• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7365

Стената на примирението!

Скучая...отново мисля пак да си поговоря сама...

Утре съм на лекции...не ми се ходи..Може би защото е събота, а може би защото ми е втръснало.Мдааам ако тръгна да си правя статистика на лудите хора, с които съм комуникирала май ще излезне, че само с такива общувам. Може би тогава извода, е че те влизат в онуй нещо наречено "стандарт", а аз не - аз ще съм лудата, а те нормалните. Мразя да си правя изводи и да си вадя поука винаги са възоснова на нещо гадно. Дам, за да стигнеш до някаква истина тя трябва да те премаже като валяк - един приятел веднъж ми беше написал, че трябва да се гордееш ако си паднал, но не си пълзял. Но нима като паднем не пълзим всички? Или да стоиш в калта е по - достойно? Понякога не можеш да станеш веднага просто оставаш там застинал и се отдаваш на самосъжаления. Самосъжаленията са гадно нещо избягвам ги защото сам да се правиш на по- нещастен от колкото си е глупаво.Някои хора отделят цял живот за самосъжаленията си стоят там долу в ниското и се вайка все си казват, че заслужават повече и че трябва да бъдат повече от колкото са. Горчивата истина, е че всичко зависи от нас самите. Но дали???? Дали си заслужава да си удряш главата в стената да правиш пукнатини и да си мислиш, че скоро ще я разбиеш?? И един прекрасен ден ти го правиш сивата стена с мрачните пукнатини я няма и ти преминаваш през нейните остатъци, за да видиш друга стена по - висока и по - голяма. Тогава правиш своя избор- удряш отново или оставаш гледаийки я. Научаваш се да я обичаш! Някъде вътре в себе си ти се примиряваш и си казваш, че тези рани ти стигат и нямаш сили тепърва да правиш нови пукнатини. Дали смисълът на всичко това е да се удряш във все нови и нови стени да падаш и да ставаш и да се надяваш, че може би някой ден ще срещнеш последната стена ще я разбиеш и ще бъдеш удовлетворен. Дали въпросът е в борбата, а не в постиженията, в надеждата, а не в релността.Дамммм самосъжаленията са убиец за личноста те те изпиват и изяждат и някъде вътре в теб се сгушва чувството, че трябва да се примириш. Така сам създаваш една своя стена - "Стената на примирението". Цял живот стоиш до нея понякого щастлив, понякога не, но винаги -СПОКОЕН!




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход