ПАМЕТ
Публикация от Росица Копукова в ПОЕЗИЯ ·
175 прегледа
Паметта ми просто е перфектна,
като разказ, като стих и миг,
ще пресъздаде, без да заекне,
случилото се пред моя лик.
И доброто помня със години,
но и злото помня чак до днес,
хитростите на лица маскирани,
както всяка непочтена вест.
Скрити тайни, после разшифровани,
тарикатски прости номера
и от лоното на тези спомени,
аз не ставам повече добра.
Просто те зачерквам. И ме няма.
Просто няма връщане назад.
Лошо не съм правила и става
някакъв нечакан кръговрат.
Старите пигмеи имат нужда
да отъркат в мене своя нрав.
Ала само паметта събуждат
и събитията - като сплав.
Затова - завинаги далече.
И ще ви прослави моя стих
как подлец не се завръща вече,
никому злината не простих.
Щом ме търсят, значи нещо патят.
И защо не им помага Бог?
Всеки да се сети на Земята
да си учи сетния урок!
Аз си продължавам в стиховея.
Бог над мен и винаги напред.
Без двуличници добре живея.
Горе да ги съдят ред по ред.
5 февруари 2023г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
1 Коментар
Препоръчани коментари