• публикации
    14
  • коментари
    7
  • прегледи
    2170

Плодът на душата ми.

Gothica

64 прегледа

Ах, у дома, тъй топлия пламък на студена самота

и свежия полъх на лепкава мъгла.

Поглед, не, допир, не, а безумно бродене

но накъде?

Луната тъй бледа в мъртвешката си красота

под нозете ни постила сребро от своята снага

и от къде ли идвам, на къде ли вървя,

но винаги се сгушвам в полите на нощта.

И до мене седна Тя, обвила мойте рамена,

подпрян във вечна нищета поведе ме тя.

Ох, почивка!

Но не звезди в безкраен летен небосвод,

а изначална гръд и плът закриват погледа ми, без път.

Мини сега и вземи плода, който това дърво така силно държи.

Опитай го-може би ще горчи!




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход