• публикации
    662
  • коментари
    121
  • прегледи
    212328

Самота

smirena

145 прегледа

Мрак се спуска над земята

сняг прехвърча и се стеле,

покрива я с ласка студена,

но топо ще и е под него.

Прелита птица в небесата,

с вик разчупва тишината.

Отправя вик към небесата,

самотна да не лети в мрака.

Посестримо,добре дошла,

приемам твоята тъга,

че душите ни ранени са

и мъката несподелена.

Сърцата ни като маяк са в мрака,

на кораб,който никого не чака.

Самотния си пристан ще намерим,

душата в самотата ще заселим.

Ще дойде пролет,ти ще полетиш

зове те нежното на синевата.

Ще стоя на пристана забравен,

ще се завия с тишината,

че никой, никога не ме е чакал.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход