ГАРВАНЪТ

Lestath

1404 прегледа

ГАРВАНЪТ

(The Raven)

683889_orig.jpg

В късна нощ-преди години-сам над книгите страринни,

безотраден,вниквах жаден в знания незнайни тук;

скърбен,търсех без сполука мир в тайната наука-

но оборен в сънна скука,чух внезапно бавен звук.

,,Някой гост навярно чука-казах,вслушан в тихий звук.-

Някой гост - и никой друг!"

Бе декември - помня още! - Мрак и мраз от всички нощи;

от камина блед отблясък пред прага береше дух.

В скръб деня аз чаках всуе! Без надежда пак да чуя

с благовест на алилуя името ,,Ленора" тук!

Светлото и рядко име, що не шепне вече тук

на земята - никой друг!

А пурпурните коприни на завесите старинни

пълнеха ноща пустинна с ужаси при всеки звук.

Примълнял до изнемога,в зло предчуствие,в тревога,

аз се ободрявах строго: - ,,Някой гост дошъл е тук!

Тук е някой гост нечакан, закъснял без покрив тук;

някой гост - и никой друг!"

И дори с внезапна дързост тръгнах към вратата бързо,

като казах: - ,,Извинете! Да! Дочух смъртен звук;

но унесен дремех в скука, а тъй слаб и тих бе звука,

че когато се почука, аз не се опомних тук..."

И отворих, за да видя кой тъй късно чука тук?

Вън бе мрак - и никой друг!

И в бездънний мрак загледан, тръпнех вцепенен и бледен

в странни сънища, що никой смъртен не познава тук.

Но отекна в миг в простора като звук на Бог от хора

глух и тъжен зов ,,Ленора" - от скръбта ми свят отзук.

То бе моят зов ,,Ленора" - и на него чух в отзук

само ек - и никой друг!

Но унесен в мисли скъпи, в стаята едва пристъпих,

чух - и този път по-силно - пак тайнственият звук:

,,В прозореца непрестайно удря някой клон случайно

и във тази нощ патайна ужаси вселява тук.

О, на тази страшна тайна, знам, причината е тук -

вятърът - и никой друг!"

През завеската пурпурна блъснах прозореца бурно

и през него в миг се втурна с горд полет и рязък звук

гарванът на мойто златно и свещено Безвъзвратно -

и във мойта стая пуста, тъкмо над вратата тук -

върху бюста на Палада кръг изви и кацна тук

гарванът - и никой друг!

И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

,,Нямаш ти качул разрошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

,,Как те Сенките наричат черният Плутонов хор?"

Той програка: ,,Nevermore!"

Чух, на своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах;

не намирах - и пак дирех смисъл в този отговор.

Никой смъртен - уверявам! - не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

над вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: ,,Nevermore!"

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен отговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

,,Той ще хвръкне безвъзвратно пак във сният простор -

както всичко - безвъзвратно! - пак далек от моя взор!"

Грак отвърна: ,,Nevermore!"

Този отговор таинствен бе умел, но бе единствен,

сякаш го е чул от клетник, който сам и в разговор

е повтарял в скръб и горест, като припев в черна ориз,

орис на беди и горест, на неволи и позор -

с укор спрямо свойта орис на неволи и позор

и той беше: ,,Nevermore!"

Бях учуден, изненадан, а той все тъй горд и хладен

впил бе - строг и безпощаден - във душа ми огнен взор.

Взех кресло и седнах мрачен. И размислях озадачен

има ли, макар невзрачен, смисъл в този отговор?

Що предсказва, горд и мрачен, той във своя отговор

с туй зловещо ,,Nevermore"!

И във спомени погълнат, мислех и седях безмълвно

сам пред тоя дух прокълнат от Плутоновия хор.

Ах! - в креслото осветено нявга двама ний блажено

смеехме се оживено тук след весел разговор.

Но креслото осветено няма пак, склонила взор,

тя да седне - ,,Nevermore"!

В миг... по меките килими сякаш стъпки чух незрими -

сякаш стъпват серафими, пратени от божий хор.

,,То в скръбта ти за Ленора Бог на ангелите с хора

миг забрава ти изпраща! - викнах аз с възрадван взор.

Пий и забрави Ленора! - Спри с надеждата в Бога взор!"

Грак отвърна: ,,Nevermore!"

,,О! - извиках, в страх обземен. - Птица, или дух на Демон,

ти предсказваш! - О, кажи ми, гост, дошъл от друг простор,

в тоя дом на ад превърнат, дом от ужаса обгърнат,

дето радостта посърна и погасна моят взор,

в Галаад утеха нявга ще ли види моят взор?"

Той предсказа: ,,Nevermore!"

От надежди изпреварван,викнах аз, готов да вярвам:

,,Предскажи, о древен Гарван - там, зад синия простор,

дето божий Рай сияе, ще ли видя и узная

взета от Бога в Рая в ангелския светъл хор.

що зоват Ленора в Рая ангелите в божий хор?"

Той отвърна: ,,Nevermore!"

,,Не! - извиках, пламнал в огън. - Този грак е твойто

сбогом!

Чуй! Иди си ти отново в черния Плутонов хор!

Не оставяй знак за спомен тук от теб, о вероломен!

Оставиме сам, бездомен! Махай се от моя взор!

Чуй! Изтръгвай от сърце ми своя клюн и своя взор!"

Той преграка: ,,Nevermore!"

И стои на бюста бледен, тъй зловещо в мен загледан,

сякаш Демон всеподобен впива своя огнен взор.

Бди с тържествена осанка - и над всичко хвърля сянка.

И от тази сянка, скрита и лазури, и простор -

знам - уви! - душата няма - към лазури и простор!-

пак да литне - ,,Nevermore!"

683894_orig.jpg

The Raven

Once upon a midnight dreary, while I pondered, weak and weary

Over many a quaint and curious volume of forgotten lore

While I nodded, nearly napping, suddenly there came a tapping,

As of someone gently rapping, rapping at my chamber door.

" 'T is some visitor, " I muttered, "tapping at my chamber door

Only this and nothing more."

Ah, distinctly I remember it was in the bleak December;

And each separate dying ember wrought its ghost upon the floor.

Eagerly I wished the morrow -vainly I had sought to borrow

From my books surcease of sorrow -sorrow for the lost Lenore

For the rare and radiant maiden whom the angels name Lenore

Nameless here for evermore.

And the silken, sad, uncertain rustling of each purple curtain

Thrilled me -filled me with fantastic terrors never felt before:

So that now, to still the beating of my heart, I stood repeating.

"T is some visitor entreating entrance at my chamber door

Some late visitor entreating entrance at my chamber door.

That it is and nothing more."

Presently my soul grew stronger: hesitating then no longer,

"Sir, " said I, "or Madam, truly your forgiveness I implore:

But the fact is I was napping, and so gently you came rapping,

And so faintly you came tapping, tapping at my chamber door,

That I scarce was sure I heard you"-here I opened wide the door.

Darkness there and nothing more.

Deep into the darkness peering, long I stood there wondering fearing.

Doubting, dreaming dreams no mortal ever dared to dream before:

But the silence was unbroken, and the stillness gave no token,

And the only word there spoken was the whispered word, "Lenore?"

This I whispered, and an echo murmured back the word "Lenore!".

Merely this and nothing more.

Back into the chamber turning, all my soul within me burning,

Soon again I heard a tapping somewhat louder than before.

"Surely," said I, "surely that is something at my window lattice;

Let me see, then, what thereat is, and this mystery explore.

Let my heart be still a moment and this mystery explore.

'T is the wind an nothing more!"

Open here i flung the shutter, when, with many a flirt and flutter,

In there stepped a stately Raven of the saintly days of yore;

Not the least obeisance made he; not a minute stopped or stayed he;

But, with mien of lord or lady, perched above my chamber door.

Perched upon a bust of Pallas just a bove my chamber door.

Perched, and sat, and nothing more.

Then this ebony bird beguiling my sad fancy into smiling,

By the grave and stern decorum of the countenance it wore,

"Though thy crest be shorn and shaven, thou," I said, "art sure no craven,

Ghastly grim and ancient Raven wandering from the Nightly shore.

Tell me what thy lordly name is on the Night's Plutonian shore!"

Quoth the Raven, "Nevermore."

Much I marveled this ungainly fowl to hear discourse so plainly,

Though its answer little meaning -- little relevancy bore;

For we cannot help agreeing that no living human beeing

Ever yet was blessed with seeing bird above his chamber door.

Bird or beast upon the sculplured bust above his chamber door,

With such name as "Nevermore."

But the Raven sitting lonely on the placid bust, spoke only

That one word, as if his soul in that one word he did outpoor.

Nothing further then he uttered, not a feather then he fluttered.

Till I scarcely more then muttered, "Other friends have flown before.

On the morrow he will leave me, as my Hopes have flown before."

Then the bird said, "Nevermore."

Startled at the stillness broken by reply so aptly spoken,

"Doubtless," said I, "what it utteres is it only stock and store

Caught from some unhappy master whom unmerciful Disaster

Followed fast and followed faster till his songs one burden bore.

Till the dirges of his Hope the melancholy burden bore

Of 'Never - nevermore.'"

But the Raven still beguiling all my fancy into smiling,

Straight I wheeled a cushioned seat in front of bird and bust and door,

Then upon the velvet sinking, I betook myself to linking

Fancy unto fancy, thinking what this ominous bird of yore.

What this grim, ungainly, ghastly, gaunt, and ominous bird of yore

Meant in croaking, "Nevermore."

This I sat engaged in guessing, but no syllable expressing

To the fowl, whose fiery eyes now burned into my bosom's core;

This and more I sat divining, with my head at ease reclining

On the cushion's velvet lining that the lamp-light gloated o'er

But whose velvet-violet lining with lamp-light gloating o'er

She shall press, ah, nevermore!

Then methought, the air grew denser, perfumed from an unseen censer

Swung by seraphim whose foot-falls tinkled on the tufted floor.

"Wretch," I cried, "thy God has lent thee-by these angels he hath sent thee

Respite -respite the nephente from thy memories of Lenore!

Quaff, oh, quaff this kind nephente and forget this lost Lenore!"

Quoth the Raven, "Nevermore."

"Prophet!" said I, "thing of evil! -prophet still, if bird of devil!

Whether Tempter sent, or whatever tempest tossed thee ashore,

Desolate yet all undaunted, on this desert land enchanted.

On this home by Horror haunted -tell me truly, I implore.

Is there - is there balm in Gilead? - tell me - tell me, I implore!"

Quoth the Raven, "Nevermore."

"Prophet!" said I, "thing of evil! -prophet still, if bird of devil!

By that Heaven that bends above us - by that God we both adore.

Tell his soul with sorrow laden if, within the distant Aidenn,

It shall clasp a sainted maiden whom the angels name Lenore.

Clasp a rare and radiant maiden whom the angels name Lenore."

Quoth the Raven, "Nevermore."

"Be that word our sign of parting, bird or fiend!" I shrieked, upstarting.

"Get thee back into the tempest and the Night's Plutonian shore!

Leave no black plume as a token of that lie thy soul hath spoken!

Leave my loneliness unbroken! -quit the bust above my door!

Take thy beak from out my heart, and take thy form from off my door!

Quoth the Raven, "Nevermore."

And the Raven, never flitting, still is sitting, still is sitting

On the pallid bust of Pallas just above my chamber door;

And his eyes have all the seeming of a demon that is dreaming,

And the lamp-light o'er him streaming throws his shadow on the floor,

And my soul from out that shadow that lies floating on the floor

Shall be lifted -nevermore!

683898_orig.jpg

EDGAR ALLAN POE

(19.01.1809-7.10.1849)




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход