендарния клан Майер Амшел Ротшилд е роден през 1743 г. във Франкфурт на Майн. Най-големият му син Анселм остава при баща си. Вторият ­ Соломон, се установява във Виена, третият ­ Натан ­ в Лондон. Карл намира реализация в Неапол, а най-малкият ­ Джеймс, отпътува за Париж. И петимата братя играят важна роля не само във финансовия свят, но и в политическия. От 200 години повечето от коронованите глави са приятели или длъжници на династията.

      Основателят на династията Майер Ротшилд е изпратен да учи за равин, но след кратко време постъпва в еврейска банкова къща в Хановер. Там изучава финансовите игри, но не се застоява много. Връща се в гетото на Франкфурт, където двамата му братя продават стари вещи и дрехи. При тях, в един ъгъл на магазинчето, той започва свой бизнес със стари монети. Изработва нумизматичен каталог, който изпраща на известни хора. Търговията бързо разцъфтява. Немският принц Вилхелм лично посещава Майер. С добрите си маниери бъдещият милиардер прави отлично впечатление на държавника, който става негов редовен клиент. Майер прибавя към името си Ротшилд, което идва от малката червена фирмичка на къщата.
      От 1810 г. до днес фирмата Ротшилд не се занимава повече с покупко-продажби на стоки, а само с парични сделки. Първата е придобиването на 400 тона злато от известната Източноиндийска компания. От това Ротшилд спечелва четири пъти повече, отколкото е вложил. Същото злато веднага е продадено на Англия.
      Най-безскрупулният от всичките братя е Натан Ротшилд. Веднъж човекът, който му лъскал обувките, го попитал защо неговият бакшиш е по-малък от този на сина му. Той му отговорил: Бащата на момчето е милионер. Моят не е.
      След смъртта на Натан по решение на четиримата братя фамилният скиптър бил даден на най-малкия ­ барон Джеймс. Винаги изискано облечен, червенокосият младеж бързо навлиза в най- изисканите кръгове на Париж. На 29 години става генерален консул на Австрийската империя в Париж. Оженва се за племенницата си Бети, дъщеря на брат му Соломон от Виена, за която Хайнрих Хайне написва поемата “Ангелът”. Известният художник Делакроа му предлага да го нарисува като просяк и Джеймс приема. На другата сутрин отива преоблечен в просяшка дреха и звъни в студиото на твореца. Отваря един от учениците му и като вижда жалкия просяк, му пъха един франк в ръката. На другия ден един прислужник, облечен в ливрея, предава на ученика следното писмо: “Драги господине, ще намерите в плика единия франк, който ми дадохте на вратата на студиото на господин Делакроа, с лихвата му от десет хиляди франка. Може да осребрите чека в моята банка, когато пожелаете. Джеймс де Ротшилд”.
      Карл Ротшилд се различава малко от братята си, поради което до 35-годишната си възраст не получава самостоятелна работа. Главната му работа е да ръководи куриерската служба, която е била от решаващо значение за успеха на династията.
      Най-големият син на Майер Ротшилд ­ Амшел, наследява Франкфуртската банка. Силно религиозен, той прекарва доста време в синагогата, молейки Господ да му даде син. До последния си ден живее скромно и разумно. Изразходва много средства за благотворителни цели. Веднъж къщата му била обградена от разярена антисемитска тълпа. Вместо да се скрие, той излиза на балкона и започва да им говори: “Скъпи приятели, вие искате пари от богатия евреин. Германците са 40 милиона. Аз имам толкова флорина. Като начало ще хвърля по един на всеки от вас”. Тълпата протяга ръце, хваща парите и се разотива.
      Около 100 години след основаването на фирмата “Ротшилд и синове” те стават главните банкери на империи и континенти. Само лондонският им клон за това време е отпуснал заеми за повече от 7000 милиона долара.
      Поради кръвните женитби след няколко поколения се получава дегенерация. Някои от мъжете се раждат инвалиди. Повечето наследници са момичета. Това е причината да изчезнат клоновете на фамилията в Италия и Франкфурт. . .Източник: Воини на Тангра
       
      Хитлер е бил от Ротшилд
       
       
      РОТШИЛД И САКС- КОБУГР -ГОТА
      МАСОНСКИЯТ ПРОЕКТ USA
       
       
       
      ЛУКОЙЛ Е НА РОТШИЛДОВИ 17. 10.2011
       
    • от barin
      В България има запазени стари занаяти, които са останали от времето, когато не сме били независима държава. Някои са взаимствани от други места, други са от по-стари времена. В някои малки градчета и села има запазени занаятчийски работилници, като Жеравна, Трявна, Копривщица, ЕМО Етъра, Боженци и на други места из страната, където има обособена запазена стара част. Има ги и в по-големи градове, като Пловдив и Велико Търново. Не посмях да пиша, че посочените по-долу занаяти са чисто български, но имената им са останали от старо време. Някои имат турско име, други- старобългарско, което вече не се употребява и много млади и на средна възраст хора не ги знаят. Аз например всяко лято посещавам Панаира на занаятите във Варна, който е обикновено от първи до двадесети август. Забелязал съм, че всяка следваща година магазинчетата се увеличават. Ходил съм и на занаятчийски представления във Враца. Ето кои занаяти имам предвид, като пиша за типично българските занаяти:
       Обработка на кожа  Изработване на накити  Изработване на изделия от ковано желязо  Художествено леене  Звънчарство  Ножарство  Изработване и ремонт на старинно оръжие  Везбарство Художествено плетиво  Изработване на национални кукли  Изработване на художествена керамика  Грънчарство  Тенекеджийство Калайджийство Ковачество  Изграждане на кладенци Каменоделство Точиларство Ключарство  Коларство  Художествена обработка на дърво и дърворезба  Изработване на художествени тъкани  Гайтанджийство  Изработване и ремонт на български народни музикални инструменти  Художествена обработка на камък  Бакърджийство (медникарство)  Изработване на дървени съдове и предмети за бита, копаничарство     28. Ръчно килимарство   
          29. Изработване на стъклени изделия чрез духане на стъкло     30. Рисуване и гравиране върху стъкло 31.Изработване и ремонт на съвременни музикални инструменти и аксесоари за тях   32. Изработване и ремонт на изделия от мед (бакър) и сплавите й     33. Часовникарство       34. Книговезане
          35. Гравьорство
           36.Тенекеджийство
           37. Калайджийство           38. Изграждане на кладенци      39. Каменоделство      40. Точиларство      41. Ключарство      42. Бъчварство      43. Коларство
           44. Седларство и сарачество      45. Ковачество
           46. Обущарство         47. Тапицерство
                         Малко по-подробно за някои по-характерни стари занаяти:
                                             Грънчарство:
                       В българските народни представи работата на грънчаря е свещена. Според народното вярване овладяването на този занаят представлява тайнство, което ревниво се пази в рода. Едва през 18-19 в.  тази обичайна норма се нарушава и в  занаята навлизат "чужди хора". Според българския народ за усвояването на занаята се изискват не само труд и старание, но и "дар божи". 

      Към началото на 19 в. се формират няколко изявени центрове сред повсеместно разпространеното грънчарство. Към средата на века занаятът в Троян, Габрово, Берковица, Разлог, Айтос, с. Бусинци, Софийско, Чипровци, Разлог и др. е в разцвет. Развитата продажба по различни краища води до взаимовлияние на технологии и художествени принципи. И все пак в отделни райони се запазват специфични предпочитания към форми, маниер на украса, цветова гама. 

      По своето предназначение керамичните съдове следват особеностите на  медните и често пъти се покриват като форма. Особени глинени изделия са сватбените крондири (съдове за вино, сватбарски), плоските (съдове за ракия, носени в пояса), ръкатките (за носене на храна на полето) и др. 
                                     Везбарство:

          Везбарското изкуство на българките е било забелязано от не един чуждестранен пътешественик, минал през българските земи в периода ХVІ-ХІХ век. Традицията на везбарството е разпространена най-вече сред селското население и е свързана предимно с украсата на облеклото. Шевицата се изработва, като се броят нишките на тъканта, а при тънките памучни и копринени тъкани за везането се използва гергеф, като изображенията се очертават предварително с въглен или молив. 

      Традиционната българска везба се характеризира с голямо регионално и локално разнообразие, основано на три основни цвята - черен, червен и бял. Съществуват най-различни плоски, релефни и ажурни бодове. Най-използваните сред тях са няколко: прав (цепен) бод - хоризонтален или полегат (разминат); кръстат бод (или кумански); бримчен бод и двулицев бод.  

      Високата художествена стойност на везбената орнаментика се дължи най-вече на умелия подбор, съчетаване и обработка на материалите. Обикновено се използват вълнени и копринени конци. Металните (сърмени) нишки придават блясък и великолепие на шевицата. Мотивите са предимно геометрични, съчетани с стилизирани флорални мотиви, както и животински и човешки фигури. Извезаните с антропоморфни фигури фризове са характерни за Самоковската шевица. Шевицата от Софийско е симетрична, сложна комбинация от семантично богати древни геометрични мотиви. Гъстата шевица от Югозападна България с типичното си преливане на червено и винено, е напълно различна от сокайната шевица с нейната ажурност и сърмена украса. 

      Везбената украса определя до голяма степен спецификата и уникалността на  българските народни носии. Тя е характерна за всички географски области, но е най-застъпена в Северна и Северозападна България, както и в района на Македония. Тя е обичаен елемент от мъжките и женските ризи, престилките и коланите, от сукмената и саяната носия; открива се и върху завеските на двупрестилчената носия. Везбените мотиви красят също тъканите, използвани за забраждане на омъжените жени. Шевиците върху носиите са най-разнообразни по техника на изпълнение, структура, модел, материал, цвят и място на поставяне. 
                             Бакърждийство( медникарство):

       Медникарството (или бакърджийството) е занаят, познат по нашите земи още от времето на древните траки, за които се смята, че са били прочути майстори на медта. То среща своя разцвет през Възраждането, когато в България се оформят множество бакърджийски центрове (Велико Търново, София, Шумен, Пловдив, Прилеп и Устово),а медните съдове почват да заемат важно място във всекидневието на българина. Тогава се обучават и едни от най –добрите майстори, оставили в наследство красиво изработени съдове, които и до ден днешен будят възхищение у нас.

      Медникарството се специализира в изработката на домашни съдове и църковна утвар или по-конкретно в  тяхното профилиране. Това се дължи на ковкостта на медта и нейната висока топлопроводимост. Бакърджийството, както и повечето занаяти, се е предавало през поколенията, което допринесло за запазване на многогодишните му традиции. По важни медникарски сечива, които си заслужава да познавате са: мях, мулия, циция, дървени чукове, железни чукове, магаре, калеми и други. Що се отнаса до материалите най-старо време майсторите сами са леели медните листи, от които са изработвали съдовете, но по – късно започнал внос от Цариград. От тези листи се правят всички части на съда и впоследствие те се събират в едно цяло. Следва и дооформянето, която често се е преплитало и с украсата. В противен случай бакърджията украсявал своето произведение едва най-накрая – предпочитан метод било продължителното нагряване и начукване на медта с различни чукове, но понякога се използвало шило или киселина.
                                       Розоварство:

      Едно от нещата, които е прославило България през вековете е маслодайната роза. Тя е донесена на Балканския полуостров още през XII век от околностите на Дамаск името Rosa damascena, известна у нас като казанлъшка роза.. Технологията за нейното обработване е взаимствано от източните страни Персия и Индия. Българските производители увеличават количеството и подобряват качеството на продукта чрез двойна дестилация и усъвършенстване на съоръженията. Това налага българското розово масло на междунарадния пазар още през XIII век. Основна технологична база на Розоварството до началото на ХХ век са розоварните с малки казанчета- гюлапхани. Многократна редестилация се извършва в така наречените аламбици- медни казани с вместимост около 120 л., групирани по няколко в дестилационна инсталация- гюлпана. В процеса но модернизация на технологията се преминава към пароотделяне, като се използват парни дистилационни казани. През 1935 започват да действат 100 частни и кооперативни розоварни инсталации. През ХІІ и началото на ХІІІ век розоварството се развива като основен поминък на населението в някои от Подбалканските котловини поради благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза, заради което българската маслодайна роза е с най-високо качество. Цветовете на казанлъшката роза съдържат около 0,04% етерично масло, което се натрупва главно във венчелистчетата. Те се берат рано сутрин, когато съдържат най-много етерично масло и веднага се подлагат на дестилация. От около 2500 и 3000 кг. цвят се получава 1 кг. розово масло. То е незаменим компонент на най-хубавите и трайне парфюми у нас и в чужбина. Разпространява се и в Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско, Пазарджишко, Пловдивско и други. В края на ІІ световна война в България има 88 розоварни инсталации.  До 1950 тя е най-големият износител розово масло в света. Днес център за розоварство е комбинатът "Българска роза" в Карлово с Цехове и в други градове.
                                   Тъкачество:

       Тъкачеството е един от най-древните занаяти по българските земи. То е следствие от традицията, широкоразпространена по целия Балкански полуостров, свързана със скотовъдството. Територията на страната е била изпълнена с големи стада овце. Българските пастири са изминавали огромни разстояния със стада от по над 5 хиляди глави, които са търсели пасища. Тази миграция е започвала от Родопите и е стигала до Бяло море в търсене на пасбища за овцете.

      След прибирането на стадата в кошарите започвало стригането на овцете, от което се е получавала началната, сурова вълна. Технологичният цикъл за производство на изделия от вълна, започва с очистването на грубата суровина от груби остатъци. Вълната се попарва с вода за да се отстрани мазнината, която се съдържа във вълната.

      След изсушаване на слънце започва разчепкването на вълната, което става с ръце и от нея се премахват слама и тръни, които са останали след изпирането.

      Разчепканата вълна се разчесва с гребен или дарак, който има два реда дълги железни шипове.

      След многократното разчепкване на вълната, от нея се отделят дългите влакна във вид на добре изправени пасма, наричани пластове.

      Преденето е процес, който се извършва по няколко начина в зависимост от това, какъв конец се цели да бъде извлечен от вълната. Най-финото предене на конец се извършва чрез дървени хурки, които в различните региони на страната имат специфична геометрия, която определя напридането на вълната върху вретеното. За по-грубите тъкани и за по-дебел конец се ползва предене на чакрък. За разлика от фините конци (прежда), получавани от дървените хурки , които са предназначени за изтъкаване на платове за дрехи, грубите конци (маане) са използват за изтъкаването на килими и черги, дебели връхни дрехи и др., които изискват по-голяма дълготрайност на материята.
                                      Килимарство:

       Чипровските и котленските килими са изключително здрави и устойчиви във времето, могат да запазят първоначалния си вид повече от 50 години. Те са изтъкани от ествествени материали - памук и вълна като двете им страни са абсолютно идентични. Преждата се оцветява с грижливо подбрани естествени багрила – листа и кори на дървета, цвят, листа и корени на определени растения. Именно този изцяло натурален процес носи прелестта на тези килими. В най-стария си период килимите са били в земни пастелни, особено нежни цветове - бледозелено, охра, жълто. В по-късния етап – яркочервени, по-пищни и по-тържествени, с хора, птици, надписи. В края на 19-ти и началото на 20-ти век е характерна пъстротата, забелязва се едно многогласие в тъканите.
      Чипровци казват, че тъкат своите килими с любов и за любов, което още повече допринася за вълшебството им.
      Уникалните чипровски килими се изработват на вертикален тъкачен стан, състоящ се от две вертикални устои, горно и долно кросно, представляващи цилиндри, около които се намята основата, горен и долен цепец, от които горният разделя основата на чивтове и с него се образува нищелката, а с долния се разпределят мотивите при започване.
                                      Гайтанджийство:
       
      В началото на 19 век група габровски ковачи напускат железарската си работа и започват да правят само чаркове за плетене на гайтан. Само за няколко години те се обособяват в отделен еснаф – чаркчийство. Производството и ремонтът на чаркове се превръщат в един от най-доходоносните занаяти. Първоначално чарковете се задвижват ръчно, но много скоро са модифицирани и водата става движеща сила.

      Подробно описание на чарка, техниката за апретура и боядисване, както и за търговията с прежда и гайтани, може да намерите в книгата на д-р Петър Цончев „Из стопанското минало на Габрово” (том 1, с. 281-317). Тук е по-важно да отбележим, че благодарение на бурното развитие на гайтанджийството, по нашите земи се появяват (или укрепват) няколко други занаята – чаркчийство, долапчийство, тепавичарство, кърджийство.

      Приносът на занаятчийските еснафи за развитието на гайтанджийството в различните райони е следният:

      Карлово – първи произвеждат и предлагат на пазара този продукт;
      Казанлък – първи въвеждат дървения чарк;
      Калофер – първи използват човешка урина при боядисване на гайтана;
      Габрово – първи произвеждат железния чарк; първи започват да пърлят.
                                   Куюмджийство( златарство):

      Златарството, наричано още „куюмджийство”, е много престижен занаят. Златарите били почитани наравно със свещениците, учителите и другите първенци на общността. Обучението продължавало дълго – най-малко три години. Бъдещите майстори трябвало да овладеят не само големи сръчности и умения, за да подчинят деликатния материал. В стремежа си да станат известни и търсени занаятчии някой ден, младите калфи се стараели от самото начало да намерят свой стил, да развият естетическо чувство и богато въображение. Особено голяма отговорност представлявало изработването на невестинското гиздило. Независимо от благосъстоянието на семейството, всяко момиче трябвало да прекрачи прага на новия си дом с богата украса от накити – златни или сребърни. Гиздилото е дар от бъдещия съпруг и е неотменна част от костюма на булката. Синджири, обеци, пафти, пръстен, специфични украшения върху главата (в зависимост от фолклорната област) – тези предмети може да увеличат или намалят своя брой, но тяхното присъствие било задължително в сватбения ден.
                                       Резбарство:

      Проявления дърворезбата намира както в църковната архитектура и вътрешно оформление — иконостаси, амвони, резбовани врати на църкви, така и в дома и бита — резбовани тавани, мебели, сандъци, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са фигуралните композиции, плетеници и арабески, растителни мотиви като розетката, слънчогледът, лозата, дъбовият лист, „дървото на живота“, животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел, паун, славей.

      В периода на Българското възраждане се развиват няколко художествени школи, известни с дърворезбата си: Дебърска художествена школа, Банска художествена школа, Самоковска художествена школа, Тревненска художествена школа, Калоферска резбарска школа. В годините след Освобождението дърворезбата запада, тъй като не успява стилово да се свърже с новите тенденции в архитектурата, и се пренасочва към дребните форми — цигарета, албуми, по-рядко мебели.
                                Ножарство:

      Ножарството е един от най-рано обособените железарски занаяти с няколко центъра: Габровско, с. Шипка (Казанлъшко), с. Костенец (Ихтиманско) и др. Изработвани са саби, ятагани, бръсначи, ножици. Произвеждали са се над 150 вида ножове, като наименованията им произлизали от формата на изделието: кулаклии – дръжката на ножа завършва във формата на уши; сойки – наподобяващи птицата сойка; бабичици – употребявани само от баби – акушерки; балакчийски – рибарски, чобански и др.
      Ножарската работилница се е състояла от ковачница, където е разположено огнището и духалото, нужни за обработка на металите и второ помещение – изкарвалня, използвана за довършителни работи. След изковаването и поставянето на дръжката, ножът се е заточвал на точило. Особеност при ножарството е това, че освен метала, майсторите обработвали рога, кости и дърво за дръжки. С тях те предавали изящество на студения метал.
                                             Мутафчийство:

      В нашите земи започва да се упражнява след падането на България под турско робство. То е особен вид тъкачество с козинява прежда, изпридана с няколковретенен чекрък. Тъканите от козина се изработвали на отвесен стан и са предназначени за чулове, дисаги, постелки, чували, торби, колани за добитъка и др. Мутафчийството се упражнявало на много места в България, но най-добре било развито в Панагюрище, Копривщица, Казанлък, Трявна, Севлиево, Устово, Ксанти, Гюмюрджина и пр. Технологичните етапи при производство на козиняви изделия са:

      Требене - с ръце се прави подбор на козината по цвят и дължина на материала. 
            Разбиване на козината - върху дървена дъска са забити 4 колчета на разстояние едно от друго. За всяко колче се завързват памучни въженца с дължина 2 м. Противоположните им краища се свързват заедно в лескова пръчка. Козината се разстила под вървите и при биене тя се разбива (разчепква).  
            Предене - то се извършва на чекрък. Майсторът слага под лявата си мишница "вулията" - кожена торба със свита на къделя козина. Превързва се през кръста с кожен колан "черкез", който се закача на трансмисионното въже, задвижващо чекръка. При движението си назад майсторът преде едновременно две нишки, а другите две се пресукват. 
            Тъкане - при този занаят тъкането се извършва на вертикален стан. Набиването на основата се прави с тарак, отварянето на устата - чамшира, а изпъването на плата - чрез метит. 
            Две са основните шарки използвани при украса на козинявите изделия - "миши учишки" и "котешки зъбки". Другият ефект при тъкането се получава от съчетаването на естествените цветове на козината - бяло, сиво, кафяво и черно.
                                      Сграфито керамика:

      Българите възприемат сграфито керамиката през XII в. чрез посредничеството на Византия, която от своя страна я заимства от Близкия изток броени десетилетия по-рано. Сграфитото е техника за украса на глинения съд, която включва няколко етапа. Първият от тях е покриването му с бяла или бледорозова ангоба. След засъхването й ангобата се гравира с желаните мотиви и орнаменти и съдът се изпича. Най-накрая се прави покритие с прозрачни и цветни глазури, като предметът минава повторно през пещта. 

      В средновековна България, за разлика от другите страни, сграфито керамиката няма елитарен характер. Въпреки високите си функционални и естетически качества тя се среща в изобилие както в царските дворци, така и в селските домове. Нещо повече: хората я използват не само на трапезата, а и за украса по стените на помещенията - както постъпват и днес ценителите и колекционерите. 
                                Калайджийство:

                                     
                         Занаятът, при който се полага специално покритие върху метални съдове, които имат пряк контакт с огъня - джезвета, казани, тави. Тъй като бързо оксидират, се налага медните съдове да се посребряват или калайдисват. Бакъреният съд се поставя на огъня да обгори отвън и отвътре, като се държи с големи клещи. После с малко сярна киселина и памук се обтрива цялата повърхност и се залива с вода.

      В калая се добавя нишадър, който го разтваря, после се добавят солна киселина и цинков прах. Съдът се поставя отново на огъня да се нагрее. Тази процедура се повтаря, докато се калайдиса хубаво целият бакър. Ако работата е качествено свършена, съдът издържа цяла година преди повторно калайдисване.
                                         Абаджийство:
      Най-разпространен занаят в Родопите през ХIX и началото на ХХ в.Още в началото на своето развитие абаджийството може да се определи като домашно производство на аба /дебел вълнен плат/.Дейност по необходимост тъй като повечето от дрехите на мъжете и жените са ушити от абян плат Производството на аби се засилва в края на 20 –те на ХIXв./История на България1985г.,227/при въвеждането на редовната турска армия,чиято униформа е ушита от аба.По разкази на възрастни хора ,тъкането на този вид вълнен плат се е тъчало почти във всяка къща,а допълнителната обработка се извършвало в с.Михалково/съседно нам село/.”Според документи през 1827г. само от селата Михалково и Ракитово се иска доставянето на 500топа сива аба и 120 топа бозова аба за ямурлуци.”
                                             Терзийство:

                       Занаят свързан с ушиване на дрехи от аба .Най -известен терзия от 1900г. насам /точна година малко трудно да определим /е бил Асан Чаушев,дядо на Риза Тайфик Войводов -самарджията. Разказват че е шиел дрехите на ръка.20 – ти век постепенно навлиза механизираното производство,появяват се първите машини. 
                        Материали са ползвани от сайта: Националистически форум   
    • от Анита Х. Трифонова
      Децата ни са в опасност. Педофили превземат властта!
×
×
  • Добави ново...