• публикации
    80
  • коментари
    137
  • прегледи
    41729


2 Коментара



Благославяй,Господи ,враговете ми !!!
Благослови враговете ми, Господи! И аз ги благославям!
Враговете ми ме тласнаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите. Приятелите ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди на земното. Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята. И както преследваният звяр си намира по-с...игурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям. Те вместо мене изповядаха греховете ми пред света. Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да се бичувам сам. Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме, когато сам себе си ласкаех.
Заплюваха ме, когато сам със себе си се гордеех. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям.
Когато се показвах мъдър, те ме зовяха луд. Показвах ли се силен, присмиваха ми се като на дребосък.
Когато исках да предвождам човеците, те ме изблъскваха най-отзад. Когато се втурвах да се обогатя, връщаха ме с желязна ръка. Когато мислех мирно да поспя, пробуждаха ме от съня. Когато си зидах дом за дълъг и спокоен живот, те го срутваха и ме изгонваха навън.
Наистина, враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към Твоя скут.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям.
Благослови ги и умножи ги, умножи ги и още повече ги настърви против мен та моето бягство към Тебе да стане необратимо. Надеждата ми на човеци изцяло да се разкъса като паяжина. Да цари напълно в моята душа смирението. Сърцето ми да стане гроб за двата мои зли близнака гордостта и гнева, та всички мои блага да събера на небето.
Ах, веднъж да се отърва от самоизмамата, която ме и заплете в страшната мрежа на измамния живот. Враговете ми ме научиха да знам, а това малцина знаят, че на света човек няма други врагове, освен самия себе си.
Враговете си мрази само оня, който не знае, че те са му не врагове, а сурови приятели.
Наистина, трудно ми е да кажа кой ми е сторил повече добро и кой повече зло на тоя свят: приятелите или враговете. Затуй благослови, Господи, и приятелите, и враговете ми.
http://reikinew.ning.com/

Сподели този коментар


Линк към коментара
първа лекция
ЗА ВОЙНАТА ОТ ОКУЛТНА ГЛЕДНА ТОЧКА

Защо има война? Защото хората не са воювали със себе си вътрешно и затова воюват отвън. Когато се научат да воюват със себе си и станат победители на злото, войната ще си отиде. Това е пътя, по който войната си отива. Това означава, че всеки човек трябва да победи себе си. Това е неговата лична война. Войната с другите е заблуждение.
Който вярва във войната и в борбата, е подведен. Той е загубил будността си. Според окултната наука, врагът е една ментална, умствена илюзия.
Когато един човек е победил себе си, в него вече не се заражда война, не възниква. Той е свободен от подвеждането и от хипнозата на ума.
Когато воюваш с другите, натрупваш в себе си смърт, елементите на смърта. Който е победил себе си, е прекратил всички видове войни: физическата, астралната, менталната и в причинния свят. Който е победил себе си, е станал единен, цялостен - това е неговата заслуга.
На еврейски думата "праведен", означава цялостен. Който не постигне тази цялост, не може да оправдае тази дума.
За външния свят войната е една необходима илюзия, защото в нея всеки е поставен да се огледа. Когато воюваш с другите, това неправилно чувство се превръща в самоубийство. Заплащането е наречено съдба.
Ученикът има една особено трудна и изключително важна задача: той трябва да направи дявола в себе си Божество. Не в другите, а в себе си! Така, както Бог е станал дявол в човека, по обратен път дяволът трябва да се възроди в Божество и тогава човек ще познае себе си. Това е всъщност пътя на окултното ученичество, крайният резултат на ученичеството - ученикът да стане Божество.
Дяволът е лошият полюс на великата космическа енергия. Но той може да се претопи и трансформира така, както войната може да стане мир. Тогава вече човек няма да мечтае за вътрешен мир и да го търси в другите, защото вътрешният мир - това си ти. Важно: Да постигнеш Бог в себе си, това означава велики и изключителни усилия (две думи, пълни със значение. Тук не говоря за стремеж, тъй като стремежът към Бога е погрешен. Правилното е жажда за Истината.) В тези усилия злото угасва, докато накрая се стигне до посвещението. Тогава злото е напълно изкоренено. Тогава войната е свършила, няма нужда от сключване на мир, тъй като ученикът вече става цялостен. Той вече няма избор. Той живее наистина в един дълбок вътрешен мир, защото е извървял пътя. Посвещението е, което заличава диханието на злото. Тук войната не съществува, защото ти вече си цялостен: ти си мъж и жена, дух и душа, ум и сърце - ти си цял.
Смокинята е горчива, когато е зелена. Но като узрее, става сладка. Енергията в смокинята е една и съща. Но докато е зелена, е горчива, а като узрее, става Божествена, става сладка и дава сила. Смокинята е символ на сила. Трансформацията на тежката и горчива енергия е въпрос на окултна алхимия - всеки трябва да я трансформира в себе си. По този път горчивата енергия се превръща в светлина, дяволът се превръща в Божество. Или: когато осветиш дявола в себе си, когато го преобразиш, когато го образоваш, когато му дадеш образа на светлина - първичния образ - тогава вече ти си ученик.
Пример: Някой се стреми да стане добър човек - това е напълно излишно. Това е също подвеждане. Просто вярвай, че по рождение си такъв, че си добър, защото това е така. Обяснение: когато вярваш, че си добър, това е така. Но когато се стремиш, ти вече не си добър, защото когато се стремиш, ти вече искаш да наложиш доброто, прилагаш насилие, това е отклонение. Така се явява неразбирането, промъква се проблясъка на войната. Това е началото на борбата, на войната. Доброто няма нищо общо с насилието. То е нещо естествено, само трябва да го разбираш и проявяваш.
Дълбокото "Аз" в тебе е вечно, вечно добро. Не е необходим стремеж, достатъчно е разбиране. Да превърнеш войната в себе си в дълбок вътрешен мир, означава да превърнеш кабалистически дявола в сияние. Това, сиянието, е твоето дълбоко вътрешно Аз, твоята изначална Божественост. Това е една трудна, красива и велика задача на ученика.
Пример-идея: Когато някой много ви обижда, много ви напряга, трябва да наблюдавате своето вътрешно Аз, себе си. Иска се изключителна наблюдателност. Защо? Трябва да видиш какви планове кроиш. Когато си много напрегнат, много ядосан, разгневен, на ученика се позволяват само един род планове - благородни - какво добро можеш да направиш. Ако не можеш на физическо поле да направиш добро, на астрално ниво - астрално добро - т.е. ще изпратиш едно благородно чувство, или ще изпратиш мисъл - ментално добро, или ще насочиш волята си към някой близък да му помогнеш - причинно добро. Всичко това определя ученика. Ако той започне да се заканва и т.н., знаете последствията.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход