Симеоново постла килим,
Разноцветен като мен самата,
Пръсна кестени, орехи, дим
От комините на къщурята.

Денем слънчево и красота,
Над палатите се Бог засмива:
" Моя е прекрасната земя,
Но дали на всички ви отива?"

И между шосетата стои
Хармоничната прекрасна есен.
Който иска, нека замълчи,
Който иска, да я звънне в песен.

Всичко е оставено на нас,
Както си го подредим, такова.
Някъде невидимият глас
Ни шепти да не грешим отново.

30 септември 2022г., Симеоново
Росица КОПУКОВА