Премини към съдържанието
  • публикация
    1
  • коментари
    35
  • прегледи
    50

Етиката аксиоматично

Търсещ истини

304 прегледа

Аксиомата, върху която е построена етиката е т.нар. „Златно правило” според което трябва да се отнасяме към другите така, както искаме да се отнасят към нас, т.е. да има реципрочност на отношенията А/В= В/А. Тя е достатъчно абстрактна, но още по- точно би било „Етично е отношенията в групата да са реципрочни”. От символичното представяне А/В= В/А стигаме до А=В, т.е. това е възможно само при еднаквост на участниците. Тях бихме могли да представим като множества с елементи /качества в които елементите/качествата на А са и качества на В. Прим. са честни, трудолюбиви, дисциплинирани, а може и нечестни, крадливи, подли. Важното е, че елементите им/ качествата у А съответстват на тези у В. Отношението на войникът- защитник към агресора е враждебно, както и на агресора към защитника.

Тъй като делението не е комутативно, то във всички други случаи на А/В не е =В/А. Това е очевидно: отношението на робът към господаря, не е като на господарят към роба.

 

 

Ако се абстрахираме от другите елементи/ качества на участващите във взаимоотношението, то търсиме някои значими елементи, конкретно за отношението. Когато бива описван от Алексид сред Седемте мъдреци, Езоп не е робът, носещ блюдата, защото отношението е по мъдрост, а не по статус. Аналогично, когато сравняваме войнствените отношения между съседни крале, не ги разглеждаме като поклонници на епиграмата, а като противници на война.

Съответно, в отношенията може да има различие на едни елементи и идентичност в други, съответно по отношение на едно, участниците могат да имат реципрочни и равни отношение, а по друго- неравни.

От горните разсъждения стигам до извода, че Златното правило може да съществува за крайно малко случаи от взаимоотношенията, когато участниците са с идентични качества.

 

Ще разгледам приложението на широко разпространеното в библията отношение към ближния.

 

Ето как постъпва Мойсей, написал на скрижалите „Не убивай”:

11. След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при

братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че

един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви).

12. И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби

египтянина и го скри в пясъка.

13. На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на

виновния: защо биеш ближния си?

14. А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш

да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече:

бездруго това нещо се е узнало.

15. И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея;

 

„Ближните” са евреите, значи онази заповед не важи по отношение чуждия. Обаче дори и те имат различно отношение към стореното- не одобряват убийството, т.е. са по възглед различни от Мойсея. Още по- голямо и смъртоносно е различието по- късно.

 

25. Моисей видя, че тоя народ е необуздан, понеже Аарон го бе допуснал до

необузданост за срам пред враговете му.

26. И застана пред вратата на стана и каза: който е Господен, (нека

дойде) при мен! И се събраха при него всички Левиеви синове.

27. И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на

бедрото си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да

убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си.

 

За каква реципрочност става дума? Те направили Златен телец, а той ги екзекутира.

Като премислим за какво става дума, явно във взаимоотношенията Мойсей, който е близък до Бога има голяма статусна разлика с другите иудеи и никога Мойсей/иудеи не може да бъде равно на иудеи/Мойсей. Той може да убива, да не спазва божиите заповеди, те- не.

 

 

Тези примери не прибавят кой- знае колко към съждението, че отношенията МОГАТ ДА БЪДАТ РЕЦИПРОЧНИ само при условие, че в нещо участниците са идентични. В древността това е било семейството, после рода, после полисната принадлежност. Християнството е довело до принадлежност към църквата и от там идентичност на т. нар. братско отношение. Буржоазното образование и възпитание прави хората сходни по възглед, а социализмът добавя и сходство по икономическо състояние.

Явно е въпрос на политика, търсенето на нещо общо за да се запази обществото и да се противопостави на враждебните отношения и неравенство. Метафорично- частите на тялото, макар да са от различна материя и с различни функции, да знаят, че са от едно тяло и да не се отхвърлят.



35 Коментара


Препоръчани коментари




Възмущава се Холбах от справедливостта, утвърждавана от църквата „Ясно е, прочее, че богословската или божествена справедливост няма нищо общо с онова, което хората са нарекли справедливост” В: Джобно богословие рубрика „Божествена справедливост”. Той дели църквата от вярата и смята, че църквата определя морал, неподходящ за хората, но удобен за нея. С други думи, авторитетът, определящ моралните норми ги прави съобразно своите интереси. Някои мъдреци се опитват да прокарат пред самодържците норми, които да са добри за социума. Владетелите, като светски авторитет се съгласяват, когато виждат, че разпад на обществото застрашава и тях, а в други случаи не се съгласяват. Така се потвърждава, че авторитетите (личности или групи/партии) определят морала, който им носи предполагаема полза.

Сподели този коментар


Линк към коментара

„Обичай ближния” е тясно понятие и не е подходящо за аксиома, защото твърде много зависи от включените в множеството „ближни” елементи. Ето как е постъпил авторът на „Не убивай”. Имам предвид Мойсей, но ако имам предвид юдейския бог неизброими са убитите от него при потопа.

а ето и по- сетне, как Мойсей оправдава кражбата от „ближния”

 

1. И рече Господ на Моисея: още една пораза ще пратя на фараона и на

египтяни; след това той ще ви пусне оттука; и когато да (ви) пуща, с

бързина ще ви изпъди оттука.

2. Внуши на народа (тайно), да поиска всеки от ближния си и всяка жена от

ближната си сребърни и златни вещи (и дрехи).

3. И даде Господ, че народът (Му) намери милост пред очите на египтяни,

(и те му даваха;) па и Моисей беше велик в Египетската земя, пред очите

на (фараона и) служителите фараонови и пред (целия) народ.

4. И рече Моисей: тъй говори Господ: около полунощ Аз ще мина посред

Египет,

5. и ще умре всеки първороден син в Египетската земя от първородния син

на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята,

която е на мелницата, и всичко първородно от добитъка;

6. и ще бъде голям писък по цялата Египетска земя, какъвто не е бивал и

какъвто няма вече да бъде;

7. а у Израилевите синове нийде куче език няма да помръдне нито против

човек, нито против добитък, за да познаете, каква разлика прави Господ

между египтяни и между израилтяни.

 

 

Тук пък направо биват изклани братя- израилтяни

Доброто според както биха казали различни мъдреци

.

Както биха казали софистите

„Ако имаш фенове, значи си добър”

Както би казал Сократ

„Ще се съгласиш ли Агатоне, че който прави добро е добър?”

Както би казал Платон

„Доброто е като се чувстваш комфортно, но това е само в света на идеите”

Както би казал Аристотел

„Висшето добро е да се стремиш към все по- добро. ”

Както би казал Епикур

„Добро е чувството за удоволствие. ”

Както би казал Сенека

„Доброто е природното, естественото. ”

Както би казал Исус

„У когото е влязъл Бог, който е доброта, той е добър, в него е покълналото семето.”

Както би казал Конфуций

„Да си вежлив и състрадателен е достатъчно добро”

Както би казал Лао Дзъ

„Когато боговете и добрият учител те насочат по пътя на доброто, ставаш добър”

Както би казал Мур

„Добро? За какво добър? ”

Пък други

„Добро е това, което обществото одобрява. ”

„Доброто води до добри резултати”

Както би казал дон Корлеоне

„Добро момче е, ще свърши работа”

Сподели този коментар


Линк към коментара

Реципрочност на отношенията, с „едно на ум”

Когато става дума за „реципрочност на отношенията”, има някои, при които тя е доста условна. Голям е диапазонът в който действията на родител или началник, а и служебно лице могат да извършват не до там добри постъпки към зависим от тях, без за него да е оправдано да постъпи реципрочно. Има се предвид един „кредит на дълг” който изначално има да се дължи на тази фактори. Поради това Реципрочността е доста условна и нещо по принцип, защото действа само по отношение на равни, зависими и чужди и то отново с уговорки.

Смята се, че не бива да се отвръща на грубостта на родител, началник или служебно лице с грубост, за да не загубиш разположението им в бъдеще.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Защо Етика са и „Характери” на Теофраст и Лабрюйер.

Теофраст описва някои несъответни, неадекватни на представите му за добро и благородно, направо смешни, а и неадаптивни за елинското добро общество поведения. Лабрюйер аналогично за класическото време на френския абсолютизъм.

Като разглеждаме човек като множество елементи, разбираме защо това е етика. Чрез портретите си авторите на Характери акцентират неаналитично върху някои елементи. Не аналитично- имам предвид, че това не е една черта, която да е нюансирана при различните образи, нещо като „хората се различават по цвета на косата, която бива…”, а прави синтетични образи, които притежават различни, не повтарящи се черти, при това без да изчерпва всички възможности, а набляга на тези, които са занимателни и смешни.

Така Характерите са синкретични образи, които могат евентуално да бъдат превърнати в понятия, в които елементите да бъдат различавани помежду си и по възможност измервани. Социалното поведение- взаимоотношението с др. хора тогава може да се свърже с наличието/отсъствие на конкретен елемент/характеристика.

Сподели този коментар


Линк към коментара

А сега да опитаме с практиката и нейните проблеми.

Майка и дъщеря в пубертет са стигнали до враждебност. Елементи на личността, които са съществени на ситуацията, приемаме, от пропедевтична гл. т., че са:

хормонална активност, трудова заетост, психически контрол

Хипотетично те са

 

дъщеря

майка

хормонална активност

ДА

ДА

трудова заетост

НЕ

ДА

психически контрол

НЕ

ДА

 

Множеството Дъщеря ще е с елементи (ХАД, ТЗН, ПКН) (означаващи прим. ХАД= Хормонална активност Да, Трудова заетост-Не). Множеството Майка ще е с елементи (ХАД,ТЗД, ПКД)

 

Тогава отношението Дъщеря/Майка ще бъде

Дъщеря\майка

ХАД

ТЗД

ПКД

ХАД

ХАД/ХАД

ХАД/ТЗД

ХАД/ПКД

ТЗН

ТЗН/ХАД

ТЗН/ТЗД

ТЗН/ПКД

ПКН

ПКН/ХАД

ПКН/ТЗД

ПКН/ПКД

 

Или множеството от елементите на отношението дъщеря/майка ще бъде:

 (ХАД/ХАД, ХАД/ТЗД, ХАД/ПКД, ТЗН/ХАД, ТЗН/ТЗД, ТЗН/ПКД, ПКН/ХАД, ПКН/ТЗД, ПКН/ПКД)

Какво означава това?

Ако разглеждаме само хормоналната активност, то не би трябвало да има противоречие. И двете участнички са във фертилна възраст. Това обаче не е точно така, доколкото в това си състояние те са съпернички и съответно е редно да има вражда

Ако разглеждаме два елемента, прим хормонална активност и трудова заетост, то отношението дъщеря/майка ще се изрази с множеството

ХАД/ХАД,ХАД/ТЗД, ТЗН/ХАД,ТЗН/ТЗД

В случая попадаме в мътните води на неизследваното. Със сигурност на отношенията като цяло влияе както това, че майката има хормонална активност и ходи на работа, така и това, че дъщерята не ходи на работа, а е полово зряла. Дори последната двойка, липсата на заетост на дъщерята взаимодействаща със заетостта на майката ги прави различни и с неразбиране.

Като включим и измисленото качество Психичен самоконтрол, взаимоотношенията стават още по- сложни. Прочее никой не е казал, че те са прости, макар тук максимално да съм ги опростил.

Това е разглеждането на взаимоотношенията дъщеря/майка. Взаимоотношенията майка/ дъщеря са други.

Майка \ Дъщеря

ХАД

ТЗН

ПКН

ХАД

ХАД/ХАД

ХАД/ТЗН

ХАД/ПКН

ТЗД

ТЗД/ХАД

ТЗД/ТЗН

ТЗД/ПКН

ПКД

ПКД/ХАД

ПКД/ТЗН

ПКД/ПКН

и множеството взаимоотношения ще е

(ХАД/ХАД,ХАД/ТЗН,ХАД/ПКН,ТЗД/ХАД,ТЗД/ТЗН,ТЗД/ПКН,ПКД/ХАД,ПКД/ТЗН,ПКД/ПКН)

 

Както става ясно, тези отношения не са изследвани, което е въпросът за измерването. До колко е измеримо това, което беше взето като даденост в примера- Психически контрол? Ами влиянието на „Трудовата заетост”, която може да е в конфликтна среда, може да е с физическо натоварване, може да е еднообразна и отегчителна „до смърт”? Така че тези елементи са взети произволно, с илюстративна цел. Поради липса на конкретни стойности на дадените елементи, не могат да се правят практически изводи.

Това беше един пример на изследване на взаимоотношения. Изводите по него се отнасят до всички участващи елементи, но някои могат да бъдат редуцирани/ абстрахирани ако са незначителни.

Когато етиката направи своите изводи за някакви отношения, тя може да формира някакъв етикет, т.е. регламентирано поведение по отношение на морала.


Сподели този коментар


Линк към коментара

Основните етически постулати на съвремието се отнасят до недопускане на конфликти, чрез етическо поощряване на толерантността. Там, където предишната етика, пък и закон, осъждаха различията, днес се изисква толерантност. Предишното общество е смятало, че различията отслабват обществото, а сега се смята, че те го обогатяват.

Как тогава днес се избягва рушенето на обществото, заплашено, както казват някои, от толерастията?  Чрез познания по решаване на конфликти! На заявка "решаване на конфликти", Гугъл дава 46600 отговора. Явно много се пише по темата и целенасочено се формират възгледи и умения за справяне. Явно това е измежду най- важните цели на днешната етика.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Идеята за етиката като модерна аксиоматична наука може да не е развита пълноценно, но е редно да бъде изпитана в практиката, на какво е способна.

Един от актуалните въпроси, които предизвикват полярни мнения и противопоставяне на морални възгледи е хомосексуалното семейство. Разсъжденията на тази тема са от толкова различни ъгли и толкова многобройни, че нямам и намерения да ги обхващам. Ще се опитам да разсъждавам въз основа на досега постигнатите идеи.

МОРФОЛОГИЯ НА СИСТЕМАТА

Хомосексуалната диада е съставена от две лица от един и същ пол, които удовлетворяват сексуалните си потребности по свой начин. Връзките им могат да са инцидентни или трайни, да обхващат само сексуалните потребности или да са се задълбочили до емоционални, финансови, на взаимопомощ. Определяща обаче остава сексуалната връзка.

ФУНКЦИОНАЛЕН АНАЛИЗ

Основната функция на диадата е удовлетворяване на сексуалната потребност на единия или и на двамата участници. При задълбочаване на отношенията, при емоционална връзка, материална общност и взаимопомощ, участниците искат обвързаност и узаконяване на формални отношения, присъщи на семейството.

Една от особеностите на хомосексуалната връзка при мъжете е, че пасивната страна не изпитва естествено удовлетворение и ако не го получава, изисква в отношенията извънсексуална обвързаност- най- често материални придобивки.

Връзката се разпада, по същите причини както и любовната връзка между хетеросексуални, с тази разлика, че често грижите за поколението задържат двуполовата двойка до израстването му, т.е. при хомосексуалните двойки връзката трае до изчерпване на емоциите или материалният интерес на едно от лицата.

По правило едно от лицата в хомосексуалната връзка лидира и има доминантно поведение. Обикновено то определя поведението помежду им. Другият случай е, когато пасивният хомосексуалист е материално обезпечен и търсейки опека се свързва с доминиращо лице, което той издържа и в някакъв смисъл може да определя поведението му. Често обаче на подобни опити, доминиращото лице отговаря агресивно и жестоко.

Общо взето, хомосексуалната диада няма нужда от афиширани връзки пред обществото. Патриархалното семейство се е заявявало пред обществото чрез своята собственост и участие в труда, и държи да показва сходство с другите семейства за да бъде приемано. Мъжът е заявявал претенции за своята жена и особено за поколението от нея, усещайки в него своята кръв, а другите семейства са признавали това. Хомосексуалната диада не е по- различна от колегиални връзки в обществото и труда, а социалното признаване на осиновено дете в обществата в които това е прието, осигурява някакво наследяване, но липсата на такова приемане от обществото, не влияе на хомосексуалната диада. Правото не отделя правоспособността на хомосексуалистите и те са задължени равноправно с всички към правните норми.

 

Въз основа на направения анализ може да се каже, че етичните норми в хомосексуалната връзка се определят от доминантната личност във връзката и поради своята интимност не са достъпни за изучаване и повлияване отвън. Обществото не навлиза в тази област, предоставяйки й взаимното съгласие да решава поведението. Хомосексуалистите като индивиди се вписват в обществото, а като двойка в дейността не се различават от колегиалните двойки.

 

Разглеждайки хомосексуалната двойка като подмножество на обществото може да се каже, че тя не е продуктивна и не възпроизвежда хора, но подобно е и в някои хетеросексуални двойки. Морална присъда срещу хомосексуализма има в „пуритански” или морално ригористични общества и идеи, т.е. такива, които воюват активно с разврата, често използвайки божия авторитет, които искат и имат средства да влияят на интимния живот.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Теорема на давещия се

Условието е следното: Давещ се размахва ръка за да бъде спасен. На ръката му блести пръстен. Поблазнен от пръстена, користен човек го спасява и грабва без позволение пръстена. Добро ли е извършил?

Изхождаме от това, че всяка самоуправляваща се система се стреми да се съхрани. Социалната система, каквато и да е по брой елементи, също. Спасяването на човек (елемент от системата) е добро. Материалните ценности в социалната система са отношения, връзки, и могат да бъдат заместени или променени, а в случая дори да бъдат игнорирани като значение.

 

По отношение приетото „Всяка самоуправляваща се система се стреми да се съхрани” подхождаме като към аксиома.

Разглеждаме социалната система като съставена от елементи- човеци и техните връзки, т.е. в нея материалните отношения към собствеността са сведени до социални. Ако давещият се впоследствие поиска да бъде издирен и наказан спасителя за грабеж на пръстена, това ще бъде прието негативно от обществото, защото в системата от обществени ценности давещият се е поставил материалното по- високо от запазването на живота.

###

Задача Янините 9 братя. (сюжетът подробно В: https://chitanka.info/text/8501/134)

В множеството „Янините 9 братя”, т.е. семейството има 11 елемента- майката, Яна и 9 братя. Доминира майката.

Най- големият син- Георги Грозника, отсича ръката на жена извън семейството и отнетата гривна подарява на Яна. Тя я отхвърля, като кървава, но пред властта никой не издава Георги. Друг от братята- Ангел има изключителна дарба за резбар.Той е изработил църковен иконостас и иска да направи за Яна писана хурка, което предизвиква у Георги ревност. Той отсича ръцете на Ангел. Майката проклина и пропъжда Георги, а семейството приема решението. Георги моли Чумата да погуби семейството без Яна и освобождава от плен Чумата за да го извърши. Пред царя, Ангел отказва държавна намеса и съд над Георги и изнемощял умира. След като Чумата погубва останалите братя, от което умира и майката, Яна се уверява в злотворството на Георги и го убива.

Въпрос: Какво е деструктивното действие на елементите от системата „Янините 9 братя”?

 

Идея за решение:

Деструктивното действие на Георги Грозника се състои в увреждането на елемент от множеството Държава- отсякъл ръка на жена, от увреждане на елемент от подмножеството Семейство- отсякъл ръцете на брат си Ангел и в подпомагане на унищожаването на много елементи от множеството Държава и подмножеството, като освободил Чумата и я насърчил за мор. Георги Грозника иска да прекъсне връзките между Яна и другите членове на Семейството и Държавата, като смята, че тя заслужава да се омъжи само за княз.

Деструктивните действия на майката са в това, че против интересите на множеството Държава укрива злодеянието на сина си, че не взема по строги мерки към злодея. Тук ще поясня, че майката е защитница на родовия морал, т.е., е за върховенство на семейството като ценност. Нейните мерки са адекватни за тази степен на обществото. Прим. вж. по- горе Мойсей убива египтянин, но не е предаден на фараона, а Херкулес, извършил няколко убийства и кражби е смятан за полубог. Елините са осъждали на остракизъм, но не са прибягвали често до екзекуция.

Ангел също поставя ценностите на семейството над тези на Държавата и не иска смърт за злосторника, с което способства освобождаването на Чумата.

Яна, приела християнските и национални ценности, ги поставя по- високо от семейните, но убивайки брат си се лишава от семейство, т.е. на финала има деструктивна роля по отношение подмножеството Семейство, но през останалото време подкрепя семейните ценности и не се противопоставя на доминиращата майка.

Поуката от разказаното  е, че старият родов морал трябва да бъде изоставен в името на националния, защото не съответства и пречи, има деструктивна роля, за утвърждаване на държавата. Вече добруването на държавата, разполагаща с нови инструменти, води до добруване на елементите, а не както преди- добруването на подмножеството- семейство.
В противопоставянето срещу фашизма, операта е изиграла ролята да постави въпроса, за отношението към българи, проповядващи антихуманна фашистка идеология и извършващи злодейства срещу други българи, и какви мерки на изключване да се вземат срещу тях като индивиди и членове на подмножеството нацистка партия.

 

От горните разсъждения се вижда, че към деструктивните действия и движещите ги елементи могат да бъдат взети различни и степенувани мерки. Разнообразието им е творческа дейност и обект както на правните, на пенитенциарните, така и на етическите търсения.

 

Сподели този коментар


Линк към коментара

След като писал разни етики, Аристотел изчерпал материала и зад него Никомах не станал образец на етичност, пък Александър разпердушинил елинските полиси. При това, люшкайки махалото в другата посока, обществото вместо метафизиката, захванало с весела страст да чете Теофрастовите „Характери”.

Зашо точно „Характери”?- се запитах. Защо след метафизиката идва образът и след Кантовите императиви идва Заратустра? Само с изчерпване не може да се обясни….пък може и да може. Изглежда съществува някаква неудовлетвореност от сухите класификации и абстракции, които не показват нищо, от това, което виждаме навън, а образите и митовете са сочни, запомнящи се и формират по- ярко модели за подражание или за антипатия. За възрожденския европеец Декамерон е оказал по- значимо влияние отколкото казуистиката на мъдруващите. За Просвещенеца значим е Гаргантюа, а за човека на индустриалната епоха- Робинзон.

Само да добавя, макар че на всички е ясно, че моделите, са позитвни (Херкулес, Робинзон, Гаргантюа) и негативни (Характери на Теофраст, Бай Ганьо, папищашите у Рабле и двуличните свещеници у Бокачо и Молиер).

Извод: Подражанието на реални или художествени герои е определящо при формирането на поведението и морала в по- голяма степен от класфикациите.

 

###

Защо Етика са и „Характери” на Теофраст и Лабрюйер.

Теофраст описва някои несъответни, неадекватни на представите му за добро и блогородно, направо смешни, а и неадаптивни за елинското добро общество поведения. Лабрюйер аналогично за класическото време на френския абсолютизъм.

Като разглеждаме човек като множество елементи разбираме защо това е етика. Чрез портретите си авторите на Характери акцентират неаналитично върху някои елементи. Не аналитично- имам предвид, че това не е една черта, която да е нюансирана при различните образи, нещо като „хората се различават по цвета на косата, която бива…”, а прави синтетични образи, които притежават различни черти, при това без да изчерпва всички възможности, а набляга на тези, които са занимателни и смешни.

Така Характерите са синкретични образи, които могат евентуално да бъдат превърнати в понятия, в които елементите да бъдат различавани помежду си и по възможност измервани. Социалното поведение- взаимоотношението с др. хора тогава може да се свърже с наличието/отсъствие на конкретен елемент/характеристика.

###

Философите акцентираха върху това, какви са качествата/характеристиките/елементите на човека, които могат да бъдат наречени добри. Педагозите ги формират у учениците си. Всъщност така те капсулират идеята си за добро. Обаче тя се променя, значи консервативните качества впоследствие стават нещо недобро. Поради това протестът на „Тухла в стената” и „Матрицата” е справедлив.

###

Разделението на труда в сложното общество води до специфичен морал. Войнът по определение трябва да умее да погубва животи, медикът да ги спасява. Търговецът да постига максимални продажби, купувачът, да отсява нужното от ненужното. Обучението в конкретната професионална етика става в съответните професионални училища или направо в дейността, докато общото образование изгражда общи етични поведения, свързани с дисциплина, трудолюбие, логика на съжденията.
Това обяснява субективността на етичните системи, невъзможността за откриване на етичен абсолют. От друга страна, наложително става откриване и прилагане на етичен кодекс за отделните функции в обществото.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Moral foundations theory, authored by Jonathan Haidt and colleagues,[51][52] has been used to study the differences between liberals and conservatives, in this regard.[15][53][54] Haidt found that Americans who identified as liberals tended to value care and fairness higher than loyalty, respect and purity. Self-identified conservative Americans valued care and fairness less and the remaining three values more. Both groups gave care the highest over-all weighting, but conservatives valued fairness the lowest, whereas liberals valued purity the lowest. Haidt also hypothesizes that the origin of this division in the United States can be traced to geo-historical factors, with conservatism strongest in closely knit, ethnically homogenous communities, in contrast to port-cities, where the cultural mix is greater, thus requiring more liberalism.

 

Теорията за моралните основи , автор на Джонатан Хаид и колеги [51] [52], е използвана за изследване на разликите между либералите и консерваторите в това отношение. [15] [53] [54]Хаид откри, че американците, които се определят като либерали, са склонни да ценят грижата и справедливостта по-високо от лоялността, уважението и чистотата. Самоопределените консервативни американци оценяваха грижата и справедливостта по-малко, а останалите три ценности повече. И двете групи полагаха грижи за най-високото тегло, но консерваторите оценяват справедливостта най-ниското, докато либералите оценяват чистотата най-ниската. Хаид също така хипотезира, че произходът на това разделение в Съединените щати може да се проследи до геоисторически фактори, като консерватизмът е най-силен в тясно сплетени, етнически хомогенни общности, за разлика от пристанищните градове, където културният микс е по-голям, като по този начин се изисква повече либерализма.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Авторитети

Авторитет е мафиотският бос, големият шеф, ученият професор, възрастният свещеник. Добрият техник не е такъв авторитет, едрият животновъд и големият комедиант също.

Изглежда авторитетът се свързва с постижения и/или власт. Нещо духовно, но все пак парите са универсален заместител, така че наличието им е съответно универсален показател за постижения и авторитет. Обикновено авторитетният човек е доминантен. Примерите за скромен авторитет са единични.

Авторитетът е преходен. Кир Михалаки на Ботев е бил безспорен авторитет когато коремът му като платно на гемия го поведе нанякъде. Когато хайдутите му взели богатството, тогава и децата започнали да му се подиграват в лицето. Авторитет се губи и при съществена грешка или загуба.

Отделните групи (клъстери) имат свои авторитети, които не е задължително да са такива и за другите. Всеобщ авторитет е обикновено предводителят в духовната, военна или политическа област (патриарх, монарх), а също и божественият авторитет.

При израстването си, човек приема за авторитет различни лица. Родители, приятели, учители, роднина, спортисти, свещеници, началници.

Към авторитетния се изпитва уважение, той оказва влияние, въздействие, бива изслушван, подражава му се, даван е за пример. За него знаят мнозина, колкото повече, толкова по- авторитетен е той- авторитет за индивиди и цели клъстери.

 

И така, при самуправлението на обществената система, форма на някакъв орган за налагането на етичните норми е доминиращият елемент, личност, подмножество. Да го наречем Доминантът (Алфа). Този елемент/подмножество е деен, разпореждащ се, безпрекословен. Властник.

Друг такъв орган би бил Авторитетът (Бета). Учителят, жрецът, мъдрецът. У него може да има реални или подозирани знания. (Има авторитетни отшелници, които по нищо не се различават от мъртвите истукани на които ние- хората придаваме особените качества.) В добрият случай той разказва, споделя познания за правилата. Различното е, че у него остават съмненията и колебанията. Над него има власт-социална или божествена. Разказите на Омир и разсъжденията на Аристотел, (вживяването у Лао Дзъ и мисленето у Конфуций) ги правят авторитети. Те са извор на поучения и знания.

Друг орган за излъчване на етически норми е успелият, богатият, притежаващият собственост. Осигуреността и възможността да преодолява бедствията го правят определено пример за подражание. При него няма философия и ученици, нито власт и подчинени. Има привлекателната сила на богатството, която казва „Прави като мен”. Може да е инициативен, безжалостен, неетичен, извънсиистемен. Има едно голямо предимство- собствеността.

 

Конфуций определя 5 вида отношения между хората:

между баща и син;

между мъж и жена;

между братя;

между различни семейства;

между владетеля и поданиците

Задача: Коя е социалната причина да се прояви престъпникът?

Някои смятат, че вината е в обществото- обществените условия са довели лицето до престъплението. Други, че неговите лични нагласи и решения са го довели до там.
Използвайки приетите аксиоми, можем да кажем, че влизайки във взаимоотношения с другите, човек може да приеме или отхвърли влиянието на авторитетите, т.е. да има връзка или да прекъсне вразката с тях. Може да има и обективни условия, връзката да съществува или да бъде прекъсната. Може връзката да подава неясни сигнали, да има шум, а може авторитетът да бъде спорен, противоречив, дори налуден.
Вътрешните елементи от личността определят като нагласи как би постъпил човек.

Да разгледаме „Изначалния грях” на Ева. Скромното общество на мита включвало четири елемента. Бог с безспорен авторитет, змията, Адам и Ева, съобразяващи се с авторитета му. Богът е определил етичните норми. Обаче нямал постоянна връзка, сиреч твърд контрол с другите елементи, поради което изтървал работата. Два от елементите- змията и Ева влезли в нерегламентирани J връзки. Обсъдили една от нормите и Ева решила да не я изпълнява. Кой е виновен?
Има ли  Бог вина, че не контролира всеобхватно и позволява връзката да прекъсне?

Има ли змията вина, че поставя на обсъждане границите на една норма?

Има ли вина Ева, че проявява „Първото човешко непокорство”?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Дълг и дължимо

Дългът е нещо, което малцина съвестно плащат. Човек е длъжен да воюва за родината, но мнозина предпочитат да си останат у дома, въпреки риска да загине родината. Човек е получил грижа от родителите си, но знаете историята за крал Лир.

Иначе стоят нещата в идеалния свят.

Получил си помощ от близки! Длъжен си да им върнеш дълга в помощ.

Получил си помощ от непознати. Длъжен си да помогнеш на други непознати, за да не оставаш в дълг.

Получаваш помощ от обществото! Длъжен си на обществото чрез труд или уважение, или по друг начин.

Знаем обаче как получаващи социални (обществени) помощи се отнасят към обществото; как глезени деца и възрастни се отплащат за сторено добро; как се държат използвачите. Така че това, което Кант си е мислел, че това е необходима (не може да се обходи, трябва да се свърши) постъпка от уважение към нравствения закон, че да изпълняваш дълга си те прави нравствен, да оставим за немските нрави в Кьонигсберг.

А иначе дългът, кредитът дава възможност когато си слаб да имаш подкрепа, а когато си силен да подкрепиш и обществото да е по- устойчиво. Без дълг и дължимо, обществото ще се свива в примитивни отношения, без доверие, без взаимопомощ. „Имал си, дал си” казва бай Ганьо и не смята да връща борча. По принцип обществото може да наложи някакви мерки, които да следят за финансовия дълг, но за моралния е по- друго. Човек може да поиска дълга към себе си, но не може да поиска да бъде издължен на друг. (То пък и крал Лир като си го поиска, к`во?).

Същевременно и обществото има към индивида своя дълг- да опазва държавата и т.н. и т.н. според правата на гражданите. Редно е да искат изпълнение дълга на общесвото тези, които сами са се издължили към него, както и здравни услуги да искат тези, които са си плащали здравните осигуровки.

Една битова случка. Един помолил близки да му помогнат по строежа на нова къща. Стигнали покрив, той почерпил, а на фона на къщата се снимали всички.

След време един съсед го помолил да му помогне в строеж на къща. Този извадил фотото и запитал: „Абе, тебе защо те няма на снимката?”

Документи трябват, а не да разчиташ на съвестта.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Микро ръководство по етика за новаци

системно- множествен аспект

 

Където и да сте- нова работа, ново училище, нов жилищен квартал, нов спортен клуб, винаги трябва да усвоявате нова етика Осъзнайте, че етиката с която трябва да се съобразявате са я формирали важните клечки. Открийте кои са те. Това може да е Големият, Сивият кардинал, Вещицата или някой друг, включително Пъдарят или Мама, а дори Групата на зайците. Докато ги откриете, бъдете вежливи с всички (не знаете още нито структура, нито функции, така че усмивката и вежливостта да не слизат от лицето.

Според наклонностите си можете да се постараете да бъдете близо до важните или далече, но във всички случаи трябва да разучите какво смятат Те за добро. Не си спестявайте да задавате въпроси, съдържащи „Редно ли е”, „Бива ли”, „Добре ли е”, „Какво ще кажете/ще каже/кажат …”, „Позволено ли е”, „Ще одобри/те/ят ли”, Дали ще ме похвалят/забележат/харесат ако”. Питането е много важно. „С питане един- на моя мъж жената…”

Заздравете връзките с хора, които ви се струват ценни, помагат, значими са, държат възлови позиции/имат важни функции.

Подражавайте. Подражавайте на всеки, когото цените и смятате за успял. Така придобивате поведение, което успява.

Не забравяйте, намирате се в система със свързани елементи, които функционират различно, но вашето място е тук, а правилата ви за поведение се откриват като гледате тези, които са като вас, като питате и слушате.

И последно. Като елемент от системата, можете сам да определяте правилата. Да налагате контраетика и контракултура. Съответно трябва да поемете негативните последици, щом вашите противоречат на установените. Ако вече сте изучили етиката на системата и нещо не ви харесва, добийте авторитет за да прокарате каквито и да е реформи.

На добър час!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Съвестта

Без просторни философски съждения, най- близо до постиженията на психологията е разбирането, че:

Угризенията на съвестта са форма на Когнитивен дисонанс!

 

Дисонансът може да бъде отслабен чрез промяна на една от дисонантните когниции, чрез намаляване на значението на дисонанса или чрез прибавяне на нова информация, която да подкрепя една от несъответстващите когниции или която по някакъв начин "примирява" двата дисонантни елемента.

 

Например човек може да отслаби дисонанса, пресичайки на червено създаван от когнициите "Аз пресичам на червено" + "Пресичането на червено е нарушение на закона", като си каже, че друг път ще изчака да светне зелено, като отрича или омаловажава доказателствата, свързващи с това, убеждавайки се, че има къде- къде по- тежки нарушения, че не се вижда никакво ППС на пътя, или като търси доказателства в подкрепа на свое убеждение, че двете нямат причинно-следствена връзка- кола може да те блъсне и на зелено. Може дори да намери оправдание, че изглежда невероятно нелепо- сам пред червения сигнал и никаква кола и човек наоколо.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Парадокс „Жилище срещу гледане”

Юридическа страна: Две лица сключват договор, че едното прехвърля на другото собствеността на жилището си, но до смъртта му другото лице се задължава да му осигури издръжка и гледане.
Същността на парадокса е следната: Ако този, който се грижи е коректен, той удължава живота на прехвърлителя, съответно и разходите си за издръжка и труда си. Ако е небрежен и дори злонамерен, скъсява живота му и съответно по- скоро се сдобива с имота. Старателният и етичен е в по- неизгодна позиция и печели в живота по- малко от този, който е безскрупулен (не че това не се случва при много други обстоятелства).

Осмисляне. Етичното поведение носи предимства на лицето, което ги спазва, доколкото не се въвлича в конфликти  и санкции за неспазването им. В повечето случаи става дума за предимства на обществото, в което живеят етични (спазващи етичните норми) хора, но и това не е абсолютно. В разглеждания парадокс се касае за съществуването на елемент от системата, който не функционира (нуждае се от грижи) и погледнато абстрактно, удълженият му живот не допринася с нищо за системата. Интуитивната съпротива идва от това, че приемаме живота, включително и неговия за върховна ценност. От друга страна, материалното- жилището в случая, а общо собствеността,  заема своето място в отношенията и е съществен мотив при вземането на етични решения.

Времеви диапазон като характеристика на самоуправляващата се етична система.

Никоя етична система не е вечна. Поради това трябва да имаме предвид  нейната трайност. Животът й се определя от сложността на системата и животът на най- сложните функционални подмножества, както и авторитетите, определящи я. С отпадането им се руши и етиката. Деморализация, последвана от преморализация.

„Гледай Десети (ноември 1989) и пиши”. Институти и организации се ангажираха преди това с „комунистическия морал”, който се промени с появата на новите авторитети и условия на живот.

 

Социалните науки са особено трудни за съвременно изследване защото в значителна степен зависят от контекста- средата, както и от състава- авторитетните личности и групи.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Собствеността

Отношението „Собственост” е неизменна част от взаимоотношенията, защото включва „моето” пространство, моите вещи, моите най- близки и отстояването им. В каквото и да е множество, тези елементи биват заявени суверенно, че са част от подмножеството, което съм аз. В този смисъл полярността мое- чуждо определя етичен проблем. 

 

Семейството

Като присъщи още на животинското състояние на човека, семейните отношения са били различни в различни времена и пространства. Възможно е човек е подражавал на тотема на племето. Примерно пастирят да е подражавал на бика, да е имал свой харем и в него да не е допускал други мъжкари; или да е подражавал на жребците, които се съешават с женските, а след това се отделят в мъжки хергелета, скитат и воюват до новия сезон. По- скоро човек се е съобразявал с възможностите си в средата и е реагирал  съобразно тях. Като има повече жени след избитите в битка мъже, редно е да има полигиния. Като има дълго мир и мъжете не правят друго освен любов- полиандрията става естествена. Когато затъпял от труд и немотия селянинът не може и жена си да обладае, тогава възниква кумово „право на първа брачна нощ”. Когато семейството е чергарско, а съпругът почине, жената бива приемана от ерген или друг от мъжете. Просто съобразяване с реалностите.
Признавам, че примерите са повърхностно развити, но важната идея е, че семейните норми не са вечни и божествени, че няма абсолютно човешка, а са многообразни, съответстващи на условията в които живее семейството и на особеностите на участващите, на храктеристиките на елементите, на функциите на семейството и на връзките в системата.

 

Два цитата от Монтен "За стиховете на Вергилий" Опити, т. 3, с. 91 и 93

1.

"Сполучливият брак, ако изобщо съществува, отхвърля намесата и условията на любовта.Той се мъчи да я замени с приятелство. Това е едно приятно преживяване на дните, изпълнено с постоянство, доверие и  безкрайно много твърде осезателни и полезни услуги и задължения от страна на двамата. Никоя жена, на която бракът е по вкуса,
Optato quam junxit lumine taeda (в брак съчетана, при сватбени факли желани)
не би желала да бъде едновременно любовница и приятелка на своя мъж. Ако е приела мъжа си с чувство на привързаност, тогава това чувство е и по- почтено, и по- трайно"

2.

"Служи на мъжа си като слугиня
и се пази от него като от враг"

С тези цитати пред мен се отваря въпросът Приятел или Враг? Доверие или слугуване? Явно есетата на Монтен са в по- голяма степен литературни творби, допускащи вътрешни противоречия, отколкото научен труд в който едно твърдение не може да е отречено с друго безоснователно. 

И така- Защо пред/следсексуалната връзка продължава и без секс? Много животни се отделят след периода на чифтосването. Кое задържа човека в група? Може би това е някакво безпокойство, тревога от самотата? Изглежда жената намира сигурност в мъжкото присъствие, както когато се отглеждат деца, така и преди и след това. От друга страна обаче, ако съпругът е закрилник, от къде се появява този „Враг” у Монтен? Да не би това да е хитрината на котката, която бяга от зимата при човешкото огнище, но смята големия и силен за враг и е готова да забива нокти, бяга или отмъкне нещо във всеки удобен момент, уверена, че ще бъде отново потърсена заради това, което изпълнява?

Ето тук е въпросът за връзката между елементите в множеството „семейство” или „любовна връзка”. Коя е центростремителната сила, която ни задържа. В едни от възгледите у Монтен става дума за приятелство, види се в обезпечени семейства, където и самостоятелно индивидите са независими. В други за материална зависимост. При брак по сметка богатата съпруга кори мъжа си:

“Sit tandem pudor; aut eamus in jus;
Multis mentula millibus redempta,
Non est haec tua, Basse; vendidisti;”

„Имай срам или с теб да се съдим:
членът, купен за милиони много ,
Бассе, твой не е; ти ми го продаде.”

Възможно е необходимостта от подкрепа при самота или бедствия, при глад, безработица или от необходимостта да се работи да са причина да се свързват хората, а сексуалното да бъде само връвта, с която да се върже магарето за сливата. Пък може и необходимостта от постоянна слугиня, която щом се усети за кое са я взели приема мъжа за враг (което пък е обратната причинност на котешкото обяснение и не е по- убедително). 

Макар и без изчерпателност, връзките се определят като стремеж за удовлетворени потребности, за които пък вж. Уики Маслоу  

Вероятно Монтен има предвид
а. различни етапи, периоди от семейния живот
б. различни форми на съпружески отношения
в. различна степен на обезпеченост на семейството

Във времето на Монтен, време на мъжко превъзходство, това е било решаващо. Днес всеки сам може да си осигури „топла соба”, но не всякоя жена може да си осигури помощ при отглеждане на деца, ако иска такива. Това съответно води до отказ от семейство днес или създаване на семейство с две майки. Което ще рече, че семейната форма се е опазвала от недоимъка, пораждащ привързаност за съвместно справяне с живота. Аристократите от Монтеново време са можели вероятно да поддържат приятелство в семейството, доколкото приятелството си е редна форма на отношения и една приятелка в повече не е различно.

Да не забравяме, че момчета и момичета имат предпубертетен период на отхвърляне на половите роли? Момчетата другаруват само с момчета и се държат грубо с момичетата, а момичетата от своя страна се кълнат, че ще отидат в манастир. Изглежда това е финален акорд на латентната фаза по Фройд. Въпросът е обаче, защо има такава фаза, на тази възраст след като при животните линията е непрекъсната и в тази възраст започва репродукцията? А може при тях фазата да съществува незабележимо…

Много сериозни глави твърдят, че със секса не трябва да се прекалява. Без да оспорвам, питам: „А с какво да се занимава младият, сексуално активен човек, опитал успешно тази си активност, щом няма да прави секс? Да добива знания?, власт?, пари?, така че един ден, на стари години да има млади любовници, които са при него за знания, власт и пари?”

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не е сблъсък на етични възгледи, а на системи елементи и връзки.

Когато се противопоставят различни възгледи, примерно дискутират двама политика за морала в обществото или учител и родител за възпитанието на ученика, или прависти- различни страни по някакво дело, то не се противопоставят само техните етични възгледи. Във взаимоотношението влизат целите множества от досегашен живот, опит, познания, контакти, семейно, приятелско и подкрепящо обкръжение, дори и толкова далечни елементи като демография, материална осигуреност, социална компетентност. Сблъсъкът на етични възгледи е абстракция, опростяване, което не е решаващо за изясняване или преодоляване на ситуацията. 

Тези дни имаше конфликти на училищните власти с родители от цигански етнос- в паника, че децата им може да бъдат отнети. Учителите смятаха, че подобна постъпка е абсурдна (извън всякакви етично допустими норми), а за родителите това беше вероятна постъпка. Не може при това положение да се проумее случилото се извън демографското положение, социалния статус, религиозните водачи с техните проповеди съставящи мирогледа на множеството и т.н., т.е. колкото по- голям обем от елементи и връзки разглеждаме, толкова по- надеждно е да установим значимите фактори и да си съставим по- вярна картина. Казано другояче, най- лесно би ни било да определим някаква функция само чрез един аргумент , но най- точно ще я определим ако имаме предвид всички значими аргументи.

Само ядро от 5 % от множеството, имащи настойчиво еднаква етика, могат да привлекат другите, ако онези са деморализирани.

Не е чудно, че християнската етика в разлагащата се Римска империя е надвила. Само 5% са достатъчни за да тръгнат след тях такива, които са неуверени и не принадлежат към никоя морална система.

Необычное открытие было сделано учёными из университета Лидса. Они провели серию экспериментов: добровольцев попросили бродить по большому залу, не разговаривая друг с другом. Среди участников выбирали несколько человек, которым давались более чёткие инструкции, какого маршрута следует придерживаться. Опубликованный отчёт продемонстрировал, что задать направление группе людей численностью не менее 200 человек может «информированное меньшинство», составляющее всего лишь 5 %. Оставшееся «стадо» бессознательно следует за лидерами. В этом наблюдаются чёткие параллели с поведением групп животных, утверждают исследователи. В ходе экспериментов испытуемые вырабатывали общее решение, хотя им не разрешалось ни разговаривать друг с другом, ни общаться при помощи жестов. В большинстве случаев участники эксперимента даже не осознавали, что их кто-то ведёт.
Нынешняя работа перекликается с исследованием учёных из Утрехтского университета. Они доказали, что большинство людей предпочитает следовать за лидером, даже если проводник «сам не знает, куда идти».

Деморализацията, скепсиса по отношение на правилата, правят хората безразлични към това, да отстояват някакви свои норми. От друга страна, това незначително ядро, тези 5% не носят практически отговорност, защото по никакъв начин не са облечени с власт и отговорност за да водят. Може да се каже, че последователите сами са избрали тези, а не други норми, което пък е вярно само до толкова, доколкото в магазина подсъзнателно избираш рекламираната, видяната многократно, а не друга стока.

В цитирания експеримент това са подставени, тайни лидери, за които няма съгласие или „обществен договор” да бъдат следвани. Подобни групи за влияние стават причина да вярваме в някаква конспирация, пък то си е и реална възможност при едни целенасочено режиисирани НПО, с влияние, умножено от медиите.

 

Относителността на етиката иде от отношението към променящата се ситуация свързана с основното етично отношение: свой- чужд.

Имали древните двама вождове- един за мир и друг за война. Този, за мира бил по- благ, този за война- по- лют. С тях и племето било благо помежду си в мирния труд и люто в ратния.

Така искам да изразя най- радикално относителността на правилата за етично поведение, как „Не убивай” се превръща в противоположното си, в „Убивай” и това е пак за добро. В случая древните са променяли лидера, а така и авторитета за подражание, а днес се насочваме към лидери- артисти, като Рейгън, като Зеленски и Слави, които да могат да се превъплъщават в мирновременни и военновременни вождове. Това гъвкаво етично отношение е своеобразно представено у Ботев

Блазе му, който умее

за чест и воля да мъсти —

доброму добро да прави,

лошия с ножа по глава

Сподели този коментар


Линк към коментара

По- горе стана дума, че етиката е необходима за да се решават конфликти.
Хюм смята, че "правилата на справедливостта се установяват изключително според интереса", т.е. владеенето на нещо, притежанието, собствеността. Регулирането на собствеността, притежанието, би регулирало и отношенията. Маркс също смята, че различното отношение към средствата за производство (земя, производства) пораждат социалните, класови конфликти.

Т.е. отношението между хората за нещата, (собственост, притежание), е основно етическо отношение. Най- важно етическо отношение е Мое/Наше срещу Чуждо.

 

 

Глупак или Месия?

„бих бил последен глупак с моята честност, ако аз единствен продължа да си налагам строги ограничения, докато другите действуват напълно безскрупулно” Хюм, Трактат.1986. с.663. и още

„онова бедствено и диво състояние, което обикновено се представя като естествено състояние” пак там с. 662.

Става дума за съвестно изпълнение не само на нормите на честност и справедливост, но и на приети идеи. Да събираш пластмасови капачки от бутилки, когато един завод произвежда толкова за един миг дали е проява на глупост или мисия? Да живееш от просия и мизерстваш като Дядо Добри, дали е глупост или мисия?

За да осмислим този казус трябва да отчетем, че принципите, идеите, нормите имат етапи на развитие, зрялост и упадък. При това положение, отшелничество при етап когато трябва да се пропагандира сред хората или при вече всеобщо разпространение на идеята, на нормите е глупост, но същото в етап на упадък е мисия. Да мизерстваш, когато полето (иносказателно) е пълно с плод е глупост, но когато трябва да се събере и последното зрънце за посев е мисия.

Русо изобщо нямаше да мине за родоначалник на естественото развитие на Емил във време си при аборигените на Австралия. На него му трябва средата на покварена Европа за да мисионерства.

 

СПРАВЕДЛИВОСТТА

Справедливостта свързваме с интереса и разпределението (несправедливо разделяне, несправедливо заплащане, обезщететие и т.н.). Като несправедлива се оценява и съдебна преценка, която не задоволява искането (интереса). Интересът може да е материален или не- пари, земя, чест. Именно интересът, а не потребностите и заложбите са определящи за оценката на едно отношение като справедливо. Ако на сито дете бъде дадена една бисквитка, а на гладно- три, първото би приело това като несправедливост, макар че потребностите му са удовлетворени. Платон в „Държавата” смята, че справедлива е оная държава, в която човек прави това, което му е заложено от природата. Не може да се изисква от страхливия да бъде добър воин. Обаче той самият може да сметне несправедливо това, защото иска да е войн, „Те са едни смели…”

 

Няма да повтарям притчата за трите вида справедливо разпределение, писан по- горе.

  • по равно
  • по братски
  • според приноса

Само ще спомена, че изборът на вида разпределение е въпрос на съгласие и е временен и ситуативен, т.е. няма абсолютна справедливост.

 

В системата на човешките общества, по- справедливо е онова действие, което удовлетворява повече искания в по- голяма степен, но това е идеализирано пожелание, което не може да се премери. Може би една такава формула би била от полза:

Справедливо е нещо, когато сумата от неудовлетворени интереси на участниците клони към 0.

 

Етиката у Омир.

Спирам се на взаимоотношенията у Омир, защото са по- първични, а не завоалирани.

По отношение множеството Ние/Наше, то е съставено от богове, герои и анонимно простолюдие.

Системата е субординирана, като боговете имат своя йерархия, героите се подчиняват на боговете и на йерарсите си. Съобразителност, ум на героите е да не влизат в конфликт с по- силни. Смърт сред нискостоящите и тези извън племето не се приема с тъга. (Ахил моли Зевс за победа на троянците, респективно многолюдна смърт сред елините)

Кражба

Това е толкова естествено, колкото водачът в клетката на маймуните да отнеме банан от нискостоящ. Кражбата на Елена е нещо различно- тя е както отнемането на символи- идоли или знамена, тя е акт на трайно присвояване, което не предвижда връщане. Дори всезадоволените богове отнемат- просто за спорта. Хермес отнел кравите на Аполон и е покровител на кражбите и крадците. Богозакриляно е да отнемеш чуждо.

Убийство

Между боговете то е невъзможно поради тяхното безсмъртие, но по отношение на чуждите е естествена част от войната. Убийството на свои се санкционира и над смъртни, и над безсмъртни (убийството на герой от бог е вътре в множеството)

Брак

Половите връзки с чужди жени са напълно естествени както на небето, така и на земята. Извършването им се пази в тайна за да не се създават конфликти, но както конфликтите, така и тайната са нещо приемливо. „Случва се”. Между царете съществува и възможност за наложници, каквито нямат боговете и простолюдието.

Отвличане

Това не е укоримо действие. Да отвлечеш някого и да го доведеш при своите е добро дело

Принуда

Много от събитията в Илиада стават след заплаха. В първа глава още Хефест моли Хера да мълчи за да не я види бита. Домашното насилие не се смята за неетично, а за част от отношенията.

Обида и клевета

Това е чест за героите и позор за простолюдието.

„Ах ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута!”„Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло” казва Ахил, поощряван от Атина „със думи обидни нападай го, колкото искаш!”. За Терсит не се отнася.

Измама

Тази изтънчена интелектуална дейност е уважавана както от богове, така и от хора. В търгуваща и воюваща Елада, това се учи от пелени.

 

Фрустрация. Тук се спирам за да отбележа  изживяването след престъпление, след някакво унижение; лишаване от нещо, вкл. статус, плячка; смърт на близък;

В това естествено човешко състояние  Ахил реагира съвсем по човешки.

- чрез агресия- сбива се с Хектор и влачи трупа му до успокоение

- чрез резигнация- оттегля се Ахил в края на лагера и бездейства или плаче на безлюдния плаж

- моли майка си и боговете за помощ

Тези действия не се осъждат от автора, нито от околните. Те са приемливи и не накърняват героичността му. С други думи, етикекът не налага ограничаване на емоционалните изблици.

Целият този повърхностен преглед за съответствие на кодекса и Илиадата ми бе нужен за да потвърдя отдавна известното:

·         етиката се развива и възгледите се променят

·         цивилизационните изменения водят до повече ограничения на своеволията

·         разширяването на свободата на личната воля се явява в етапи на криза, на преструктуриране на етичните норми.

·         Илиада е хуманна (всеизвестно, но задължително се казва)

 

 

Като модел в Художествената академия Дядо Добри е позирал и гол (да речем до кръста). Добро ли е това?

Проблемът трябва да бъде разгледан, след поставянето му в две множества

1. в множеството български граждани на 20 в., където голотата е естествена, голото тяло е видим израз на човека и може да го характеризира. Късите рокли и плажното облекло дават свобода за афиширане на красивото естествено здраво тяло.

2. в множеството на християнските светци поведението на голотата е чуждо. Независимо от изображенията на мъченията на св. Себастиян, Исус Христос и др. мъченици, голотата е неприсъща на християнството. Изображенията на голи мъченици са от епохата на Възраждането, на култа към човешкото тяло, а не от времето на класическа християнска етика и са повече светски, отколкото духовни.

Т.е. поведението на Дядо Добри като модел е нормално за времето ни, но не съответства на изискванията за святост и християнска етика от времето, когато тялото е трябвало да бъде изтезавано и прикривано.

Сподели този коментар


Линк към коментара

За бика и Юпитер или Quod licet Jovi, non licet bovi 

На времето мислещите хора, бидейки с високо положение, са били в по- аристократична среда и съответно пред очите им са били по- издигнатите хора. Теофраст пише от позициите на атински аристократ за атинските аристократи, Лабрюйер от позиции и за френските. Орачите и пастирите са поучавани от местните свещеници и врачки. Сега нещата се революционно променени. Всеки е консуматор и всеки е обект на информационния поток. Класовата разлика може би се чувства в пренебрежението на най- богатите към формирания ТV начин на живот и запазване на нормите, които са ги създали. Харесва ми афоризъма на милиардера Уорън Бъфет, който дал на децата си толкова пари, "Че да имат достатъчно за всичко, което искат да направят и недостатъчно за да не правят нищо". Тези, които не сме милиардери, можем според силите си да се съобразим за границата между нужда и глезотии.  

Класовите разлики са силно размити, по някакъв повод съпругата на президента на САЩ бе споменала, че гледа сериала "Отчаяни съпруги". В този смисъл , телевизионните образци влияят на всички, които убиват времето си с телевизионни развлечения, независимо от ранга. Въпреки това, към хората на най- висок, избираем ранг се изисква специфично поведение. Има служител по протокола, който ги подготвя за съответния етикет. Дипломатите от кариерата също се подготвят в подобен етикет, съответстващ на професията им. Актьорите, които изпълняват роля на аристократи, и те. Това е до етикЕта, но взаимоотношенията, разглеждани от етиката включват още нещо. Те отразяват не само формалното общуване, което изисква дружелюбие, внимание и безконфликтност, но и конфликтното общуване, доминантното, каквото и да е отношение, което би донесло полза на лицето. Широк репертоар от социални роли. 

Сподели този коментар


Линк към коментара

Мрънкачите са една категория хора, които са все недоволни. Имат своето обяснение, че така разкриват недъзите на света, но благородно оставят други да се справят с тях. Тяхната специалност е да са недоволни. Едни се приспособяват, други си създават свой комфорт, трети дават идеи, четвърти организират за преодоляване на недостатъците, има ги всякакви, тези са недоволни.

Този „характер”, използвам за да да разгледам в какъв аспект е полезен за структурата. В системата на близкото обкръжение тази личност създава напрежение. На никого не му е приятно досадното мрънкане, постоянните сигнали за недоволство. Свързаните с мрънкача елементи биват възбудени и търсейки спокойно състояние трябва да вземат решение и постъпят някак си. (Става дума, че всеки елемент от системата се стреми към комфортно състояние- така че жизнедейността му да не стига до екстремуми- натрупване на досада от бездействие или недостиг на енергия от постоянна активност. Хората се стремят да разсеят скуката и отегчението с действие или да почиват при прекалена активност). Така, получаващите постоянно сигнали за недоволство лица търсят начин да помогнат или да прекъснат връзката. Мрънкачът има шанс да му бъде помогнато, когато тези, с които е във връзка биха му помогнали ако не са натоварени, но и ако има реална възможност за решаване на проблема, но биха прекъснали връзката, щом са претоварени или проблемът, довел до мрънкане изисква прекалено усилие. Това важи както за индивидуалното недоволство от личен проблем, така и до недоволство от социален проблем. Във всички случаи, постоянното подаване на сигнали чрез мрънкане има шанс, защото в един момент може да съвпадне с готовност за действие на някой от свързаните.

Лично за мен мрънкачите не са пълноценни- те не са самоуправляващи се, които сами определят поведението си и се справят с проблемите си, но самите те са постигнали такава психологическа опитност да разберат кога могат да пробият и кога ще скъсат с тях. Обществото има от тях относителна полза, доколкото е заинтересовано елементите да са спокойни, а също и когато това са сензитивни хора, които мрънкат при реални, а не погрешно тълкувани проблеми, нещо като сетива за организма. Когато някой мрънка от това, че не достига сапун в магазините по време на мащабно наводнение, несъмнено е ужасно досаден мрънкач, но когато се възмущава от действително лоши порядки е полезен.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Относителността в етиката

Разглеждаме етиката като налична за определено подмножество на социума, а за друго подмножество има друга етика, които пък от своя страна си взаимодействат  с много други подмножества при формирането на народностната или пък на земната етика, която е в обратна връзка с подмножествата. В този смисъл тя е относителна, различна, според съответното множество.

Примерно лекарската етика се отнася до поведението на лекаря в тази специфична среда, но лекарят е и клиент, съпруг, гражданин, син на своето време. Той не е навсякъде с едно и също отношение с околните. 

По повод наличието на подмножества в обществото споделям едно интересно впечатление. Питат един пастир в степта как така контролира хергеле от стотици коне. Той казва, че като се огледа, иска да види жребците дали са тук. Самите жребци пазят кобилите и жребчетата си да са наоколо. При това пастирът си знае кои жребци са по- диви, кои благодушни, кои по- плашливи и съответно какво да очаква от тях.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Скромността

Цитат

Казвате, че трябва да бъдем скромни; това е най- голямото желание на всички доброжелателни хора, но направете така, че хората да не посягат на тези, които отстъпват от скромност, да не унижават онези, които не се съпротивяват

казва Лабрюйер (За човека: 71). Всъщност, той казва, че човек ще бъде доброжелателен, ще се ограничава в името на съвместното съществуване, ако е в множество и сред хора, които може да възприеме като свои. Когато в това множество някои постъпват като чужди, когато имат враждебно поведение, то човек реагира съответно като към чужди. Не бива да има скромност в общество, което е отворено, незащитено, основано на конкуренция помежду си. В такава среда скромният по заложби губи и е обречен. Шансът му е да попадне или построи малко множество, семейство или приятелска среда, в която да няма враждебност и заплаха.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Дължимото

По- горе стана дума за дълга, като нещо, с което съм кредитиран и съм длъжен да го върна(дълг пред обществото или конкретни лица). Това е моята трактовка. В класическата етика Дължимото е да постъпваш така, както трябва да се постъпва. А това "трябва" е определено от съответното божество, предадено ни от съответната църква или пророк. Това дължимо повече подхожда да бъде наречено Идеал, защото то е интелектуалното достижение на съответната цивилизация- едно "добро", безспорно смятано за такова, прието от повечето, ако не от всички. Така ще излезем от хипнотизиращият дълг пред божеството и ще правим една по- хуманна етика, защото Идеалът не е защитен с безусловен авторитет, а може да бъде обсъждан и усъвършенстван. Така става по- ясно, защо трябва да постъпваме по този начин- защото общественото мнение или авторитетите (групи и лица) смятат, че такива постъпки са добро за обществото.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Отмъщение и опрощение

Отмъщението е враждебно действие, предизвикано и насочено срещу този, който е причинил вреда или оскърбление. То е израз на етичното правило за реципрочност и когато не превишава нанесената вреда не се санкционира морално. Обратното, социалната група в много случаи подбужда за мъст и осъжда безделието на длъжния да отмъсти. Това е така, защото с бездействието си, той унижава достойнството и на общността, представя я като слаба, страхлива, недостойна. Най- крайният акт, изискващ отмъщение е убийството на близък. Кръв за кръв е адекватна реципрочност. С напредването на цивилизацията се налагат и форми на компенсация, които са в интерес на по- голямото множество- град, държава, които се увреждат от вътрешните конфликти. Със скъпата кръвна жертва на Ромео и Жулиета враждата Капулети- Монтеки е изплатена. От българската песен- „Сестра брата жали” кръвнината се изплаща с възмездяване на щетата- дадено е дете, което да обезщети засегнатото семейство. Сега кръвнината се изплаща с универсалното средство- парите. Отмъщението не само е акт на удовлетворяване на засегнатия, но и действена обратна връзка, че е извършено нещо недопустимо.
Една по- нереципрочна форма на отмъщение е отмъщението на пренебрегнатата жена. Жената на Потифар, пренебрегната от Йосиф го оклеветява, че искал да я изнасили и той е хвърлен в затвора. Богинята Ищар, пренебрегната от Гилгамеш, изпратила срещу му страшния Небесен бик. Саломе у Уайлд казва „Желая устните ти, Иоане! Устните ти са като алена лента на кула от слонова кост.”, а той е непреклонен „Назад, дъще на Содом”, за което плаща с главата си в буквалния смисъл. Изоставената от Еней Дидона проклела Рим и отмъщението й, изразено в Пуническите войни довело до края на Картаген.

Неудовлетворената мъжка страст и ревност също биват отмъстени нереципрочно. Убийства, отвличания, насилие… Одисей избил цвета на Итака обмислено и целенасочено, ужасно нереципрочно отмъщавайки направеното от тях. В негова защита, обаче, трябва да се каже, че ако се беше явил с името си пред тези разгонени младежи, те вероятно, биха го убили. Елините види се са смятали отмъщението за достойно поведение на благородния човек. Аристотел е възпитавал Александър в това достойнство, което се е проявило в поведението му- суровост към опълчилите се срещу него и благородство към смирените. Разбираемо- робовладелецът трябва да спазва някакво честно поведение, за да респектира робите.

Опрощението

За да бъде простено от общественото мнение и от ериниите проливането на кръв, елините постъпвали различно. Херкулес слугувал на Омфала, Алкмеон се окъпал и пречистил в Ахелой, Медея посетила магьосница (Цирцея), Едип след скитане добил смъртта си в храма на самите еринии в Колон.
Простете отклонението, но следният мит е остроумен. Когато Алкмеон, в акт на отмъщение, убил майка си, тя проклела земята, която би го приела. Оракулът разяснил, че не носи проклятие само такава земя, която не е съществувала при произнасянето на клетвата. Така Алкмеон се отървал при заселилите едно наскоро появило се наносно островче на реката Ахелой, в която се и очистил.

 

Християнската етика, пропагандира прошка, която е акт на отказ от възмездие и овладяване желанието за мъст, на освобождаване от гнева. Това е по- лесно в етична система, която се отнася положително към извинението и прощаването. В т. см. това е една по- хуманна постъпка. Функцията на обратната връзка обаче е занижена и извършителят на престъпното, оскърбяващо или ощетяващо действие не се променя от реципрочно действие, а се разчита на неговата съвест. За засегнатия- прошката го освобождава от негативни емоции, той запазва самооценката си, бива подкрепен от авторитета на свещеника и от мисълта, че друг (Бог) ще въздаде на злодея. Загубата на контрол върху ситуацията се оправдава с възмездието от страна на висшите сили и с бъдещата прошка към простилия „ще ви бъде простено от Небесния отец”. Значителната роля на прошката в по- големите множества е в овладяването на конфликтите и недопускане на вериги от отмъщения. От друга страна „стадото божие” не се нагърбва с възмездие, каквото действие е дълг на владетеля на земи и роби.
Тук, обаче, бих напомнил първата новела на Декамерон: Рекетьорът, събирач на недобори и злодей Чапелето бил повален от болест, та в предсмъртния си час поискал да се изповяда. Помолил да го изповяда най- святият човек областта (това е много важно) и пред него изфантазирал само незначителни, простими действия, които изповедникът леко опростил. След смъртта, тленните му мощи се проявили и прославили като целебни и чудотворни и дълго време носели доходи на манастира. Това го споменавам само като една особеност на Божието опрощение, опосредствано от почтени безименни църковни служители, които не могат да допуснат, някой да лъже нагло пред лицето на смъртта и ада. Е, простено му било.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Обратната връзка

Стана дума, че при разглежданите взаимоотношения на елементите в системите на човешки общности се проявява Обратна връзка.

Всяко действие, промяна, на елемент от системата предизвиква промяна и в системата и съответна реакция, положителна или отрицателна, към това действие/промяна. В този смисъл, елементите, които са във връзка с променения елемент или са повлияни от неговото действие реагират по някакъв начин. В човешкото общество тази реакция може да е явна- противодействие, конфликт, сигнал до другите елементи, но човек може и да има вътрешно преживяване на неудовлетвореност, което да не изяви. Смята се, че това влияе негативно на личността, но понякога изявите на чувствата влияе още по- негативно, така че не е необичайно човек да затаи в себе си недоволството си от нечие поведение. Реакцията може да е и положителна. Безразличието е отсъствие на реакция.

Както бе отбелязано, отмъщението е от най- силните прояви на отрицателна обратна връзка. Друга възможност е влизането в словесен конфликт- изразяване на възмущение, когато действието има негативни последици. Друга възможна словесна реакция е изказването на забележка „Не постъпвате добре”, споделяне на своето негативно изживяване: „Това ми причиня болка, притеснение, обида и т.н.” Реакцията може да бъде предадена и невербално- гримаса на страх, отвращение, гняв; жестове и движения, които я изразяват. Възможно е и обръщане към авторитет, който би повлиял- напоследък и в мрежата има възможност да сигнализираш до администратор за обидно съдържание, човек може да се обърне към съпруга/та, съсед, колега, шеф, телевизия, полиция или съд. В случая обратната връзка е опосредствана.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...