Премини към съдържанието
  • ×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

      Разрешени са само 75 емотикони.

    ×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

    ×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

    ×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      20 години от смъртта на Румяна - 30 юли 1999
      https://www.vbox7.com/play:3fa6669199
       
      Морето си тръгва, плача без глас,
      морето не чува, във този час
      бледа и няма гледам голяма
      вълна ме залива и в мен пропива
      горест, тъга...Завърни се сега,
      море, остани, аз те моля - Прости!
      Дай покой на душата ми и тишина,
      искам с теб зимен сън, море, да заспя.

      В горичка с полянка, една пепелянка
      се движела гордо и с песен бодро
      до нея потропвал напет, стар козел
      отнякъде явно таланта взел
      да пее добре и да приглася
      на пепелянката туй що изнася.
      След време започнал да остарява
      и пепелянката вдигнала врява,
      нейните песни не можел да пее,
      а да си търси заместник не смее.
      стихове А.Х.Т. sekirata cekupama
       
       
       
       
       
       
    • от Анита Христова Трифонова
      С любов за Пловдив - клип актуални снимки от Пловдив юли 2019 А.Х.Т. sekirata cekupama
    • от Анита Христова Трифонова
      Живея с мойто Аз - авторово поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
      На мен и дъщеря ми кой завиди?
      Съдба това е,кой обиди
      моята душа изстрадала?
      Не съм отказвала,а съм помагала,
      дори на свойте врагове,
      път съм прокарвала през снегове.
      Сърца ледени съм сгрявала,
      любов,обич съм раздавала,
      за мене нищо не остана
      и майчината ми вземаха,рана
      зинала е цяла яма,
      болка мъчи ме голяма!
      Не прося обич и любов,
      харесване,път нов
      къде да търся във пустиня?
      Аз не искам милостиня!
      Живея с мойто аз такава
      съм-истинска и права,
      доказвала съм не веднъж,
      че силна съм във пек и дъжд.
      За някои съм неразбрана,
      друг път не ще да хвана
      заради завистта и подлостта,
      злобата и пошлостта!
       OK
      Ще загася огъня във моето сърце,
      дано на някои им стане по добре,
      ще плача тихо, дълго след това,
      но ще остана вярна, истинска!
      Сълзите ми дано пропият
      и болката във мен измият,
      че неразбрана и сама
      за някои съм аз сега!
      На тези някои не разчитам,
      нито пък искам да ги питам,
      защо посягат ей така
      на нечия добра душа!
      Туй е на Господ отредено,
      а на човека забранено,
      съдби различни да решава
      и чужд живот да направлява.
      Аз огъня ще загася
      и после кротко ще заспя,
      със мойте ангели добри.
      Господ мой, прости!
×
×
  • Добави ново...