Премини към съдържанието

ЗА МОЕТО ПАЛТО НЯМА ДА ВИ ПИША, КАТО ДРУГА КАКA ЧИЙТО СТИХ ИЗДИША!

За моето палто, няма да Ви пиша,
знаете добре,  че стих такъв издиша,
защото няма смисъл, чувство и поезия,
и творец такъв е просто във амнезия!
Защото всичко туй е проста „ситуация”
документирано, резил и излагация!
За сиренце домашно и за масълце,
отдавна закопняло нечие сърце
поетично в дупка без вдъхновение.
Божичко какво човешко падение!

поезия А.Х.Т. sekirata cekupama

моят стих - отговор на  стихотворението на Р.К.


Но понеже е изтрила това си стихо от този сайт, затова го помествам - 

ИСТОРИЯТА НА МОЕТО ПАЛТО

Беше хладен и златен октомври,
умаляло ми беше палто,
но запазено, сякаш шедьовър,
чудна кройка. Реших, за добро

да го дам на жена с три деца,
ниски доходи, тя - продавачка,
да се топли през зимата зла.
И го дадох, но шефът я смачка.

Той видял този дар и решил,
че го нося аз за магазина,
тутакси й го взел с поглед мил
и продал на клиентка безименна.

Онемях. Исках разговор аз
да направя със него по - после.
- Не, недей. Съкращава за час
и ще ходя и гола, и боса.

Тъй ми каза . Душата ми взе.
Топло яке намерих тогава.
И по здрач й го дадох, поне,
идва студ, да не се разболява.

Колко плака горката, не знам.
После той си закри магазина.
Но и днес през октомври оттам,
плача аз, колчем близо намина.

Р.К.

08 октомври 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...