В студените треви на мисълта

задържа дъх отлитащото време.

И радост от отминали лета

опитва пак ума ми да превземе.

В усмивката на някой образ мил,

изваян със длето на красотата.

Или в смеха, звънтящо покорил

най-нежните ми кътчета в душата.

Студено е. Но някъде във мен

дъхът се стопля. Спомен се прокрадва.

Човек е повторяем. Като ден.

А изгревът се връща, за да радва.

(От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")