През времето

Vedrin

143 прегледа

През времето преминах като стих,

роден от незарасналите рани.

На други хора болки изцелих.

Души докосвах, тъжно разпиляни.

Прехвърлях рубикони, ден след ден.

И граници разтягах невъзможни.

Бях белият мислител на Роден,

загледан в хоризонтите тревожни.

Събирах сам откъснати пера.

Съшивах ги в крила - Дедал навярно.

И птиците успях да разбера

защо летят в небето златозарно.

Ръцете пълнех с миди от брега -

седефената нежност на морето.

Защо, къде, доколко и кога -

намираше си отговор сърцето.

От древните посоки изкусен -

предели търсех във дърво и камък.

И в стара притча виждах се спасен -

като светилник с неугасващ пламък.

Раздадох се - подобно на скала,

превърната на пясък от вълните.

Пера и миди, огън и крила

изпълваха ми смисъла на дните.

През времето преминах като стих.

На колене - пред мъдростта далечна.

Не знам дали на себе си простих,

но прошката от Бога - тя е вечна.

(От стихосбирката "Търсач на бисери")




1 Коментар


Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход