• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7362

Усмивки, хора и куп разхвърляни мисли

dindi

41 прегледа

И ето аз отново сядам да пиша отново с мотива, че ми е скучно, но това е друга тема днес ще си дърдоря за нещо различно пак за цифри, но този път за друг тип цифри...

Обичам хората, не всъщност мразя ги...за малкия си житейски опит така и не успях да разбера, кое от двете чувства точно изпитвам, но знам, че харесвам да ги наблюдавам. Братовчедка ми живее на 13 етаж в жк. Лагера обожавам да и ходя на гости и тогава заставам на балкона и гледам надолу...Обичам да гледам от високото къдете всичко е и някак си го няма мога да стоя с часове там с цигара в ръка гледаща малките движещи се точки под мен. Един ден ще живея в блок не ме плашат панелкиге 14 г. съм живяла в тях до сивото шумно шосе в Младост 4 вече 5 години живея в къща и тишината ме побърква. Липсва ми височината, липсват ми хората...при мен само кучета и цветя за някои Рай за ме самия Ад. Но както казах аз обичам хората или по - скоро с любопитство ги наблюдавам те ме очароват ето защо често се разхождам из мръсната напрегната София безцелно. Площад Македония, Пиротска, Славейков там ме търсете сред хората и шума..., които толкова бързо се разминават. И така докато ги гледам с интерес се замислям с интерес: Какъв живот водят те? Ей такива обикновени въпроси: Къде се прибират вечер? Обичат ли шоколад? Коя зодия са? Влюбени ли са? Повърхностни въпроси, но интригуващи или поне за мен...Не сте ли замисляли с какво се занимава човека седнал до вас в автобуса. На къде отива или от къде се връща. Даммм в големия град е лесно да си анонимен, лесно се крие болката и любопитството. Случвало се е да се заговарям с непознати кратки безсмислени разговори, а нима повечето разговори не са такива? Но в тези минути усещаш, че тежестта, която носиш е лека...Понякога просто вървя и се усмихвам сигурно приличам на луда.Усмихвал ли ви се е непознат? Подпирал ли ви е да не паднете, поемал ли е тежките торби от вашите ръце...на мен ми се е случвало невероятно е...непознатия не ти е длъжен той просто прави жест. Ето защо се усмихвам, защото може би някой от тези, които са ме подминали са оценили моята усмивка и може би деня им е станал по - хубав. Може би..., а може би не...Имали значение в крайна сметка ние продължаваме да се разминаваме?

П.П В началото казах, че ще говоря за цифри, но както винаги не отидох там накъдето бях тръгнала следващия път сигурно...сигурно ще кажа и за тях...




1 Коментар



Хм... това някакси ми напомня на тази песен:

Хора и улици, град като град

Тръгваме някъде, после назад

Тръгваме някъде, път като път

Иска ли питане, наш е светът...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход