ЖИВОТ НА МАКС
Публикация от Росица Копукова в Литература
144 прегледа
/ разказ по действителен случай/
В квартала, откак се помним, я наричаха " мръсницата". Не ми се искаше да сложа това заглавие, защото е напълно заслужено, затова го промених.
Името й беше Велислава, моя съученичка от гимназията.
И тя, и родителите й, и близките й бяха особени хора. Тя учеше в това елитно място, благодарение на факта, че нейна родственица преподаваше там.
Иначе не беше глупаво момиче. Макар и връзкарка, заради което още оттогава никак не я обичаха, не се излагаше и си учеше уроците, с особен афинитет към литературата.
В десети клас се запозна с Иван, доста по-долустоящ от нея по мнението на майка й и баща й, но Велито се оказа инат и не престана да бъде двойка с момчето от съседния Техникум.
Ученическата любов се разхвихри с пълна сила и Велито забременя.
В годините на соца това си беше пълен резил, семейството беше в паника, аз знаех, като кошче за любовни отпадъци и най- дискретна в класа. Абортът се уреди с връзки, както и следването, както и намирането на работа.
От това пострада една учителка по литература, на която младото и напористо Вели взе работното място.
За голяма всеобща почуда на големия ни клас, Велислава и Иван не се разделиха, ожениха се, родиха се други две деца, момче и момиче, и дори успяха / незнайно как?!/ да си вземат и апартамент.
Дотук работата с Вели се беше понаредила, но дойде демокрацията.
Вели се усети, че с Иван вече каузата не е печеливша. Недотам хубавица, но оправна и приказлива женица,скоропостижно се разведе, шитна Иван от апартамента и си намери ....моряк.
Той пък не щял деца. Или не можел да има е вече тема табу за разпитване, но човекът пътуваше, носеше пари и подаръци от цял свят и изучи децата й.
Разбира се, Велито не скуча през това време да го чака и аз правех хороскопи не на един и двама, при което тя ме освежаваше с някой екзотичен дар. А пропо, имаше вкус за подаръците.
Не един и двама се чудеха на нашето приятелство. Бяхме доста различни, но взаимно тактични и някак си се разбирахме в годините. Аз не я съдех, не говорех обидни неща по неин адрес, но и не я одобрявах. В крайна сметка всеки сам проектира живота си и сам си носи последствията.
Като завършиха децата и ги ожени отрано, е, те самите си свършиха тази работа навреме, Велито не се поколеба и подаде молба за развод на шашнатия моряк.
Отпрати си го за Бургас по живо, по здраво, но, научихме впоследствие, че той доста тежко приел нейната постъпка, пропил се и след развода починал при инцидент.
Наше Вели се прошета по света и, тъкмо беше решила да го обиколи целия, се закачи за един парижанин. Разведен, също с две деца, които живееха отделно и много богат.
Онези там са вечно влюбени, така че Вели и Пиер се ожениха много бързо и продължиха да митарстват по света.
Изкараха 11 години, Пиер почина.
Велислава се окопити бързо и никак не се поколеба да води дела с децата му и да вземе голям дял от богатия французин.
Тъкмо се прехвърлила на негов приятел и се заела, както си знае, да го вае и мае, закъса със сърце.
Какви са били отвътре отношенията с децата й, не знам, уж добри били, казваше ми, защото не спряхме да поддържаме връзка почти до края, но нито едно от тях не поискало да я гледа.
Съкрушена, Вели последно ми съобщи, че отива в хоспис. Даде ми телефон за връзка, но не ми се обади оттам.
Мина време, аз, с моите си грижи я бях позабравила, когато един ден реших да звънна в хосписа и да я потърся.
Разбрахме се на техния език, тъй като аз френски съм учила с години. За съжаление, новината беше тъжна.
Велислава починала. Отиде си на 59 години!
Размислих се за нея след смъртта й: поживя добре, според нейните си представи, понатрупа грехове и си отиде с неудоволствие и самотна така, както тя изостави мъжете си в България.
Остана спомена за прякора й, с който винаги я назовават и досега, колчем стане дума за нея.
23 февруари 2022г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
-
1
.thumb.jpg.718de471265435364213c5dfb3b44690.jpg)
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.