Премини към съдържанието

ХРИСТО БОТЕВ - НЕЙ

Анита Х. Трифонова

27 прегледа

Питаш ме защо съм аз

дохождал нощя у вас,

как съм скочил през плета

и що щял съм да крада.

 

Кат мъжът ти не съм стар

да не видя в тъмна нощ:

аз си имам за другар

на поясът остър нож.

 

Нощ бе тъмна като рог,

примъкнах се като смок:

слушам, гледам — всички спят,

спеше си и ти с мъжът.

 

Там в градина аз седнах,

в ръка силна нож стиснах:

ще излезе, рекох, той,

ще изпита гневът мой.

 

Гледам в къщи свещ гори,

вие спите — мен в гърди

силен пламък, яд гори

и гняв ще ме умори.

 

Впил съм очи във свещта,

а не виждам, че нощта

превали се и мина

и зора се веч сипна.

 

Славей песен си запя:

с радост среща той зора;

през прозорецът глава

се показа и засмя.

 

Тебе тутакси познах

и тогаз се чак стреснах;

„Друг път“, славею казах

и през плетът пак скокнах.

 

Ето защо идвах аз

в тъмна нощ и грозен час:

ще умре един от нас —

ил мъжът ти,  ил аз!

96e6bc2e0c32.jpg

10 август 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...