Премини към съдържанието
  • публикации
    403
  • коментари
    110
  • прегледи
    13114

ИСТОРИЯТА НА МОЕТО ПАЛТО

 

 

Беше хладен и златен октомври,
умаляло ми беше палто,
но запазено, сякаш шедьовър,
чудна кройка. Реших, за добро

да го дам на жена с три деца,
ниски доходи, тя - продавачка,
да се топли през зимата зла.
И го дадох, но шефът я смачка.

Той видял този дар и решил,
че го нося аз за магазина,
тутакси й го взел с поглед мил
и продал на клиентка безименна.

Онемях. Исках разговор аз
да направя със него по - после.
- Не, недей. Съкращава за час
и ще ходя и гола, и боса.

Тъй ми каза . Душата ми взе.
Топло яке намерих тогава.
И по здрач й го дадох, поне,
идва студ, да не се разболява.

Колко плака горката, не знам.
После той си закри магазина.
Но и днес през октомври оттам,
плача аз, колчем близо намина.

7 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...