Премини към съдържанието

Пътят (според Библията)


rurk

278 прегледа

 Сподели

Библията завършва с книгата "Откровение от Йоана". Тя е съставена от точно 22 глави.

 

Случайно това съвпада с броя на Големите Аркани в Таро и числата от Нумерологията.

 

Та, в това "Откровение", което на гръцки звучи като "Апокалипсис", се описва Битката, финалната Битка между Тъмнината и Светлината... , Второто Пришествие на Христа, Страшния Съд и Спускането на Божието Царство на Земята.

 

Всичко обаче започва много, много одавна, или по-точно казано, по-преди.

 

Едно време, когато бяхте деца, вие живеехте безгрижно, докато не дойде промяната на пубертета, в която дойде и сексуалността, и различното мислене, и суетата, притесненията, амбициите... и депресията.

 

Който злоупотребява със сексуалността, се изтощава и депресира.

 

Това в Писанието е посочено като "Потоп". Водата, Втора чакра залива Земята/тялото и заличава всичко живо по нея, освен Ной (праведността).

 

Содом и Гомор са унищожени.

 

По-преди Адам и Ева пожелаха плода от Дървото на Познаване на доброто и злото.

 

Това е онова дете, което вече се обръща към сетивния свят и започва да го опознава. Сетивата са обърнати навън и Дървото (централната нервна система и сетивността) дават своя плод (чрез възприятието).

 

Така човек излиза от Рая и влиза в света, в опознаване на явленията, затова губи вечния си живот и Божието Присъствие, губи Рая си.

 

Та, след Потопа се строи Вавилон, който е опита на човек да върши старите си неща, но да не е засегнат от Божието Възмездие. Това е намерение за оцеляване въпреки греха, а не е поправяне на греха.

 

Тоест Вавилон е всичко изкривено, което се опитваме да задържим и в същото време опитваме да избегнем последиците от него.

 

Когато се изтощим от ядене, пиене и секс, от ингриги, от кражби и убйства, ние не искаме да поправим това в нас, а да направим така, че то да няма последици. Защото така ни се услажда на този етап.

 

Това е Вавилонската Кула.

 

Затова продължаваме да се тъпчем с какви ли не храни, да живеем неправилно и после да взимаме хапчета, наркотици, алкохол, които да ни "оправят", или ваксини, да си върнем положението, живостта, здравето, без да се замисляме, че тези неща не върши истинска работа, че причината е вътре в нас, че ни е нужна вътрешна поправка, във възгледите и начина на живот.

 

Та във въпросното положение, по някое време, в нас може да се роди Авраам - поредната порция разумност, която да види кривотата на Вавилон и да пожелае да излезе от нея, усещайки Бога, правилността и търсейки онази "Земя", която Бог му обещава - сърцето.

 

Излизайки от Вавилон и установявайки се в сърцето, този Авраам, заедно с групата формирала се около него, определен водещ аспект от съзнанието, (по късно там този "народ" започва да гради Храм, според Принципа "Възлюби ближния си както себе си") се отделя/обособява от всички "външни" (нохри) кривини ("другите/външните народи").

 

Авраам ражда Исаак, а той Йаков, а той 12 сина, между които се случва разединение, за което наченки виждаме още при Авраам - в отношението му към Саара и Агар, съответно към синовете му Исаак и Исмаил.

 

Та между тези 12 настава разединение.

 

Съвсем случайно сърдечната чакра е изобразявана с 12 венчелистчета.

 

Това разединение е прословутото 10:2, за което се казва 10 части Строгост и 2 части Милосърдие.

 

Така 10-те братя на Йосиф го продават за роб и той попада в Египет (Мицраим), където по стечение на обстоятелствата става пръв съветник и икономист на Фараона и на Египет.

 

Египет е метафора за Първа чакра, където е материализма, сребролюбието, където властва Фараон.

 

Там попада Йосиф, след ката се е случило разединение в сърцето.

 

Какво означава това?

Че част от сърдечността попада и огрява тялото, Земята, първа чакра, и я спасява от глад и смърт, защото настава глад по Цялата Земя. Бог наказва разединението - два пъти по седем години (колкото са чакрите на брой) - има първо благодат и добри реколти, а после суша и глад. Йосиф тълкува съня на Фараона и спасява Египет, съответно и брататя си, и баща си, Дома си, сърцето, тялото от смърт.

 

Разединениета в сърцето винаги водят до телесни проблеми. Човек не яде когато е тъжен, когато е в скръб, когато е нещастен, той линие, боледува, а понякога дори умира. Дори да се храни в това състояние, той не възприема полезността на храната. Но ако се погрижим за тялото, каквото ни казва Писанието, ако се погрижим за Първа чакра, която отговара за грубото физическо тяло, ние можем да преминем и през това.

 

Ето какво Йосиф прави с Египет. И там идва целия му Дом, семейството и пр. и те отново стават братя, защото той им се разкрива, а те се покайват и заживяват щастливо.

 

Обаче, понеже съзнанието на човек не бива да пребива изцяло в пъва чакра, защото там властва Фараона и защото мястото му е главно в сърцето, според Писанието, затова в Египет, в един момент, нещата стават неблагоприятни - появава се нов Фораон, който поробва сърдечното съзнание и така настава еврейското робство от 400 години, докато не се появява Моисей, който извежда "народа" от Египет/Мицраим, Изход, и който Следвайки Бога, преминава Червено Море (метафора за втора чакра), който получава в Пустинята (метафора за трета чакра, жълта), на Планината Синай (най-висок връх в "Пустинята") Закона/Правилата, "Външната Тора" и който отвежда "народа" към Ханаан (Сърцето, Обетованата земя).

 

Законът/Тора е записан в сърцето - това е "Вътрешната Тора", но когато човек не успява да прочете написаното, той получава "Външна Тора", върха на човешката обикновена мъдрост, която е подобие на Божията. Трета и Шаста чакри са свързани.

 

Та "народа" онзи висш аспект на съзнанието се завръща в сърцето и там се установява, където търпи с времето още разединения, още борби, изреждат се Царе, строи се въпросният Храм (Възлюби ближния както себе си), по времето на Соломон, със зачатък още при Цар Давид.

 

И след Соломон, настава нова криза в сърцето, ново дълбоко и голямо разединение на 10:2, за което сърцето плаща с т.н. "Вавилонски плен". онзи важен аспект от съзнанието, установен в сърцето, пада и биде отведен в плен, в Асиро-Вавилон.

 

Казва се, че при този плен са изгубеди тези 10 израилски племена. Асимилирани са до голяма степен, въпреки това има завръщане от плена и ново Обединение.

 

Преди плена обаче асиро-вавилонците разрушават Храма.

 

Нормално е, понеже в човека липсва тотална трансформация, в сърцето има борби и той ту попада в материализма (Египет/Мицраим), ту попада в изкривените възгледи (Вавилон, неотворената Аджна чакра). И е нормално да губи състраданието си, милосърдишето си, човеколюбието си, което алегорично е разрушаването на Храма.

 

След завръщането от плена този "народ" се обединавя отново и отново строи Храм, този път според Заповедта "Не причинявай вреда на другаря си!", която е бледо подобие на първата заповед/принцип (Възлюби ближния както себе си!). Тоест, ако поради вътрешни междуособици и слепота не успяваш да възлюбиш, то поне не причинявай вреда.

 

Сърцето е във видно падение.
Винаги настъпва падение след сърдечно разединияние. Листенцата на чакрата не работят хармонично. Надите са блокирани.

А след новото обединение има травми, следи, отпечатъци и не е вече същото, не е с тази сила.

 

Иреждат се Пророци, пеят се Песни, пишат се Псалми. Всичко това се случва в сърцето.

 

Като най-висшето там, в Храма, това е Шаббат - Божията Почивка, Покоя, медитацията. Пракратяването на Деятелността, която става на всеки Седми Ден (Седем чакри, Седма чакра - седмата е пряко свързана със сърдечната, четвъртата). Когато сърцето има някаква любов към Бога и ближния, Сахасрара Чакра (небето) постоепенно се отваря и се изживява Мир, Покой, Божията Почивка.

 

Така продължава докато в това сърце, в тази Обетована земя не се роди Същинския Спасител, а именно Любовта.

Тогава и това е същинското отваряне на Анахата чакра.

 

Тогава започва процеса на Новия Завет и изграждането на Новото същество, чрез тази Любов, дошла директно от Бога.

 

Всъщност тези Божии искри са започнали още при Ной... още при Енох, още при Авел. Постепенно повдигане и еволюция.

 

Те са причината, точно Божията Светлина е причината за повдигане на съзнанието и за целия му Път към сърцето, за устанвоването в него, за всичките тези израствания, за да се достигне до подходящите условия за неговото разтваряне, което също е процес и този процес обхваща постепенно цялото тяло.

 

Апостолите разнасят Словото и Посвещението из цялата Земя, на/към всички народи, по всички чакри, канали, тъкани и органи.

Дават и Кръщават със Светия Дух, защото Любовта живя там, с тях, но бе убита, Възкръсна и се Възнесе на Небето (Сахарара чакра) от където се Спусна Светия Дух и на свой ред започна да работи върху Трансформацията на човека, вътре в него.

 

Та докато не идва време за въпросният Армагедон, за последната Битка.

 

Там, в нея, човек не отива другаде, не отива в "онзи свят", или на някакво там небе. Сам Бог, Христос, Любовта идва като Второ Пришествие и се спуска, вътре в човека, вече окончателно, а с Него се спуска и Златния Град, Царството Божие се установява на Земята, във физическото тяло, като го изменя, трансформира тотално.

 

Така тленното преминава в нетление, а смъртното в безсмъртие. Смъртта е победена. Живот Вечен.

 Сподели

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...