Пътят се вие сред скалите.Високи дървета ни даряват с гъста сянка.Поляни с дъхави цветя и ароматни горски ягоди ни примамват да спрем,и жадните си устни да разквасим с горски плодове.Лежим на поляната и между клоните на дърветата проблясват слънчеви лъчи.Не ни се става.Като,че сме в Рая-дали изглежда така? Времето,този неуморен досадник ни кара да тръгнем.Заради пътя,който ни чака,поради времето,което не чака-продължаваме.Вървим,умората си каза думата,срещаме хора отиващи към "Свети Константин".Поздравяваме се като стари приятели.Там в планината ,хората не мислят кои са,те са просто хора,готови да помогнат,когато е нужно. Стигаме уморени и се отпускаме на поляната пред хижата,без дъх.До нас тече малка река,водата е ледено студена,сянка ни пазят гъстите клони,на високи,силни дървета. Настаняваме се,а вечерта ,въпреки умората,до късно около огъня не стихва смеха и веселите случки.Не спират песните,а струните на китарата,дълго пронизват с нежна музика притихналата планина.