СПОМЕНИ

Наскоро, приятели, ми попадна книгата на Катя Зографова " Играещата със стихиите", в която съзрях неточни данни защо поетесата е напуснала полковник Иван Шапкарев.

Знайно е, че тя не е родена в богато семейство, чиновници са били родителите й.

Като се жени за Иван Шапкарев през 1919 година, полковник от царската армия,в която се ражда и синът й Любомир, тя се спасява от митарстване под наем по София и идва да живее на ул. " Морава". Моите баба и дядо са се познавали много добре със свекъра Кузман Шапкарев, етнограф и свекървата. Те са живеели на съседна улица тогава.

Вярно е, че майката на Иван Шапкарев, юрист по образование, високо е ценяла сина си и е имало защо, но също така е вярно, че наша Багряна не се е отличавала с голям хъс по къщните работи и особено да пере и се мие навън на двора в иначе голямата къща, нито да върти метлата. Жената си е имала други амбиции, но не получава разбиране.

Първа патаклама е станало, по преки сведения от свекървата до моите баба и дядо, когато Багряна пише едно хубаво стихотворение, крие го под кухненската мушама и го носи във в. "Вестник за жената". То веднага бива отпечатано.

На рождения й ден - 16 април 1925 година става големия скандал, тя напуска дома и оставя на близките на Иван сина си Любомир. Това спасява Иван от атентата в църквата " Света Неделя", където той не отишъл заради разправията.

Но Лизочка Багряна не е оставена на произвола. Подписват споразумение - тя да не го вижда до пълнолетие, а те да й дадат пари, така че Лиза не е станала труженичка на момента и са се развели през 1926 година " по взаимно съгласие".

Нататък нещата се развиват така, че Любомир пораства, завършва правния факултет и става кандидат за брак на моята много красива майка, но тя не го иска.

Пак си намира юрист, но баща ми.

Бащата на Любомир, Иван, се жени и втори път за Мария Панджева, ако не се лъжа и има дъщеря Катя, полусестра на Любомир, а Любомир, след отказа на майка ми, се е оженил и той и има две деца - Любомир Любомиров Шапкарев и Елисавета Шапкарева, внучка на Багряна. Брат й умира твърде млад, а внучката продава апартамента на баба си на ул. " Парчевич" и се преселва в жк " Борово", в гарсониера.

До момента не е женена, доколкото зная и работи в Народната библиотека. Пише стихове, издала е стихосбирка, но е далеч от висотата в творчеството на баба си Елисавета Багряна.

Но моето представяне на първата книга " Поезията на Росица Копукова, монография първа част от д.ф.н. Йордан Ватев, Любомир Шапкарев дойде, защото в книгата Ватев ме сравняваше с неговата майка, обади ми се, аз не го познавах лично дотогава, попита ме жива ли е майка ми. Тогава беше. Изпрати й поздрави и изказа много хубави впечатления от нея.

После и той почина.

Мир на праха на всичките.

Без да съм "изследовател" като Катето Зографова от Панагюрище, аз съм си потомствена софиянка и знам истината за доста бележити наши творци от първа ръка. Пито от извора, дето се казва.

""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""

Майка ми е била гост и в дома Евгения Марс, където са се събирали на музика и литературна раздумка четвъртък, един път месечно. Евгения Марс е свирела прекрасно на пиано, но майка ми не е засекла там Иван Вазов, бил е починал вече.

17 август 2021г., София

Росица КОПУКОВА