Премини към съдържанието
  • публикации
    403
  • коментари
    110
  • прегледи
    13113

ПРЕДЗИМНО

 

Как е красиво морето, когато е пусто.
Само дива природа, солен автограф.
Своя музика свири. Зората настъпва,
а денят съизмерва със него капризи и нрав.

Аз обичам да бродя самичка по плажа
и да търся напред хоризонта студен.
Нейде крият се приказки, светят миражи
и залязва в душата ми морски рефрен.

А къде ще осмисля морето със хора?
Просто лятото има свой образ и чар.
Есента ги изпраща със всички химери
и остана морето - мой верен другар.

И пристигнах тогава в предзимното време,
и с морето общувах от сутрин до здрач.
Всеки ден беше чудна, различна поема,
а пък то - вероломен изкусен играч!

28 октомври 2005г., Варна
Росица КОПУКОВА



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...