УСТРЕМ
Публикация от Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
195 прегледа
Вали, така стремително вали.
Снежинките се гонят и надбягват,
нито танцуват в зимните мъгли,
а падат, падат, падат, бързо падат.
Летят към нас, така, като стрели,
защото хладна, чака ги земята,
със ясна цел защо са тук дошли,
със мисия добра от необята.
А ние все нагоре се стремим,
пък те - насам, затрупвайки нивята,
ние летим, към нещо все летим,
а те зрънца ще топлят под земята.
За да покълне жито и любов,
без много славослов - да дойде хляба.
Всеки за нещо сякаш е готов,
показва ни снегът какво ни трябва.
Природата, във своя кръговрат,
осмисля овладените пространства.
Все виждаме се птици в този свят!
И в устрема надолу има блясък!
7 декември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.