• публикации
    6
  • коментари
    21
  • прегледи
    2512

Може би сме...

vanya777

164 прегледа

Може би сме...

Може би, съм те търсила...

Мечтите, накацали в миглите

са по-чисти от гълъб.

Виж моята усмивка

затаена по ъглите на устните

как, като изгрев разцъфва

и се отразява в очите

на огледалните мисли.

Тръгвам със вятъра,

към червените залези

на нашите чувства.

Ще отлетят ли мечтите ми,

с последния лъч на луната?

Всеки спомен е мъничко цвете

вехне ли, в нашата ваза?

И сега когато докосвам

лъчите в очите ти

валя като пролетен дъжд

над зелени желания.

Дъжд вали...Чуваш ли?

Живите капки

цъфтят, като кокиче през пролет.

Може би търся лятото

в което сме ние.




3 Коментара


"Виж моята усмивка

затаена по ъглите на устните

как, като изгрев разцъфва

и се отразява в очите

на огледалните мисли."

Много красиво пишеш...

Думи, отразевни в очите...:)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход