Съзерцание
Съзирам те през лупа от замисленост.
Пейзажно се променя всеки щрих.
Мечтите заброявам - до безчисленост.
А нежните копнения - до стих.
През блясъка на твойте очертания
простирам дъх - да пия светлина.
Горещо лумват мъжките признания -
раздиплени от образ на жена.
И нежно, и вглъбено - до пристрастие
издирвам във очите ти предел.
Познал във тебе слънчевото щастие -
аз бих го дал... И с радост бих го взел...
(От стихосбирката "Шарена палитра")
Влезте в профила си, за да последвате това
Последователи
0
_Moment(3).thumb.jpg.7706501c092c90e48255dd62e074724e.jpg)
1 Коментар
Препоръчани коментари