• публикации
    10
  • коментари
    5
  • прегледи
    2361

той

Ashantitu

105 прегледа

Дадоха му тяло. Дадоха му глава. Дадоха му очи и уста. После му дадоха ръце и той започна да взима сам. Получи огъня и започна да пали всичко около себе си. Реши, че изкарва прехраната си сам и беше горд. Стана центъра на Вселената. Създаде нещо важно и се самоуби. Може би някой трябваше да му даде и мозък. Няма ли дефекти? Не вижда ли, че нещо се е объркало с него. Не трябваше да стане така. Свикна с мястото на нещата. Свикна с мислите на хората. Къде е, по дяволите? Всичко около него започва да му става ясно. Само не вижда къде стой той в цялата тази каша. Тишината е покрила миналото, за да не лъсне нищо, от това, което трябва да знае за произхода си. Истината важи само за онези, за които е измислена. Защо другите не са измислили истина и за него? Защо се лута сред техните истини, които са лъжи за него? Оплетен е в ограниченията, за които някои цял живот се борят. Вчера можеше да лети, защото не знаеше, че няма крила. Вчера можеше да плува, защото не знаеше, че няма море, а само пясък. Вчера беше свободен, защото не виждаше стената пред него. Какво ли ще види утре? Може би, че е нямало смисъл, или че всъщност наистина не може да оцелее без маска? Няма маски по поръчка, а никоя от готовите не му става. В този момент той поиска да е цвете, но няма куража да се изправи пред цветарката. Иска да е камък, но няма да може да издържи натиска на Земята върху него. Господи, та човекът наистина не става за нищо. Може би е време просто да си тръгне...




1 Коментар



... нека е под стъпките

на тревата

там ще бъде на топло...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход