Премини към съдържанието

ПИТАШ МЕ, ЛЪВЧО...

 

Защо замлъкна на славея песента?

Защо окраската му посивя?

Питаш ме, лъвчо и ще ти кажа,

и от твоята "джунгла" ще се откажа.

Страшната злоба и завистта

при някои животни тъй надделя!

Имат си всичко – храна, хралупи…

Имат и сила, охранени, глухи

обаче са те за дребните птички

толкова малки, пеят за всички.

Така гората и теб веселят,

макар че си нямат твоя „палат”.

Славеят, лъвчо, чужда злоба го мори,

колкото може самичко се бори,

беда голяма го сполетя,

налегна го, мори го и завистта.

На какво ли да му завиждат?

На окраската цветна, на сладкия глас?

На това че си гледа сам птичките, час

трябвало само да го има, живее,

не трябвало даже да оцелее!

Откъде сила в таз малка птичка,

нека поне да остане самичка,

да я връхлитат бури и хали,

нека пилците да си остави,

нека окраската да си загуби,

гласът и себе си да погуби!

Това,  лъвчо, е завистта!

Това, лъвчо е злобата!

Просто я има и за какво?

Животинска злоба е

и аз питам защо?!

 

09 октомври 2091.,Плевен

Анита Христова Трифонова



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

×
×
  • Добави ново...