• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7366

За новото, старото и простотията

Ден, но не като друг ден. А като тези дни, в които всъщност искаш да те няма. Познатите неща са ти някак противни, а непознатите прекалено далечни и прекално непознати. Мдам, не съм от хората, които обичат новите неща. Сещате ли се, когато по някакъв повод някой рекламира личността си как като клише се е почти превърнал изразът: "Обичам да опитвам нови неща..." Аз всъщност не обичам, обичам старите, познатите. Все пак нали казват, че крушата си тежи на мястото(абе приказката не беше точно така, ама айде). Да сменя нещо познато колкото и гадно да е то, с нещо което не знам всъщност какво е, за мен си е направо кошмар. По тази причина мразя новото училище, новата работа, новия дом и т.н

Преди време бях на интервю за работа и там естествено трябваше да ми се зададат от онези ужасни тъпи и банални въпроси от вида на : "Как се виждате след 10г, след 20,30 и прочие...?" Е, мен ме попитаха за след 3г. къде искам да съм не посмях да кажа, че искам дете. Работодателите помагат за развитието на демографския проблем в България. Повечето от тях искат да ти плащат малко, да бачкаш много, да нямаш семейство и да им целуваш краката. Майната им! Без мен. Както и да е на този въпрос моят отговор беше: "Искам стабилност...и всяка година да ходя на почивка". Жената се засмя.На нея може и да и беше смешно, но на мен хич не ми беше. Най - малкото защото тази година имах три изпросени дни отпуска и то защото имах задачи за изпълнение, които иначе нямаше как да свърша. И вместо да си пека дупето на морето се спуках от разни ангажименти. Добре, че бързо свършиха та тръгнах на работа, за да си почина.

Та за това си пиша искам почивка, да се разложа на кревата с дистанционото и най - голямата ми мъка да е пица ли да си поръчам или спагети по телефона. Това мое желание за сега ще си остане само мечта. Интересно как мечтите на човек постепено се смаляват от това да взимаш 2000лв заплата стигат до там, че да имаш 20 кинта, за да излезеш някъде с приятели. Но аз не се оплаквам, просто следя ситуацията. Колкото и да ми се ще да се стопирам и да се почувствам "на място" все търся нещо ново. А аз мразя новото. Лошото е че в старото има вече толкова много пробойни, че искаш не искаш трябва да продължиш. Или ще получиш един жесток шут отзад и ще вземе да тръгнеш с начална скорост към поредната простотия.

И стигнаме до същността простотията...

Простотията е онова велико явление, което върти света. В лицето на шефа, колега или някоя проста магазинерка станала днес накриво. Ако обвинявам някого в нещо, то е именно в нея. Тя простотията - в повечето слуачи бива носена от някакъв субект, който по някаква шийт причина се води като "нещо". Туй "нещо" има власт. Независимо дали под неговото ръководство са 3-4 прости магазинерги или цяло министерство. Но именно туй "нещо" те кара да искаш и ти да станеш "нещо" и като станеш "нещо" да сриташ онуй старото нещо в г*за Проблемът, е че обикновено ако стигнеш до този момент ти толкова си изпростял пък и нещата така са устроени, че с въпросното "нещо" някакси ставате приятели и започвате да ходите заедно на почивка. На Бермудите да кажем.

Ей, за тва се боря и най- тъпото от всичко е че не искам да съм "нещо", но пък не искам и да съм зависима от "нещо", което като цяло изключва всички опции.

Отивам си на вилата.

За справка моята вила е една кална къщурка метър на метър с едно легло и една мивка. От онези мивки, които пълниш от бунара вода сипваш отгоре и то тече. Посудата е от две пластмосови чинии и три вилици. Ако ми дойдат гости ще се редуваме на вилиците. Пък и те ако са гости на място сами ще си носят. Да не забравят като идват да донесат и някой шоколад, че там в гората няма крави - милка.Но като цяло мисля, че ще съм щастлива няма да съм сблъсквам с нещица и разни нещковци, а когато ме попитат как ще се виждам след три години- ще кажа просто "Ми ей, тук на".

След като измислих плана почти навих баща ми, да идва от време на време да носи провизии и вести от грАдо, разбрах, че идва зима.

Да му се невиди човек да не си направи план, все някой ще се намери да го провали...




4 Коментара


Ако искаш да разсмееш Господ-кажи му,че имаш планове :D

:D Моите са благородни...не ми харесва света, ще ходя да си изградя мой нов- в гората... :D

Сподели този коментар


Линк към коментара

:D Моите са благородни...не ми харесва света, ще ходя да си изградя мой нов- в гората... :D

Абе то добре-ама става само през лятото-да те питам ли

що ще чиниш ти зимъска

там,когато сняг запръска :P

Сподели този коментар


Линк към коментара

Абе то добре-ама става само през лятото-да те питам ли

що ще чиниш ти зимъска

там,когато сняг запръска :P

Ще си взема момък да ме топли... :ph34r:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход