Граф Дракула !

Lestath

2876 прегледа

Граф Дракула !!!

633101_orig.jpg

Той е готов да отмъсти на всеки , дори на самия Господ. Притежава вечен живот за своята вечна битка за мъст... Отхвърлил е лицемерното християнство и е приел за своя светлина мрака...

Потомък на стар благороднически род , Влад Дракула III е роден през 1431 г. в Сигишоара, Трансилвания. Баща му, Влад II е приет в ордена на дракона (основан от император Сигизмунд) за заслугите си в борбата срещу неверниците. Орденът на дракона е един от най-известните, заедно с ордените на рицарите хоспиталиери и тевтонския орден. Емблемата на ордена е дракон с разперени криле, над него кръст. ‘Драк’ на румънски означава ‘дракон’, но също и ‘дявол’. Така Влад III е наречен ‘Дракула’, т.е. синът на дракона. Той живее във време на политически хаос – различни аристократи си оспорват територии, османските нападения са ежедневие, а предателствата и интригите – част от бита. Като млад, Влад е изпратен от баща си като заложник в Адрианопол, с цел да стабилизира мира, сключен с османските войски. Влад прекарва четири години във вражеския лагер. През това време е извършен преврат и баща му, по това време владетел на Влашко, е убит. Подкрепян от турците, 17-годишния Влад се завръща в страната си и си връща властта. Впоследствие той укрепя позициите си с помощта на Унгарското кралство и премества столицата на Влашко в Тирговище . Там той започва да прочиства ‘съмнителните’ боляри, много от които са били противници на баща му. Скоро Влад Дракула става известен като ‘Цепеш’ – ‘набиващият на кол’ – прозвището му е дадено от турски летописци. Твърди се, че за сравнително краткото си управление, той е екзекутирал чрез набиване на кол над 5 0 000 души. Скоро не само непокорните васали си навличат гнева на Дракула – ориенталското мъчение, което Влад най-вероятно е видял (и харесал) по време на престоя си в османските земи започва да се прилага повсеместно. Крадци, измамници, прелюбодейци, шарлатани и военнопленници, жени, мъже, деца, настоящи и бъдещи врагове – всички те са ставали жертви на един от най-кръвожадните аристократи в историята. Един от най-добре документираните случаи на подобни наказания е ‘гората от колове’, която султан Мохамед II вижда, когато наближава столицата на Влашко – 20 000 турски военнопленници са набити на кол и телата им са оставени пред портите на града за назидание. Освен набиването на кол, Влад използвал и други, класически методи – ослепяване, изгаряне, скалпиране, рязане на уши, носове и крайници. Колкото и странно да звучи, политиката на Дракула му спечелила репутацията на строг, но справедлив управник със строг морал и национална гордост. И все пак е трудно да се пренебрегне склонността на Влад III към садизъм, която ясно говори за психическа нестабилност.

Падението на Влад Цепеш започва, когато след силна атака на турските войски, той е принуден да избяга в Трансилвания. През това време собственият му брат Раду завзема Влашко и установява про-турски отношения. Подкрепян от Унгария и принца на Трансилвания, Влад Дракула си връща властта. За нещастие обаче, нова масирана атака на османските войски сварва Влад неподготвен. Дракула загива край Букурещ в края на 1476 г. Главата му е изпратена в Константинопол и набита на кол за назидание на раята. Предполага се, че тялото му е погребано в манастира Снагов, недалеч от Букурещ. Но дори и след смъртта на ‘сина на дракона’, мрачната слава на владетеля се запазва...

Граф Дракула и Влад Цепеш – дали те са една и съща личност? За феновете на легендарния кръвопиец, Влад е нещо като потвърждение, че вампирите съществуват. За историците и почитателите на първообраза на Дракула обаче, разликата между двете личности е като от земята до небето или по-точно от земята до дълбините на Ада, защото няма съмнение, че и двамата са отрицателни герои, прочути със своята жестокост.

Най-ярката връзка между Влад Цепеш и вампирът Дракула е романът на Брам Стоукър, публикуван през 1897 г. (Въпреки, че още същата година на театралната сцена се появява пиесата ‘Дракула’, тя се превръща в хит едва през двадесетте години на 20 в., когато е адаптирана от Хамилтън Дийн) Освен класика, това произведение е и център на дискусии – доколко книгата отговаря на фактите? Водещи историци и литературоведи като Елизабет Милър са на мнение, че Стоукър е имал ограничена информация и въпреки, че романът му е вдъхновен от истории за вампири и историческия Влад Цепеш, граф Дракула е рожба на въображението на писателя. Като един от примерите в защита на тази теза, Милър изтъква факта, че в романа на Стоукър не се споменава нищо за набиването на кол, детайл, който несъмнено би бил в полза на героя. Истината е, че въпреки че Стоукър прекарва доста време из лондонските библиотеки в опити да открие подробности за Дракула, всичко, което намира са страховити полу-легендарни истории за ужасен тиранин. Кървавата слава на Цепеш е основно благодарение на западноевропейски летописци, които разпространяват смразяващи кръвта истории за свирепостта на румънския болярин. Интересно е, че централно и източно-европейските източници са далеч по-благосклонни към Дракула.

Румънските ни съседи гледат с уважение към Влад Цепеш и също, подобно на редица западни историци и културолози, се опитват да разделят истинския Дракула от художествения. Факт е, обаче, че за много хора Дракула е най-интересното нещо в Румъния. А да имаш за визитна картичка вампир се оказва много печелившо. Всеки турист иска да посети замъка, където е живял Дракула и прочутите трансилвански гори. А това, че тези места са били обитавани от съвсем друга личност – Влад Цепеш – е, това е просто подробност.

В много отношения влиянието, което оказва романът на Стоукър е по-голямо от това на митовете и историята. Книгата му се сдобива със стотици версии – в киното, театъра, изобразителното изкуство... Един от най-ранните опити е дело на немеца Фридрих Вилхелм Мурнау: през 1922 г. той заснема “ Носферату ” , лентата е сред първите шедьоври на Експресионизма и е опит на Мурнау да пренесе героя на Стоукър на екрана. За съжаление обаче преговорите за авторските права не са успешни и сценарият бива преработен; така граф Дракула става граф Орлок – ролята е поверена на смразяващия актьор Макс Шрек, който по незабравим начин пресъздава аристократичното чудовище. Наскоро бе заснет филма “ Сянката на вампира ” , който разказва за снимките на великолепния хорър на Мурнау... През годините образът на графа претърпява редица промени – от сурово и ужасяващо хищно създание той става коварен прелъстител с неутолима жажда за кръв, по възможност – от девственици... Години по-късно го виждаме като цветнокож, като анимационен герой или образ от компютърна игра; десетки романи го ползват за вдъхновение, той буквално е навсякъде. Виждаме го в хитове, като третата част на “ Блейд ” и модерния “ Ван Хелсинг ” или като фигурка от щанда за играчки. Има го и в редица пародии, които го превръщат в комичен герой...

Граф Дракула прилича на човек и се държи като такъв. Живее в прословутия си замък и има благородно потекло... Истината обаче е, че графът е завърнал се от света на мъртвите звяр: със свитата си от тъмни слуги и вампирски невести той търси изгубената си любов... Често обаче се увлича и по манията за господство над света. Той е могъщ, но все пак уязвим – пази се от чесън, разпятия и слънчева светлина... Не обича особено и дървените колове. През 30-те години на миналия век актьорът Бела Лугоши изпълнява ролята на графа в една от най-добрите адаптации до момента, дело на култовия Тод Браунинг. През 50-те истинският ветеран за жанра, англичанинът Кристофър Лий, поема щафетата с филма “ Ужасът на Дракула ” , в който Питър Къшинг пък е в ролята на безпощадния убиец на вампири Ван Хелсинг, вечен съперник на злото. В началото на 90-те режисьорът Френсис Форд Копола прави нов прочит на романа на Стоукър и за главната роля отново е избран британец – Гари Олдман. Версията на Копола има претенциите да се доближава най-силно до литературната си основа и показва Дракула като зло творение с различна форма – старец, аристократ, вълк, прилеп... или дузини плъхове...

Смъртта на Дракула го дарява с безсмъртие и дори днес вампирското му присъствие не спира да ни преследва.

683677_orig.jpg




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход