Премини към съдържанието

Предай му, мила, сладостта си,
предай му я с целувка жарка,
хвърли в морето гордостта си
и сътвори пързалка.
Тя нека дъното да стигне,
като вулкан там да изригне,
да закипят води пенливи,
да се родят неземни сили,
брегът с любов да покорят,
над живите и мъртвите да бдят!

images?q=tbn:ANd9GcTuBuksLrHCOiXHmmv4JP7

 

Polina - Celuvai me

26 септември 2020.,Плевен

Анита Христова Трифонова

  • Харесване 1

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Anita Hristova Trifonova
      "Не сме народ, не сме народ, а мърша,
      хора, дето нищо не щат да вършат.
      Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
      "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
      И не знаем, не можеме, не щеме
      да работим за себе си със време.
      Само знаем и можеме, и щеме
      един други злобно да се ядеме...
      Помежду си лихи, буйни, топорни,
      пред други сме тихи, мирни, покорни...
      Все нас тъпчат кой отдето завърне,
      щот сме туткун, щото не сме кадърни...
      Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
      а всякому мерамът е развала...
       
      Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
      пак ще кажа и с това ще да свърша."
      1875

    • от Анита Христова Трифонова
      На слънцето ще стана аз изгора
      и толкова го искам!
      Как ще мога със него да горя отгоре аз,
      като обичам всичко тук и вас?
      Обичам планините и горите,
      обичам равнините, долините,
      реките ,езерата и морето,
      земята и пръстта, където
      във нея бор съм посадила
      и ми е много скъпа, мила!
      Решила съм ,че трябва да го сторя,
      със Дявола така ще се преборя
      и пъкъла със светлина ще пръсна,
      и топлина, и обич ще разпръсна
      над цялата Земя за всички вас!
      Отгоре ще ви светя аз.


      поезия А.Х.Т.sekirata cekupama 



    • от Анита Христова Трифонова
      Много и вървеше червеното.Когато се облече в червено цял ден само хубави неща и се случваха.
      -Меги, ето ти една червена ябълка , изхрускай я, че да ти потръгне съвсем.
      -О,не! Облечена съм в червено и отивам на важна делова среща.Обувките и чантата ми ас също червени.Мисля че е достатъчно.Човекът е специален , от БСП –то.
      -Ха, ха !Така ли ще го спечелиш?
      -Знаеш,че по принцип си обичам червеното  и ми върви на червено.
      -А когато си при мама и тате на село и колят прасето има много кръв,върви ли ти на червено?
      -Не съм забелязала, но то е друго. Клането  на прасе е един вид курбан.Старите хора му викат-„преснина”.Като бях малка се борех с брат си за мехура на прасето .Не ми беше до кръвта на прасето и червеното като цвят.
      -Ооо…вече се връщаш?! Толкова бързо,но защо плачеш?!
      -Ами нищо не стана.Човекът беше с червена риза и представи си с червени обувки ,като тези на Евгени Минчев-маркови, лачени.
      -Боже, Меги, този е обратен!
      -Но срещата ми бе делова, а не да си търся мъж.Държа се грубо с мен и се заглеждаше в червените ми лачени обувки.
      -И сега какво?
      -Ще опитам пак, но няма да се обличам в червено.
      -Но той няма да се съгласи на друга среща.
      -Сигурно.Като го видях как ме изгледа и просъска-„Много си хитра малката”.
      Но я ми дай червената ябълка да си я хапна, така и така нищо не стана.
      Чантата ми, оле,  някой ми звъни.Подай ми чантата,че както съм се излегнала не ми се става.
      Сега пък кой ме търси?! Божичко, той е !
      Ръцете на Меги трепереха и без малко да изпусне телефона.
      -Здравейте , червена красавице! Искам да се видим, нещата ви се уреждат.
      -Ураа!!!  Как да не викам сега като на манифестация?От този човек зависи бизнеса ми, магазинчето ми.Няма как да опитвам със синия цвят, пък и не съм чалга певица,няма да ме приеме премиерът.
      -Радвам се,Меги, за тебе,радвам се,че си уреди нещата сравнително лесно дори и със сълзи,но признай,че червената ябълка ти помогна?
      -Мислиш ли? Вече нищо не ме учудва.
       
      проза автор А.Х.Т.sekirata cekupamа






      Песента "Меги" ...Ха,ха ..варианти текст и музика 

       
       
       
      Меги, меги - Формация Звезди
       
       
      Меги Меги - Иван Аргиров
    • от Anita Hristova Trifonova
      Горице моя зелена,
      майчина сянка рождена,
      нов човек искам да стана,
      нов път мила да хвана!
      Секат те, горо, не спират,
      соковете ти изпиват,
      секат те чужди и наши
      крадци жестоки, апаши!
      Брезата с мене заплака,
      липата стене във мрака,
      ела се кърши превива,
      върба се до мен извива.
      Калина песен запява,
      помощ търси, не дава
      сърце и в огън да гори,
      сестриците и да мори!
      Горице моя зелена,
      майчина сянка рождена,
      нов път ми покажи,
      щастлива ме направи!
      ГОРИЦЕ МОЯ поезия авторово А.Х.Т. sekirata cekupama 
       

    • от Анита Христова Трифонова
      Светлина! Лъчи искрящи!
      Оранжеви стрели  горящи,
      кръстосват родното небе,
      немее моето сърце
      безсилно, беззащитно, мило,
      болка, трепет в  унес скрило!
      В  мъка потопена стена
      топлина от где да взема?
      Кому е нужно днес това-
      нечия скръб, мъка, тегла?
      Нима туй просто е съдба
      или магия е, прокоба зла?
       
      sekirata Tursia v mraka svetlina
      поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване