• публикации
    14
  • коментари
    7
  • прегледи
    2170

Диалог за моя живот.

Gothica

66 прегледа

Момче! Чуй ме внимателно. Чуй какво те чака, в твоя необикновен живот. Послушай ме. Все пак съм минал през това. И минавам през това всеки ден. И навярно зная, какво ще ми се случи и в бъдеще...

Труден път си си избрал. Макар че думата "избрал" май не е подходяща. Ти не си го избирал. Просто са ти го дали. Дали са ти го с раждането и не е твоя вината. Ха! Вина! Нима може да обвиниш някого, че се е родил рус, или глух или различен? Не! Хората, тези, които са запазили в себе си способността да разбират и да възприемат човека, различен от другите, те ще го приемат такъв, какъвто е.

И тебе, момче на тринадесет години, също са длъжни да приемат в своето наполовина гнило общество и да те разберат.

Но не! Не очаквай да се случи така. Те няма да ти позволят да си самия себе си. Няма да ти разрешат да се отличаваш от себеподобните. Те са стадо. А ти си розовата овчица в това стадо. Ти си такъв, какъвто са всички, но си с различен цвят. Ето защо си чужд!

Чужд, защото имаш други интереси. Твоите увлечения са други.

Откакто си на дванадесет започна да разбираш, че момичетата не те интересуват. Харесват ти момчета.

Старателно скриваше от всички това свое "странно" влечение.

Но хората те ненавиждаха, мразеха те, изсипвеха цялата си жлъч върху теб.

Премести се в друг град. Но не ти стана по-лесно от това... НЕВЪЗМОЖНО е да угасиш това увлечение в себе си! Въпреки, че се стараеше...

Сега разбираш, че е смешно и глупаво да се опитваш да промениш структурата на своята ДУША. И продължи да ОБИЧАШ...

Мислиш, че пиша за теб? Не! Описвам себе си на твоята възраст.

Опита се да се обърнеш към психиатър, сексопатолог. По-скоро твоите родители, а не ти. Какъв червен, незарастващ и кръвотечащ белег са оставили в Разума ти!!! Те никога няма да разберат, че това не е болест!

Да се затваряш в стаята си и да рисуваш портрети на измислени момчета също ли е болест?

А да мразиш рап и да обичаш Мориконе - патология ли е?

После, след като разговаря с познат психотерапевт ти разбра всичко. Съмненията ти изгоряха, както догаря свещта на шкафчето ти. Кой знае защо, ти обичаш да гледаш пламъка...

И изведнъж, когато стана на двадесет, разбра, че е все по-трудно и по-трудно да ОБИЧАШ така, както ти го искаш...

Неведнъж си изпивал по няколко опаковки хапчета, хвърлял си се под гумите на коли, разрязвал си във ваната вените си, но все напразно. Не те пускаха от Този свят... Явно е имало причина. А причината е в това, че ти трябва непременно да срещнеш това момче и да го обикнеш, както и то теб. Така и ще стане. Повярвай ми!

Защото Бог не може да не възнагради търпението. Това е твоята награда за битката с язвите на този свят. И ти ще я получиш! Не се съмнявай.

Аз я получих...




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход