Затопляне
В студените треви на мисълта
задържа дъх отлитащото време.
И радост от отминали лета
опитва пак ума ми да превземе.
В усмивката на някой образ мил,
изваян със длето на красотата.
Или в смеха, звънтящо покорил
най-нежните ми кътчета в душата.
Студено е. Но някъде във мен
дъхът се стопля. Спомен се прокрадва.
Човек е повторяем. Като ден.
А изгревът се връща, за да радва.
(От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.