КОЛКО ОБИЧ
Колко обич раздадох по чуждите гари,
колко думи разлях по перон и купета,
неочаквано сякаш намерих другари,
неочаквано сякаш отворих небета.
С колко много човеци съдбата ме срещна
и годините даже не ни промениха,
може би съм била и понякога грешна,
но приятелства топли не се претопиха.
Че от всичките мои неведоми пътища
по света и у нас, най- обичам България,
тази древна Земя ми е обич и къща
в красотите на Бога над вси полушария.
Може би ме е пратил на точното място-
сред славянска сърдечност, душевна нагласа,
тук намирах приятели, докато раснах,
преродена отново, тук искам да расна.
Пак във моята София, в моята вила,
сред роднини, които безкрайно обичах,
Господ много ми даде - и щедрост, и милост,
искам същото, здраве и пак да съм личност!
11 януари 2021г., София
Росица КОПУКОВА
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.