История на вярванията във вампири !

Lestath

1029 прегледа

История на вярванията във вампири !?!

633118_orig.jpg

Вампирите. Откъде произлизат всъщност?

Всеки от нас се е допирал по някакъв начин до вампирската тематика. Дали чрез филм за тях - като “Интервю с вампир”, “Кралицата на Прокълнатите”, “Блейд”, “Вампирите на Джон Карпентър” и др., или благодарение на някой разказ. Или пък книга на Ан Райс, Брам Стокър, Тери Пратчет.

Къде започва за първи път да се говори за вампири? В Източна Европа - сред българи, сърби, чехи, поляци, гърци, албанци, унгарци и румънци. След 1730 година, когато първите гръцки територии се освобождават от османско владичество, започва разпространяването на вярванията във вампири из цяла Европа. Много скоро за вампири започват да пишат Гьоте, Колридж, Теофил Готие, Александър Дюма и много други западноевропейски писатели. Кулминацията е през 1897 година, когато излиза бестселъра на Брам Стокър “Дракула”. След това е знаменития филм на Тод Браунинг със същото име, излязъл през 1931 година.

Поверията за вампири са свързани с култа към предците на източноевропейските славяни. Митичните вампири са представата за нечисти мъртъвци, които се превръщат в демони поради нарушение на етносоциалните норми приживе или грешно направени погреб*лни ритуали. Всякакви грешници и невинни хора, към които е извършен грях, са потенциални вампири, които след смъртта си, ако не бъдат взети предохранителни мерки, претърпяват демонична метаморфоза. Като се започне от родените по църковни празници и заченатите по време на пост, премине се през родените с някакъв физически или ментален дефект и се стигне до незаконно родените; продължи се с разбойниците и убийците, еретиците и магьосниците и се стигне до прокълнатите и неотмъстените или прескочените от куче мъртъвци. Всички те са чуждите на общността индивиди.

В българските традиционни представи вампирът, въпреки множеството си регионални наименования, има няколко главни разновидности, които са според магическата сила и формата на демонизма:

- тенец - това е вампир-сянка;

- върколак - вампир-песоглавец. Обитава изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища. Когато някой мине край скривалището му, той го удушава, изпива му кръвта или го изяжда целия. Българите вярвали, че върколаците предизвикват слънчевите и лунните затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.

- плътеник - човекоподобен демон, само че без кости. Като изпълнен с кръв мех от човешка плът; преданията за него са в Западна България.

- същински вампир - човекоподобен демон, възприел вида на своя предшественик като вкостен дух, изцяло наподобяващ на външен вид живите. Вярвало се, че вампирите денем се превръщат в животни. Освен това според поверията ако вампир бъде обичан от обикновена жена три години той става отново обикновен човек.

Нещо много интересно: според поверието ако жена забременее от вампир, детето приживе нощем се превръща в такъв, може да вижда, разпознава и открива другите вампири, като ги гони и убива. Не знам за вас, но това ужасно ми прилича на Блейд (като изключим частта за вампирясването нощем)...

Европейската представа за всемогъщия човек-вамп представя този демон в напълно човешки образ, който е жълтеникаво-блед, с пронизително зелени очи, силно изразени кучешки зъби, сурова миризма и мрачно излъчване. Така от славянската представа за песоглавия кръвопиещ демон, провиращ се под заслоните на видимия свят, се стига до общоевропейската представа за оживял труп, който през нощта приема формата на прилепообразен демон, прелитащ ниско над заспалото човечество. Според класическата дефиниция на Борхес, всяко чудовище е съчетание от съставните части на повече действителни същества, които в случая на вампира са: кървавата захапка на вълка, нощния полет на прилепа и злобливата социалност на човека.

Кръвосмучещият прилеп от семейство Десмодонтидае (Desmodontidae) напомня летящ вълк с едрите си кучешки зъби, душенето на жертвата и лоченето на кръв. За разлика от вълка обаче, прилепът вампир е идеален прототип на човека-демон не само заради ръкокрилата си конструкция, но и заради фината си хищност - при похищение прилепът-вампир “размахва крила и така навява на своята жертва приятна прохлада, а с нея и крепък сън” [цитат], от зъбите си изпуска обезболяващ секрет, а слюнката му има противосъсирващ ефект, който осигурява продължително и облекчаващо кръвотечение.

Набезите на прилепа-вампир са опасни за човека не толкова заради загубата на кръв, колкото с пренасянето на заразни болести, които често са смъртоносни. В тропиците на Южна Америка прилепите-вампири най-често пренасят болестта бяс, чиито клинични признаци според д-р Гомез Алонсо поразително напомнят митологичните качества на хората-вампири, демонизирани след кървавата целувкана нощния си гост. Според поверието, във вампири се превръщат не само злодеите, но и невинните жертви на “любените” от вампир, които предават като демонична зараза членството си в Света на Мрака.

Между другото, приликите между хората-вампири и болните от бяс хора са много. Епидемия от бяс се е разразила в Унгария през 1721-1728 година (както писах по-горе, големият бум на легенди за вампири из цяла Европа е около 1730 година). 25% от болните от бяс хапят други хора. Мнозина от тях, също като вампирите, не носят със себе си огледала и силно мирищещи вещества. Ако болният подуши силна миризма на чесън (едно от популярните оръжия срещу вампири) или види отражението си в огледало, може да получи спазми в гърлото и лицевите мускули. В резултат на това, болният може да започне да издава хрипливи звуци, да оголва зъбите си, а по венците му да избиват кървави петна.

Както е известно, вампирите не издържат на дневна светлина, а болните от бяс често бродят нощем. Освен това вампирите имат неимоверно привличане към противоположния пол, а при “бясните” в следствие на заболяването се получава увреждане на мозъчните центрове, контролиращи емоциите и поведението, в резултат на което сексуалната им активност се повишава.

Освен това: през ХVIII век умрелите често били вадени от гробовете, за да се провери дали не са вампири. За такива били смятани мъртви, които изглеждали като живи, а от устата им капела кръв. При хората, починали от бяс, се наблюдава кръвотечение от устата дълго време след смъртта. Ако тялото бъде заровено във влажни и студени райони като например Балканите, то може да се запази в добро състояние в продължение на месеци или дори на години.

Като главно средство за погубването на набедените за вампири мъртъвци се обособява пробождането или прострелването на сърцето, схващано като двигател на живота, който трябва да бъде преустановен. Нарязването на дланите и петите, осакатяването и дори обезглавяването също се използва за убиване. Обгръщането на ковчега във венец от трънливи рози допълнително асоциира порязване и кръвоизточване. Това е използвано и в книгата на Брам Стокър “Дракула”, където покривайки ковчега на вампира с рози, ти го “заключваш” вътре и той не може да излезе. Розовият венец ни напомня короната от тръни на Христос.

Още нещо: в някои части на България са съществували вярвания, че убитият вампир се превръща в черна съсирена кръв, а не в пепел.

Зад т.нар. кървави вампири учените освен бяс виждат множество заболявания на кръвта, които стават причина заболялите да търсят здрави донори, осигуряващи тяхното оцеляване. Болните от порфирия и хепатит в древността са набавяли нужните си вещества чрез консумиране на прясна човешка кръв, а болните от анемия или каталепсия (припадък, придружени с пълна загуба на волеви движения, става при нервни заболявания, хипноза, летаргия и др.) са били оприличавани на демони заради жълтеникавия цвят и смъртните си припадъци. Много пъти именно хора, изпаднали каталептичен шок, през който чуват и виждат всичко, но не могат да реагират по никакъв начин, били обявявани за мъртъвци и погребвани живи. Ако скоро след това излизали от парализата, още преди да ги споходи действителната смърт в ковчега, болните проявявали свирепо усилие да се освободят и да се върнат при близките си. Разбира се, това рядко било възможно и те най-често били доубивани от роднините си по познатия начин - чрез пробождане или насичане, разстрелване или изгаряне. Това дава логично обяснение защо според поверията вампирите посещавали само свои близки, с които имат кръвна или любовна връзка и защо изпитвали отмъстителен гняв към тях.

Когато все пак “съживените демони” успявали да се домогнат до виновниците за преждевременната си “смърт”, те безмилостно ги нападали, ранявали и избягвали преди следващия си смъртоносен припадък. Според вярванията вампирите можели да се хранят само с кръв, а млякото бил единствения заместител на кръвта, защото е другата животворна човешка течност. Красноречив пример е сцена от филма “Интервю с вампир”(1994) по едноименния роман на Ан Райс, където нюорлеанския вампир Лестат захапва до кръв изпълнената гръд на проститутката. Демоничната еротика на “нощния гост” е негова характерна черта още преди той да се превърне в герой на готическата литература и модерното кино.

Съвременните учени присъединяват към класа на кървавите вампири и някои сексуални маниаци като така наречените кървави фетишисти (фетишист - човек, който прекалено много почита нещо), които постигат сексуално удоволствие от предизвикването на кръвотечение и консумацията на кръв.

Всякакви психопати и серийни убийци, окултисти и готик маниаци, заедно с болните от слънчева мигрена, фотофобия и различни степени на ноктурализъм, съставят друга голяма група на така наречените психовампири. Много от тях са уверени, че поглъщат душевната енергия на хората, скоито общуват - било по време на секс или на масови събирания, на мистични празници или колективни забави и дори виртуално време.

Въпреки всичко изписано дотук, трябва да кажа, че и в днешно време много хора вярват в съществуването на вампири и дори се определят като такива. Само че изключвайки всички митични сили и отвращението от чесън, светлина, сребро и всичко християнско. Дали вампири съществуват наистина, макар и различни от тези във вярванията, никой не може да ви каже със сигурност. Така стоят нещата и със психовампирите, често можем да четем за тях в списание “Кармичен кръг”.

Мит или реалност? Истината е, че никой не знае.

677925_orig.jpg

http://vampirezone.hit.bg




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход