Премини към съдържанието
  • публикации
    25
  • коментари
    22
  • прегледи
    6457

През времето


Vedrin

424 прегледа

 Сподели

През времето преминах като стих,

роден от незарасналите рани.

На други хора болки изцелих.

Души докосвах, тъжно разпиляни.

Прехвърлях рубикони, ден след ден.

И граници разтягах невъзможни.

Бях белият мислител на Роден,

загледан в хоризонтите тревожни.

Събирах сам откъснати пера.

Съшивах ги в крила - Дедал навярно.

И птиците успях да разбера

защо летят в небето златозарно.

Ръцете пълнех с миди от брега -

седефената нежност на морето.

Защо, къде, доколко и кога -

намираше си отговор сърцето.

От древните посоки изкусен -

предели търсех във дърво и камък.

И в стара притча виждах се спасен -

като светилник с неугасващ пламък.

Раздадох се - подобно на скала,

превърната на пясък от вълните.

Пера и миди, огън и крила

изпълваха ми смисъла на дните.

През времето преминах като стих.

На колене - пред мъдростта далечна.

Не знам дали на себе си простих,

но прошката от Бога - тя е вечна.

(От стихосбирката "Търсач на бисери")

 Сподели

1 Коментар


Препоръчани коментари

Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...