Премини към съдържанието

Рилско стихотворение


mecholari

100 прегледа

В Тишината на нощта,
когато чуеш си сърцето
там грее мъничка звезда
и морско звездно е небето.

Вдигни молитвено ръка,
помилвай с песен небесата
във студ, студена е нощта
а в теб гореща е сълзата.

Не пускай я, а сбирай океан,
задръж я за да влезеш в дълбината.
Щом плачеш винаги си сам,
преглъщаш ли, прегръщаш Небесата.

рилско стохотворение.png

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване