Премини към съдържанието

rurk - блог

  • публикации
    29
  • коментари
    21
  • прегледи
    62805

Основи на осъзнатостта, или какво е правилната медитация


rurk

380 прегледа

За да можем да медитираме където и да е, когато поискаме и нищо да не ни пречи, трябва да разбираме правилно що е то медитация.
 
Що е то медитацията?
 
Най-вече медитацията е развиване на Осъзнатост.
Осъзнатост за какво?
Разбира се, че за всичко, включително и за абсолюта.
Значи е необходимо да се срещнем с абсолюта, с изначалното, с трансцеденталното, за да имаме осъзнаване и относно него.
Значи медитацията е също привеждане в Покой.
 
Стремежът към привеждането в Покой неминуемо ни поставя пред сблъсък с всички онези неща, които нарушават* Покоя, с всички дразнители, с всички разсейващи фактори. Възприемаме ги, без да съзнаваме, без да се усетим и замислим, като наши врагове, като пречки и развиваме ненавист към тях, което е напълно погрешно. Раздразняваме се, агресираме и губим медитацията. Всичко, което "идва и ни пречи", ни дразни. Мразим го дори. Не е правилна тази наша настройка и реакция. Погрешен възглед е.
 
Наблюдавайки всичко, в опит да се приведем в Покой, на първо място трябва да осъзнаваме т.н. "Печати" или основни характеристики.
 
1. Първата основна характеристика е, че всичко е непостоянно.
Формите, финните усещания в тялото, емоциите, чувствата, мислите, всички те са непостоянни. Не съществува вечна форма, вечно усещане, вечно чувство, или емоция, или вечна мисъл. Всички те са непостоянни - пораждат се, съществуват и угасват.
 
Всички "външни" явления - и те са непостоянни. Няма вечен страничен шум, нали?! Няма вечна ситуация. Няма вечни явления, например някой там, някъде шепти, но ние го чуваме, и ни пречи на медитацията. Или традиционното дразнение от нахална муха, кръжаща и кацаща върху нас, от жаден за кръв комар... или си седим в стаята, в "личното си пространство" и там вземе, че нахълта някой наш близък, емоционално развълнуван да ни каже нещо! Веднага това ни дразни, ядосваме се, няма мир! Никъде няма спокойствие!
Така си мислим в тези моменти.
Разбира се, че грешим.
Ние просто все още не виждаме Мира, който е навред и който е във всичко. Ето защо първото нещо е да наблюдаваме непостоянството на всичко, на янленията, на Дхармите, сиреч на Самсара.
Първата характеристика на Самсара е непостоянството.
 
2. Второто нещо, което трябва да наблюдаваме, да видим и осъзнаем е, че всичко е болезнено.
- Неприятното е болезнено заради самата болка, която носи*.
- Неутралното е болезнено защото е като ходене на едно място, като застой, не предизвиква развитие.
- Приятното е болезнено защото не продължава вечно, защото не е трайно, защото е непостоянно.
 
Непостоянството не е нещо лошо, макар че ни се ще приятните неща да продължават вечно.
Не така мислим за неприятните неща. Те, ако може, въобще да не ни докачат, или ако все пак ни докоснат, нека това да е за кратко. Така искаме. Тук непостоянството на неприятните неща, ни допада. Ето, не е лошо! 🙂
Инертността на неутралното също е непостоянна. Пак добре. Няма да буксуваме цял живот, я!
Та всичко е болезнено, но дори болезността е нетрайна, непостоянна.
3. За да разберем това, трябва да видим и осъзнаем третата характеристика - всичко е Пусто.
Непостоянството ни разкрива разните етапи на всичко - пораждане, съществуване и угасване. След като угасне една емоция, преди да се породи друга/следваща, в този интеревал, какво имаме налице? Мир. Нагледно нямаме нищо*. Покой. Но този Покой не е празен. Той притежава сила, зарежда, обновява ни.
Между две мисли, когато първата угасне, преди да се появи следващата, имаме Покой. Интервал от Мир. Пролука от Пустота. Непразна Пустота, пълна с живот, носеща живот, Сила!
И така наблюдаваме всички явления и осъзнаваме тези три характеристики - непостоянството на всичко, че се поражда съществува и угасва; болезнеността на Самсара, на приятно, неутрално и на неприятното; и че отвъд тях, отвъд явленията имаме Мир, трансцедентален Мир, Покой.
Виждаме го ясно в пролуките, в междинните състояния, между угасването и пораждането.
Всичко е Пусто обаче не само защото се случва на фон от Мир, в битие от Покой, а защото само по себе си няма постоянна същност. Самата природа на всичко е Покоя.
Съзнанието ми е пълно с концепции и мисли. Те са непостояни, менят се. Идея сменя идея, търпи развитие, еволюция... а когато се успокои, когато съзнанието ми утихне, какъв вид придобива то? Покой! Мир. Значи в дълбочината си, аз самия съм този Мир, този Покой, ако утихнат вълните, мислите. В изначалната си форма, преди да се прояви като мисли и концепции, съзнанието ми е Покой, Мир. Изначален ум.
Ако аз съм това, то не е ли всичко това, същото?!
Всичко съществуващо има свое вид съзнание и всяко едно съзнание е непостаянно, утихва от време на време. Виждаме, че най-дълбоката природа на съзнанието е Мира, Покоя. Покой пълен със Сила, неразрушим. Значи всичко в сърцевината си е Пусто, Мир. Мирът не е само помежду явленията, като фон, той е и сърцевината на явленията.
 
Наблюдаваме тези неща, Самсара и Нирвана на Покоя, и осъзнаваме.
Ето какво е медитацията - наблюдение и осъзнаване на всичко.
Ако мухата около нас не кръжи от време на време, как ще видим ясно непостоянството!?!
Ако е само Покой и нищо не съществува, няма явления, няма Самсара, какво ще прави Силата на Покоя, защо ще е тя?
Нейната функция (на Силата) е именно да поражда всичко, този свят, явленията.
Защо е нужно пораждането на всичко, явленията, този свят, на "аз", на "ти"?
 
Развиване на мъдрост/осъзнатост. Само ако развием осъзнатост може да си отговорим на този въпрос.
 
Та медитацията е най-вече развиване на осъзнатост, на мъдрост.
Не търсим Покоя изнервено, натрапчиво, агресивно, хистерично. Той, тъй или иначе, е навред и във всичко. Явленията ни помагат да го видим. Те са помощници и даже нещо повече - украшение на Пустота са! Красота!
 
Медитацията не е паническо и крайно, маниакално търсене на Мир и Покой, в който да се потопим, сякаш отиваме на приятна екскурзия, в/с която съвсем егоистично да си напълним душата, с преживяването.
Медитацията е и това, защото то се случва - ние се потапяме в Покоя, приятно е, "презараждаме батериите", но най-вече е нужно да осъзнаем, че ние сме този Мир, този Покой, че той е нашата дълбочина, нашата най-дълбока същност.
Най-вече е нужно развиването, явяването на тази осъзнатост, което си е вид Самадхи...
И следваща осъзнатост - че Покоят е навред и във всичко.
Следваща - че е пълен със Сила, с Живот (Мъдрост, Любов, Чистота).
Следваща озъзнатост - че поражда всичко, че е "майка" на всичко, и "баща" едновременно.
Осъзнаване, че ти си тази Сила, построила всичко, проявила се.
 
Осъзнатост! Не търсим Покоя, сякаш търсим екскурзия в него, в която да си починем. На първо време и това, но търсим по-дълбокото - Осъзнаването върху/на Покоя. Осъзнаване на същността на Нирвана на Покоя.
И следващо осъзнаване - че Нирвана и Самсара са Едно.
Това са все етапи, нива на просветление, нива на Самадхи.
 
Наблюдавайки и осъзнавайки Покоя и Движението (Явленията) и тяхната Единосъщност, наблюдаваме/осъзнаваме всичко - светът такъв какъвто Е. Истината.
 
Правилната медитация е да наблюдаваме и осъзнаваме Истината, Реалността. С такава настройка трябва да медитираме.
 
Ок, ползвайте се от Покоя, от почивката и отпочиването, но много по-висше е да разберете, че вие сте този Мир, тази Почивка.
Тогава ще има ли какво да ви умори, да ви умаря?! Ще има ли нужда от смърт?
🙂
  • Харесване 1

3 Коментара


Препоръчани коментари

Чрез наблюдението стигаме до медитацията, а в медитацията намираме разпознаване на дъблочината си, осъзнаване, Самадхи.
Целият процес е едно разгръщащо се, нарастващо осъзнаване, Самадхи.
Когато веднъж попитах един учител какво е Самадхи, той ми отговори - "Всичко е Самадхи!"
Върви го разбирай отговора. :-)) Беше ми супер неясен, абсурден.
 
Самадхи е да разбереш, осъзнаеш, че ти си Мир, пълен със Силите Мъдрост, Любов и Чистота (Тримурти, Трикая). Че всичко е това.
Но Самадхи е и да разбереш, че ти си ти, а аз съм аз, и че само между "аз" и "ти" може да бъде Реализирана Силата, да бъде опитана, да бъде изживяна, да има Наслада.
Значи в края на краищата всичко е зарази бонбоните. :-))
 
Палийският термин за "медитация" е "бхавана".
Бхавана има два аспекта - саматхи (палийското значение на тази изначално санскритска дума е двузначно - от една страна означава "успокоение на ума", а от друга означава "съсредоточеност/концентрация", което само по себе си означава, че самата съсредоточеност е правопропорционална на успокояването на ума) и випассана (което от палийски означава "прозрение").
Това са прословутите Шамата/Самата и Випассана.
Привеждане в Покой и явяване на Прозрение в и относно въпросният Покой.
Без Випассана ("рибата на особеното Прозрение"; мислите се оприличават на риби, а ума на езеро) не можем да говорим за Самадхи, във ведическият смисъл на думата, като Просветление.
Самото Прозрение е Просветлението - става ти ясно относно нещо, добиваш разбиране.
От палийска гледна точка, "саматхи" етимологично е: "сам" - "събраност" (на ума); "а" - "в направление"; "дхи" - "удържане". Удържане на ума в една посока. Еднонасоченост/Еднопосоченост на ума.
"Випассана" е с други думи самото развиване на мъдрост (панна).

С прости думи - да наблюдаваш, изучаваш и разбираш.

За правилната медитация не е необходима "стерилна среда".
Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване