Премини към съдържанието
  • публикации
    673
  • коментари
    138
  • прегледи
    214915

Самота

smirena

209 прегледа

Мрак се спуска над земята

сняг прехвърча и се стеле,

покрива я с ласка студена,

но топо ще и е под него.

Прелита птица в небесата,

с вик разчупва тишината.

Отправя вик към небесата,

самотна да не лети в мрака.

Посестримо,добре дошла,

приемам твоята тъга,

че душите ни ранени са

и мъката несподелена.

Сърцата ни като маяк са в мрака,

на кораб,който никого не чака.

Самотния си пристан ще намерим,

душата в самотата ще заселим.

Ще дойде пролет,ти ще полетиш

зове те нежното на синевата.

Ще стоя на пристана забравен,

ще се завия с тишината,

че никой, никога не ме е чакал.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.